Удовлетворена съм, че завеждащия АГ-отделение в Пазарджик ще бъде съден за това, че е вършил частния си бизнес в държавната болница. Ползвал е базата на отделението, както и персонала, който е на смяна, за да извършва частни услуги на неосигурени пациентки.

Какво обаче ще правим със всички останали лекари от други градове, които правят същото? Както и с тези, които хем си получават парите по клинична пътека, хем вземат и от жената сума "на ръка". Доскоро аз бях примирена, че трябва да "бутнеш" на лекаря ... лично аз смятах да попитам гинеколога каква му е "тарифата" за раждане и да му ги дам тия няколкостотин лева рушвет, само и само аз да оцелея, за да родя здраво бебе.

Но се случи така, че точно на мен сестрите забравиха да ми сложат много важна инжекция, когато лежах за задържане, защото в същия ден имаха два "частни" аборта в АГ-отделението на МБАЛ Разград. Тоест, аз знам, че абортите са били платени на ръка на гинеколозите, защото санитарките мърмореха, че лекарите си пълнят джобовете, а те трябва да работят без никой да им отдели дори пет лева от дадената под масата сума. Двете жени, които направиха аборт по свое желание в този ден, бяха пожелали и пълна упойка, така че съответно часове наред цялото отделение се занимаваше с тяхното излизане от упойка, с кръвта, която течеше от тях. А след като дойдоха в съзнание, ние - жените, които лежахме за задържане, се заехме с емоционалното им възстановяване. Но точно в този ден сестрата, която е помагала при абортите, е забравила да изведе в документите лекарството, което трябваше да ми поставят вечерта, така че в следващата смяна сестрата категорично отказа да ми го даде, след като не е изведено. Да, бумащина, обаче точно в тази нощ аз получих много силни болни и на следващия ден си загубих бебето. Сестрата не е съвсем виновна, че не си е свършила пряката работа, когато е била ангажирана и с допълнителна, нали така?

Умишлено поставих всичко това в тема "Емоционални проблеми" защото знам, че пиша с огромен реваншизъм, гняв и обида. И този реваншизъм винаги ще остане у мен, докато някой не ми подскаже разумен и цивилизован начин да се въведе ред в държавните болници. Ние се примиряваме, че трябва да дадем рушвет, защото изпитваме суеверен страх и защото искаме да оцелеем, особено когато вече сме имали и спонтанни аборти, и години неуспешни опити за забременяване.

Но нима рушвета е решение? Нима мога при всяко влизане в болницата да давам рушвети на всички - от санитарката, през всички сестри, до всички лекари, които ще бъдат на смяна, за да ме забележат и да се погрижат за мен?

   Незнам какво да ти кажа. Съжалявам за случилото се с теб. На тази тема можем много да говорим, но може би някой друг път. Поздрави 

Не знам какво да кажа. Искрено съжалявам за загубата на бебчето ти. Мога само да ти кажа, че да търсиш вина в лекарите, сестрите, в себе си... Господи, това нищо няма да промени, няма да се върне детенцето, а само гневът и вината ще те изяждат. Много пъти се питах, ами ако... аз или докторите или акушерките или Бог или ... беше направил нещо по друг начин?! Ами АКО. Но вече всичко е свършило и времето назад не се връща, мила. Не можех да спя, не можех да спра да се обвинявам себе си и всички замесени. Докато не разбрах, че няма смисъл. Не мога да докажа, че е станало по нечия вина, не съм лекар да знам кое как е и никой лекар няма да застане до мен и срещу колега. А и дали изобщо е имало грешка или всичко е било писано да се случи така? Кошмарно е и колкото повече го мисля, толкова повече ме боли от самата безпомощност. Реших, че няма смисъл да ровя в раната.
Плащах си при предната бременност. Ако стане чудо и пак забременея, пак ще си плащам  Имам ли друг избор? Просто продължавам напред. Само аз си знам как.
Прегръщам те и ти пожелавам да имаш сили да продължиш!

Съжалявам за загубата ти.

Ако разделим темата на 2:
1. Дали трябва да се плаща на лекарите?
2. Дали лекарите трябва да отделят повече внимание на хората които са си платили и да игнорират хората които не са платили допълнително?

По първия въпрос смятам че лекарите не получават достатъчно и че работата им е невероятно благородна, отговорна и същевременно изключително тежка. Аз лично винаги когато отивам на лекар съм склонен да си платя за прегледа, защото знам че те са 100% от времето си лекари а не като мен 1/3 от времето работник, 1/3 баща и 1/3 спя. Така че отговора ми по въпрос 1 е - Да, но не трябва да е задължително, защото не всички могат да си го позволят!

По втория въпрос - лекарите, както и всички други хора могат да получават "бакшиш", който да е отражението на удовлетвореноста на пациента от вниманието и успеха с който е проведено лечението му. Допълнителната сума трябва да се дава в случай че си доволен от процедурата, а не преди да ти е направена. Харесва ми как е направено в Токуда - ако искаш - отиваш и даваш парите на касата и те се дават на лекаря съвсем законно и то в момента на изписването ти, а не на приемането ти.
Колкото до немърливоста към пациентите - нека да припомня в какво са се клели при завършването си нашите лекари:

ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА
(Клетвата, с която се кълнат българските лекари)

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Много благодаря на хората, които ми отговориха, защото ми дадоха това, от което имам нужда - зрял коментар, рационален поглед върху ситуацията и притъпяване на емоциите, защото те пречат на мисленето. И на правилното планиране на следващите стъпки в борбата за нова бременност. Тъй като в гнева си доста грубо мятам петно върху две АГ-отделения в два български града, нека администраторите преценят дали да не изтрият тази тема. Но от друга страна, отговорите, които на мен помогнаха, може да помогнат и на друга жена в същото емоционално състояние. В тази или друга тема, въпросът трябва да се обсъжда, това е!

Благодаря, че ви има, и че си помагаме в беда!