0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Нашата история
« Отговор #20 -: Януари 27, 2006, 16:18:05 pm »
Fusii, мила направо ми напълни душата след като ти прочетох историята.
Бъди и за в бъдеще така уверена и силна в решенията си.
*
Нашата история
« Отговор #21 -: Януари 27, 2006, 16:52:07 pm »
До Bora82:

Ами, не исках така да става, надявам се че не съм представила случката като мелодрама.....

Страшно много благодаря за всчки хубави думи и пожелания
На всички девойки пожелавам същото

Не мисля, че моят случай е изключение. Всеки, който и година се е борил с тоя проблем е минал през подобни състояния. Важното е да намериш изход за себе си и да не се предаваш.

Тук не съм видяла жена, която да е "сдала багажа", напротив - всички сте войници.
 Аре напреееееееееееееед!!!!! :lol:

Целуфки
В очакване ....
*
Нашата история
« Отговор #22 -: Януари 27, 2006, 21:40:18 pm »
Fussii, добре си си го написала, ама аз съм си ревла  :oops:
 :bighug:
*
Нашата история
« Отговор #23 -: Януари 27, 2006, 21:40:56 pm »
:bighug:
*
Нашата история
« Отговор #24 -: Януари 28, 2006, 11:01:34 am »
Ти мен да ме видиш.....
Особено на филми и на книги - уха.....

Не знамкак се пращат тези гушканици, но приеми, че съм ти пратила  :P
В очакване ....
*

    naiema

  • ****
  • 998
  • Да бъдем силни и последователни в борбата!
Нашата история
« Отговор #25 -: Февруари 09, 2006, 10:52:18 am »
Фуси,искам само да ти кажа,че бих се гордяла да бъда твоя майка,да бъда мъжа до теб или просто да бъдеш моя приятелка.
Така,че смело напред!
Нашата история
« Отговор #26 -: Февруари 15, 2006, 01:54:19 am »
Да,и аз да те поздравя за решението.Никак не е било лесно,браво на вас. :babbycarrage: Успех ти желая.
ПП:И 1 процедурен въпрос-какви са тези инсе-та с половин донорски материал,за 1ви път чувам и изобщо не съм наясно :oops: ?
*
Нашата история
« Отговор #27 -: Февруари 15, 2006, 18:30:54 pm »
Амир доколкото съм говорила с моя Док (а преди два дни и със Стменов), се слага донорски материал плюс материал от съпруга. Ама честно казано - то било както каза Стаменов "За успокоение на наранената мъжка гордост", защото донорския материал, като по-качествен винаги побеждавал съпружеския.
Нашите инсета са планирани за април. Дотогава мъжът ми:
1. Намали рЕзко цигарите - съгласно директивите, спуснати от Джам и Мели  :P (вследствие на което пуфти и съска за всичко, ама аз "нищо не чувам -  с влака пътувам")
2. Пие препоръчан от девойките тук коктейл от антиоксиданти и билки, поради което ме нарича Лукреция Борджия, Ливия и с имената на други известни отровителки, но послушно пие......
Март - Април ще визим резултата и ще рапортувам
В очакване ....
*

    tusana

fussii
« Отговор #28 -: Февруари 20, 2006, 11:01:03 am »
миличка пожелавам ви успех, но имай едно наум, аз имам една много близка приятелка, която мина по вашият път с мъжки стерилитет, много инсеминации вътрешноматочни и какво ли не повече от 5 години, той се лекува с какво ли не,но нищо не ставаше.той й предложи донорска инсеминация, при нея всичко беше наред даже потвърдиха с лапароскопия и взе и забременя най-после. тя беше и е много щастлива живот и април ще ражда, а той тотално се промени, каза че не може да приеме детето като свое, тръгна с любовница да се доказва че може да има собственно дете, но нищо не става, а любовницата е която много е по млада от него уж е съгласна да се лиши от дете, само да се оженят.иначе с моята приятелка имат 12 брак. представете си какво преживя и преживя приятелката ми. и аз съм бременна в момента, та се опитвам да й вдъхна кураж, че тя си постигнала заветната мечта, и ако трябва наистина да се разведе и живот и здраве още малко и животът й ще има други измерения, или трябва да го търпи така, че нали знаете финансите не са на последно място, а той всеоще носи някакви пари, и после след време да се махне от него.просто не знам, но ето бяха толкова добро семейство, сега не й остава друго освен да се надява че като се роди бебето той ще преосмисли нещата.но не знам просто, а тя много страда и никой не очаквал този мъж така да се промени.дано твой мъж да не откачи като въпросният, пожелавам ви успех, но не трябва никога да изключим гореописаното като реален факт.просто нямам думи защо трябва милата да преживее и това.извинявайте за дългият разказ.
Нашата история
« Отговор #29 -: Февруари 20, 2006, 13:18:46 pm »
Тусана, разказът ти е интересен. А на каква възраст е двойката? Мъжът й в началото как прие идеята, да правят инсе с донорски материал?
Благодаря ти, Бени!







*

    tusana

Нашата история
« Отговор #30 -: Февруари 20, 2006, 13:26:22 pm »
те са на 35-36 години. самият той предложи донорската инсеминация, като не знам какво е мислил тогава.но положението много е сложно при тях, всеоще живеет заедно ,но не знам до кага, а лошото че тя всеоще има някакви чувства към него и го обича въпреки този тормоз.
Нашата история
« Отговор #31 -: Февруари 20, 2006, 13:32:23 pm »
Колко странно, на тази възраст. Това доказва, че хората се променят и на този свят няма нищо сигурно :!:
Благодаря ти, Бени!







Уф
« Отговор #32 -: Февруари 20, 2006, 14:28:18 pm »
За пореден път се убеждавам колко крехки същества са мъжете и как цялата им вселена се крепи на ЕГО-то, свързано основно с половата им мощ. Що за безобразна простотия е да си хванеш любовница, когато жена ти е бременна? За нея помислил ли е поне малко, как може да й се отрази!?!?!   :crazy:
 :balk_163:  :balk_149:
*

    tusana

ljubovnica
« Отговор #33 -: Февруари 21, 2006, 09:10:06 am »
не знам какво е това безочие, но имайте и вие едно наум, но се борете не се отказвайте от мечтите си.просто се моля всеки ден за тази приятелка, а пак тази любовница не знам не си задава въпроса,че като минат креватните страсти и нея може да зареже, а самият той да пропадне или да намери друга жена .просто нямам думи, толкова много ми тежи момичета, но какво мога да направя, а и когато тя трябва да се наслаждава на бременността си, само се ядоства господ да пи пази с бебчето. и най важното,че тя всеоще се надява може би щом не споделила за тези проблеми с техните и със свекървата си.тя просто е един пракрасен човек, който не заслужава такъв мъж до нея.така че не вярвайте 100% на милите очи и приказки на вашите мъже,че май само ние жените знаеме какво борба водим и какво преживяваме всеки път докато успеем да забременеем.а свестните мъже вече на пръсти се броят.успех ви пожелавам.
Нашата история
« Отговор #34 -: Февруари 23, 2006, 21:40:34 pm »
Браво фусии, ти си много смела жена.  :D



Браво,Fussii!
« Отговор #35 -: Април 28, 2006, 15:55:22 pm »
Възхищавам ти се за всичко!Успех и много,много топлина във вашето семейство ти пожелавам! :)

Любовта на човек към човека-това е може би най-трудното,което ни е дадено,крайността,последното изпитание и доказателство...
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Нашата история
« Отговор #36 -: Април 28, 2006, 22:34:45 pm »
Мила Фусси ,чак ме просълзи!Моите поздравления!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :blowingdust: Пожелавам ти 2 прекрасни дечица и много много щастие защото ти го заслужаваш :!: