Здравейте Тите, Наха, виждам че темата е от преди месец, но мен ме мъчи същия проблем и затова се разрових и прочетох всичко тук....Не сте писали отдавна, промениха ли се нещата, всичко наред ли е вече?Има ли рецепта за "незаинтересувани" мъже?
Лан, последния ти постинг направо ми звучи отчайващо, а аз си мислих, че детето ще сплоти семейството ни, ще го накара да говори повече, да участва във всичко повече, да стане по-отговорен.....
Всички ли са на мнение, че зачеването и раждането на дете няма да пробуди в един мъж бащинско чувство и желание да бъдем по-близки и по-дейни...?
Моят човек не работи много с компютъра, но след работа се превръща в абсолютен "плеър маниак"....часове наред, всеки ден, вече години наред и съвсем сме загубили диалога Ако го провокирам да каже нещо е че: "когато имаме бебе няма да играя толкова много и ще имам други задължения затова сега си наваксвам" А междудругото докато той на наслаждава на игрите в нета, аз се грижа за всичко и не получавм нито разбиране, нито съдействие, да не говорим за "желание" Това малко по малко ме отдалечава от момента в който ще се получи.....

Мила Али, съжалявам, че ти се налага да тормозиш главицата си с подобни въпроси.
Преди няколко години бях с човек с подобен проблем с компютърните игри. Чувствах се по начина, по който и ти. Получавах същите отговори с разликата, че ние не се опитвахме да си правим бебе.
В един момент не издържах на отношението, безотговорността и егоизма. Всичко си има граници и те са валидни и за двамата в една връзка. Омръзна ми да чакам някой да порасне и да начеше детските си красти. За всичко си има време.
Събрах си багажа и си тръгнах. Минаха вече близо 3 години. До себе си имам прекрасен човек, опитваме се да си имаме дете от 2,5 г., чувствам се спокойна и щастлива.
Нито за миг през тези 3 години не съм съжалила за крачката, която направих.
Не мога да ти дам съвет за твоята ситуация. Послушай сърцето си и вземи своето решение.
Желая ти много щастие и слънце в живота.

Alie, да ти кажа и моя е по цяла вечер пред компа, не ми помага кой знае колко, но и аз не се напъвам много, много. От друга страна пък и аз не се дразня от това, тва си е неговото св. време и ще си го прекарва както иска, респ. и аз. Това незначи непременно, че правя компромис -  всеки си има пространство и след като там е НЕГОВОТО  - О.К. - притеснява ме по скоро, че живее виртуално ама...
Е, понякога имам нужда да не му гледам гърба /щото е пред РС-то/, но
пък нали сме силния пол - справяме се сами.
Не съм си представяла, че със съпруга ми ще стоим вечер като влюбена двойка и той да ми държи ръката през цялото време, а колкото до секса - ми има случаи когато аз съм статиста в брачното ложе  .
Я си спомнете прословутата фраза - Не днес, боли ме главата, скъпи!
    

Alie, аз се отчайвам много рядко, да не кажа никога  ! Постът ми е трезв поглед върху ситуацията. Никъде не съм казала, че мъжът няма да се промени при бебе. Това не е вярно и жената, и мъжът се променят. Въпросът е, че тази промяна ще е насочена към детето, той няма изведнъж да се научи да разбира и подкрепя жена си ей така от въздуха, защото има дете. По-скоро и той ще е изнервен от новите задължения и промяната в начина му на живот. Да се очаква, че детето ще реши всички проблеми на двойката е нереалистично. Ако така може да се каже, детето носи със себе си нови отговорности и нови проблеми за решаване. Двойката трябва да се е научила преди това да води диалог и навреме да си решава проблемите, това се опитах да кажа.
За игрите, ами приложи българската поговорка "Клин, клин избива!" - много е ефикасна. Т.е. започни и ти да играеш, ама трябва добре да се запалиш и то на игрите, които и той играе! Моят мъж също играеше много едно време, докато не станах по-добра от него на SC, сега и двамата играем, но играем заедно, много по-малко време и ни е истинско удоволствие! Семейно хоби така да се каже и не повече от една игра на ден.

Момичета, здравейте!
Нямаше ме дълго време, виждам чак сега, че сте писали.
Какво да ви кажа-ами да-нещата при нас се промениха и то много.Като започна от това, че успяхме най-накрая/т.е. аз успях , смея да твърдя, защото си изиграх прекрасно ролята и си свърших работата, пък извадих и късмет най-накрая!/Второ-имаше развитие и в служебнуте дела на мъж ми, та сега го намирам по-успокоен.Желанието за секс му се възобнови на морето.
Колкото до промяната на мъжа при идеята за дете или при появата на такова-все пак ние имаме вече едно-не му се е отразило негативно, по-скоро на мен в един момент ми дойде нанагорно.Мислех си и аз, че детето сплотява, но имахме период, в който детето ни делеше.Той почти не се прибираше от работа/ по дяволите-има и такива периоди, не е на държавна работа!/пък аз вдигах скандали, че не участва в живота ни и не познава детето си.Мина и замина това.
И ей ме на-за втори път ощастливена.Дългичко се борихме за това и както си очаквах -проблемът е бил и наполовина в неуспеха до момента, в който не отидохме на море.Оказах се права за моят мъж-все пак си го познавам
Та така, извинявайте, че така набързо, разпокъсано и скучновато ви писах!С най-топли чувтсва и с пожелания за сбъдване на съкровените ви желания!Благодаря, че ми писахте в един много труден  за мен момент!

Честито!!! Лека бременност, радости вкъщи!!!