0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Нашата история
« -: Януари 26, 2006, 17:36:19 pm »
Искам да  разкажа една история, която мислех да спестя, защото на някой може да се стори мелодраматична, но  на някой пък може да се стори красива, както на мен, пък и да даде кураж.
Факти:
Края на миналата година, след неуспешното ни ИКСИ, вариантите пред нас:
1. Ново ИКСИ = тотално опоскване на финансите на цялата ни фамилия (вкл.и родителите ни).
2. Донорска инсеминация
3. Осиновяване
Историята:
Във връзка с горното, след сълзите и сополите, аз отръсках козината и рекох - "Виж сега, станалото станало, давай да мислим какво ще правим оттук нататък, ама няма да провеждам монолози - искам от теб позиция. Пет години вървим по тоя път - и двамата достатъчно сме мислили за да имаме позиция по въпроса. Време за подготовка на пледоариите - два дни!"
Тия два дни на мен също ми бяха важни. Мислих (за хиляден път за тия 5 години), кое е важното за мен, какво искам, от какво съм готова да се откажа, какво ми е нужно. Мислих върху това, какво означава да си силен, отказът да се продължи безрезервно по един път слабост ли е. Слабост или сила е да се откажеш от най-силното си желание и да приемеш друг вариант. Много споделях тук, чух много мнения, благодаря на всички момичета съвсем искрено - страхотна работа свършихте за мен. Благодаря!
В края на срока, вече имах много ясна концепция по въпроса. Явно и мъжът ми беше мислил, защото след два дни проведохме  следния разговор. Предавам Ви го,естествено редактиран, но без и грам да променям смисъла му. Започна той, което почти не се случва:
Той:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямам шанс за собствено дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Няма да ми е лесно да приема, че ще носиш дете от чужд човек. Няма да ми леко да знам, че напълно непознат ти е дал нещо, което аз никога няма да мога да ти дам. По-леко за егото ми е да понеса осиновяването, защото тогава детенцето няма да е нито твое нито мое.  Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб,  независимо чии гени ще носи.Важното за мен е ти да се щастлива, и затова смятам , че ти трябва да изпиташ чувството да бъдеш бременна, да изпиташ мига на раждането. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска да сме равни, нека да направим донорска инсеминация.

АЗ:
Виж какво, през тези два дни, много мислих и претеглях нещата. За мен мисълта , че вероятно нямаме шанс за наше общо дете е ужасен удар, защото адски много го искам. Трудно ми е да приема факта, че ако останем заедно вероятно няма да забременея, няма да разбера какво е магията на раждането. Знам, че ще ти е тежко да ме гледаш как бременея и нося дете от напълно непознат човек и вероятно, това ще те кара да се чувстваш непълноценен. Но в крайна сметка, мисля, че за мен  най-важното е да запазим отношенията помежду си, и ти да останеш в живота ми. Това, което най-много искам е да отгледам дете точно с теб, независимо чии гени ще носи. Отказвам се от егото си, отказвам се от тази част от мен, която иска непременно да е бременна и да роди, нека да си осиновим детенце.

Решението:
сега сме подали документи за осиновяване и чакаме да ни одобрят.
от април или май, започваме т.нар. смесени инсета (половин материал от мъжа ми половин донорски)
междувременно той намалява рЕзко цигарите, пие оксибор форте,  трибестан, клостил бегит (този път по предписание на Кацаров!!!)
С две дечица е по-весело!

Девойки, благодаря на всички, които ми помогнаха да стигна дотук. Дано да мога да бъда полезна и аз на някого тук
Целувам Ви
В очакване ....
*

    Starlet

  • *****
  • 1937
  • Добротата ще спаси света!!!
Re: Нашата история
« Отговор #1 -: Януари 26, 2006, 17:45:11 pm »
Е, Fussii през много емоции сте минали със съпруга ти. Дано от сега нататък нещата да се оправят за вас искренно ви го желая. И дано се сбъднат желанията ти относно децата. Все пак ще си позволя да искажа менние и по темата в "Осиновяване на дете" ако искаш го прочети там. УСПЕХ!!
БЪДЕТЕ ОПТИМИСТИ, А НЕ ПЕСИМИСТИ!!!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Нашата история
« Отговор #2 -: Януари 26, 2006, 19:16:42 pm »
изключително много ми хареса енергичния и уверен дух, който лъха от твоя постинг. такива хора най-уважавам, а и те спят най-спокойно - защото са направили своя избор и не се колебаят.
пожелавам успех и по двата начертани фронта за действие! :)
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Нашата история
« Отговор #3 -: Януари 26, 2006, 19:41:53 pm »
Fussii,
радвам се за теб и мъжа ти. Ще обясня защо : Защото ВАШЕТО РЕШЕНИЕ сте го взели  ЗАЕДНО. Пренебрегнали сте /ако го е имало/ собствения егоизъм и егоцентризъм, собствените мечти и химери  и тъй нататък. В никакъв случай постинга не ми е отправен в посока да ти правя психоанализа.
Както съм писала и в подфорума за Осиновяването, аз лично предпочитам да осиновя дете ... това е мой личен избор, но дали и съпругът ми мисли така, това е друг въпрос / по негови думи мисли, но май иска да мине метър и смята, че по този начин ме успокоява/.

В личен план, като чета твоя постинг, си давам сметка, че ние с моя мъж сме стигнали до средата на времето, в което трябва да го проведем. Има доста между нас неизказани  и несподелени неща...
Та понеже темата е откровена да споделя , че се опитвам в момента  да не мисля за лекари, арт, изследвания . Всички в чата ми знаят мнението за арт процедурите, междувпрочем. Обясних на мъжа си, че искам почивка / не и от чата защото ми е нещо като страст/, че не желая повече да се тормозя , но вече на два пъти ми се сервира , че "Ми ти си решила да правиш инвитро в Солун!" И колкото и да обяснявам, че не е така - "Баба си знае, но бае". А мен ме боли и ми се реве...

Та  както казах , радвам се за теб, Fussii. Няма значение, че няма да бъдеш биологична майка, това не те прави по-непълноценна.
Важното е как възпиташ създаденото вече човече и какъв Човек ще стане то, а не дали ти е било тежко зачеването,  бременноста и раждането. Поне аз мисля така.

Отделно на това има и една поговорка : Осинови чуждо , за да имаш и собствено.
*

    Danidan

  • *****
  • 1209
  • творец- щурец с малко щурче
Нашата история
« Отговор #4 -: Януари 26, 2006, 19:44:53 pm »
Успех, Fussii!
Браво за хубавите решения!
Желая ви колкото дечица искате!
*

    borovinka

  • *
  • 1118
  • таЙалеЩ на кълГо...
Re: Нашата история
« Отговор #5 -: Януари 26, 2006, 21:48:07 pm »
Цитат на: Fussii
Дано да мога да бъда полезна и аз на някого тук


Вече си :)  Само 20 дни след като ме насърчи бяхме готови и подадохме документите си за осиновяване. Сега и двамата се чудим защо всъщност не го сторихме по-рано... Аз лично съм ти много благодарна! Дано скоро ви се напълни къщата, бъди здрава, другото най-важно го имаш.
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Нашата история
« Отговор #6 -: Януари 27, 2006, 08:41:12 am »
Fussii , ти си силен и смел Човек!
Успех. :youwoman:
*
Нашата история
« Отговор #7 -: Януари 27, 2006, 09:08:43 am »
Много ми хареса всичко, което си написала, вие сте силни и смели хора, пожелавам ви винаги да се обичате така и да преминавате заедно през всичко. Успех Фуси!
Нашата история
« Отговор #8 -: Януари 27, 2006, 10:03:52 am »
Fussii, за пореден път се доказва, твърдението, че когато има проблем, трябва да се говори, за да се намери решението му.
Браво на Вас, за това, че сте намерили вашето. Поздравявам те и ти пожелавам късмет!!!
 :)
Нашата история
« Отговор #9 -: Януари 27, 2006, 10:10:54 am »
Fussii, според мен е много по-трудно да спреш, отколкото да продължиш. Надявам се, когато дойде времето, и ние да постъпим като вас. Възхищавам ви се. Желая ви успех и две бебчета, защото наистина е по-весело.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Уха!!!!!!!
« Отговор #10 -: Януари 27, 2006, 10:30:12 am »
Цитат на: borovinka
Цитат на: Fussii
Дано да мога да бъда полезна и аз на някого тук


Вече си :)  Само 20 дни след като ме насърчи бяхме готови и подадохме документите си за осиновяване.


Евала! Машаллах! Браво!!! Страшно се радвам
Пожелавам ти бърза процедура, сладко бебе, пък и по-натам.... кой знае...и собствени могат да дойдат.

Целуфки

А на всички девойки тук - още веднъж благодаря, че ви има,че отделяте от времето си за взаимна подкрепа. Успех, късмет и прочие

И на всички целуфки
В очакване ....
*
Нашата история
« Отговор #11 -: Януари 27, 2006, 11:16:28 am »
Цитат на: lady_11

.... ВАШЕТО РЕШЕНИЕ сте го взели  ЗАЕДНО. .... В личен план, като чета твоя постинг, си давам сметка, че ние с моя мъж сме стигнали до средата на времето, в което трябва да го проведем. Има доста между нас неизказани  и несподелени неща...
Та понеже темата е откровена да споделя , че се опитвам в момента  да не мисля за лекари, арт, изследвания . Всички в чата ми знаят мнението за арт процедурите, междувпрочем. Обясних на мъжа си, че искам почивка / не и от чата защото ми е нещо като страст/, че не желая повече да се тормозя , но вече на два пъти ми се сервира , че "Ми ти си решила да правиш инвитро в Солун!" И колкото и да обяснявам, че не е така - "Баба си знае, но бае". А мен ме боли и ми се реве...

Виж, неискам да изглежда така, че ние сме идеалната двойка,в която всичко се слага на масата -следва цивилизован разговор - и бам! решението е готово. Това, което написах е решение след 5 години опити, мислене, разговори, караници.....
Моят мъж по принцип си е темерут (макар и силно емоционален) - една дума на три дни, премълчава болките си, дори с най-добрия си приятел мълчи като голям камък. Аз също съм много емоционална, но намирам начин да изкарвам емоцията навън - пиша, имам си приятелки с които много говорим, занимавам се с астрология, отскоро пиша тук, което ми е страхотна помощ.  За тия 5 години, в които се борим с тая гад - стерилитета, немога да ти опиша колко разговори с мъжа ми под формата на монолог съм провела. Трябваше и да се науча да отстъпвам, да приемам разни недотам приятни работи и какво ли още не - мисля че всяка от нас е минала през подобни състояния. Трябваше да се науча и да премълчавам, защото аз каквато съм речовита..... мога да говоря 3 часа без да спра и няма да се повторя.....голяма напаст съм (все пак съм адвокат).
Това, което всъщност дакажа е:
1. Не бъди чак толкова против арт методите. Нещо съм позабравила, извинявай, вие поне инсеминации правихте ли? Мисля, че човек трябва  поне да опита...не до безкрайност естествено.
2. Говори с мъжа си когато ти дойде музата - и си кажи нещата право куме в очи. Аз като се замисля понякога, какви тежки думи съм казвала....мале, мале! Но виждам, че е имало полза. Ама като те боли - кажи му бе душа, и го кажи точно така както си е, без злоба, но и без да те е страх че може да го нараниш - ще му мине.
В очакване ....
*
Нашата история
« Отговор #12 -: Януари 27, 2006, 11:57:34 am »
Привет, Фуси!
Много ми хареса написаното от теб! Наистина личи сила и воля! Пожелавам ви много здраве, за да си гледате дечицата, които да ви донесат много щастие в живота!
Мари :)
Alexandra
Нашата история
« Отговор #13 -: Януари 27, 2006, 12:16:18 pm »
Фуси, възхищавам ти се. Дано всяка от нас има тази сила в момента, когато е необходима.
Желая ти успех в двете начинания.
*

    lady_11

  • *****
  • 3217
  • МЕТЛАТА - любимото ми превозно средство!
Нашата история
« Отговор #14 -: Януари 27, 2006, 12:22:29 pm »
Фуси написа:  За тия 5 години, в които се борим с тая гад - стерилитета, немога да ти опиша колко разговори с мъжа ми под формата на монолог съм провела. Трябваше и да се науча да отстъпвам, да приемам разни недотам приятни работи и какво ли още не - мисля че всяка от нас е минала през подобни състояния. Трябваше да се науча и да премълчавам, защото аз каквато съм речовита..... мога да говоря 3 часа без да спра и няма да се повторя.....голяма напаст съм (все пак съм адвокат).


Малей колега, трябва да се уча, сигурно ще увра след три години /пробваме от две/.

Иначе за монолозите и премълчаването явно трябва да бъде квалифицирано като професионална болест!
*
МУАХАХАХАХА
« Отговор #15 -: Януари 27, 2006, 12:48:58 pm »
:twisted:
ААА колега значи- много приятно ми стана!
Понякога си мисля, че не е много лесен живота с нас! Особено при спорове......
Виж, не искам  ИЗОБЩО да излезе, че съм всезнаеща.
Просто за нас това се оказа най-добрия вариант. За друг може да не е...
В очакване ....
Нашата история
« Отговор #16 -: Януари 27, 2006, 14:38:38 pm »
Fussii, желая ти успех!
Вярвам, че всеки един от тук ще сбъдне мечтата си!

*

    Anonymous

Нашата история
« Отговор #17 -: Януари 27, 2006, 15:32:37 pm »
Fussi,не мога да се въздържа /въпреки,че съм на работа и по-принцип не пиша във форума от служебния комп./ : БРАВО НА ТЕБ ,НА ВАС! Сигурна съм ,че не ти е било никак лесно,но решението ,което сте взели е страхотно - ще бъдете едно голяма щастливо семейство ! Най-хубавото е,че мъжът ти те подкрепя - сега вече всико ще е ОК ! Късмет ,мила !
   :balk_47:  :balk_602:  :balk_81:  :balk_48:  :balk_50:  :balk_600:
*

    Anonymous

Нашата история
« Отговор #18 -: Януари 27, 2006, 15:34:04 pm »
Госта съм аз- Еli_  форума.... :oops:
*
Нашата история
« Отговор #19 -: Януари 27, 2006, 15:40:58 pm »
Fusii, аз пък надух гайдата като го прочетох  :oops:  Знам, че не този ефект си търсила, ама  :oops:
Много, много успех и бързо развитие на процеса с осиновяването! :bighug: