0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Удовлетворена съм, че завеждащия АГ-отделение в Пазарджик ще бъде съден за това, че е вършил частния си бизнес в държавната болница. Ползвал е базата на отделението, както и персонала, който е на смяна, за да извършва частни услуги на неосигурени пациентки.

Какво обаче ще правим със всички останали лекари от други градове, които правят същото? Както и с тези, които хем си получават парите по клинична пътека, хем вземат и от жената сума "на ръка". Доскоро аз бях примирена, че трябва да "бутнеш" на лекаря ... лично аз смятах да попитам гинеколога каква му е "тарифата" за раждане и да му ги дам тия няколкостотин лева рушвет, само и само аз да оцелея, за да родя здраво бебе.

Но се случи така, че точно на мен сестрите забравиха да ми сложат много важна инжекция, когато лежах за задържане, защото в същия ден имаха два "частни" аборта в АГ-отделението на МБАЛ Разград. Тоест, аз знам, че абортите са били платени на ръка на гинеколозите, защото санитарките мърмореха, че лекарите си пълнят джобовете, а те трябва да работят без никой да им отдели дори пет лева от дадената под масата сума. Двете жени, които направиха аборт по свое желание в този ден, бяха пожелали и пълна упойка, така че съответно часове наред цялото отделение се занимаваше с тяхното излизане от упойка, с кръвта, която течеше от тях. А след като дойдоха в съзнание, ние - жените, които лежахме за задържане, се заехме с емоционалното им възстановяване. Но точно в този ден сестрата, която е помагала при абортите, е забравила да изведе в документите лекарството, което трябваше да ми поставят вечерта, така че в следващата смяна сестрата категорично отказа да ми го даде, след като не е изведено. Да, бумащина, обаче точно в тази нощ аз получих много силни болни и на следващия ден си загубих бебето. Сестрата не е съвсем виновна, че не си е свършила пряката работа, когато е била ангажирана и с допълнителна, нали така?

Умишлено поставих всичко това в тема "Емоционални проблеми" защото знам, че пиша с огромен реваншизъм, гняв и обида. И този реваншизъм винаги ще остане у мен, докато някой не ми подскаже разумен и цивилизован начин да се въведе ред в държавните болници. Ние се примиряваме, че трябва да дадем рушвет, защото изпитваме суеверен страх и защото искаме да оцелеем, особено когато вече сме имали и спонтанни аборти, и години неуспешни опити за забременяване.

Но нима рушвета е решение? Нима мога при всяко влизане в болницата да давам рушвети на всички - от санитарката, през всички сестри, до всички лекари, които ще бъдат на смяна, за да ме забележат и да се погрижат за мен?
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
 :bighug:  Незнам какво да ти кажа. Съжалявам за случилото се с теб. На тази тема можем много да говорим, но може би някой друг път. Поздрави  :)
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Не знам какво да кажа. Искрено съжалявам за загубата на бебчето ти. Мога само да ти кажа, че да търсиш вина в лекарите, сестрите, в себе си... Господи, това нищо няма да промени, няма да се върне детенцето, а само гневът и вината ще те изяждат. Много пъти се питах, ами ако... аз или докторите или акушерките или Бог или ... беше направил нещо по друг начин?! Ами АКО. Но вече всичко е свършило и времето назад не се връща, мила. Не можех да спя, не можех да спра да се обвинявам себе си и всички замесени. Докато не разбрах, че няма смисъл. Не мога да докажа, че е станало по нечия вина, не съм лекар да знам кое как е и никой лекар няма да застане до мен и срещу колега. А и дали изобщо е имало грешка или всичко е било писано да се случи така? Кошмарно е и колкото повече го мисля, толкова повече ме боли от самата безпомощност. Реших, че няма смисъл да ровя в раната.
Плащах си при предната бременност. Ако стане чудо и пак забременея, пак ще си плащам  :( Имам ли друг избор? Просто продължавам напред. Само аз си знам как.
Прегръщам те и ти пожелавам да имаш сили да продължиш!


*
Съжалявам за загубата ти.

Ако разделим темата на 2:
1. Дали трябва да се плаща на лекарите?
2. Дали лекарите трябва да отделят повече внимание на хората които са си платили и да игнорират хората които не са платили допълнително?

По първия въпрос смятам че лекарите не получават достатъчно и че работата им е невероятно благородна, отговорна и същевременно изключително тежка. Аз лично винаги когато отивам на лекар съм склонен да си платя за прегледа, защото знам че те са 100% от времето си лекари а не като мен 1/3 от времето работник, 1/3 баща и 1/3 спя. Така че отговора ми по въпрос 1 е - Да, но не трябва да е задължително, защото не всички могат да си го позволят!

По втория въпрос - лекарите, както и всички други хора могат да получават "бакшиш", който да е отражението на удовлетвореноста на пациента от вниманието и успеха с който е проведено лечението му. Допълнителната сума трябва да се дава в случай че си доволен от процедурата, а не преди да ти е направена. Харесва ми как е направено в Токуда - ако искаш - отиваш и даваш парите на касата и те се дават на лекаря съвсем законно и то в момента на изписването ти, а не на приемането ти.
Колкото до немърливоста към пациентите - нека да припомня в какво са се клели при завършването си нашите лекари:
Цитат
ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА
(Клетвата, с която се кълнат българските лекари)

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Много благодаря на хората, които ми отговориха, защото ми дадоха това, от което имам нужда - зрял коментар, рационален поглед върху ситуацията и притъпяване на емоциите, защото те пречат на мисленето. И на правилното планиране на следващите стъпки в борбата за нова бременност. Тъй като в гнева си доста грубо мятам петно върху две АГ-отделения в два български града, нека администраторите преценят дали да не изтрият тази тема. Но от друга страна, отговорите, които на мен помогнаха, може да помогнат и на друга жена в същото емоционално състояние. В тази или друга тема, въпросът трябва да се обсъжда, това е!

Благодаря, че ви има, и че си помагаме в беда!