"Ние, всички вкупом..." да направим ? Не знам разбира се и даже не знам дали може. А не знам дали може изобщо, защото "да направим нещо заедно" - предполага голяма група хора, да са на общи позиции, по определени теми, да оказват целенасочен натиск по същите тези теми над съответно правителство. Поне това. И да се надяват на резултат от натиска и да не се отказват да натискат.
Натиск по тези въпроси, които засегнех дотук обаче - означава да се отхвърли теорията и практиката на "мултикултурализма" + дефиниране на някакви граници на понятието "толерантност". Т.е. то да не бъде понятие "по принцип и за всичко" прилагано сляпо и до откат за всякакви случки и ситуации, а да се взимат предвид конкретни случки и ситуации, че вече според тях да се преценя докъде бива да си толерантен и откъде насетне - бива да кажеш "ееее не!". По конкретни казуси.
Подобен "вододел" става все по-неприемлив не само за децата ни и сегашното тийн-поколение обаче. Той вече е неприемлив и ненужен и за нашите набори и за по-големите от нас, които пребивават дълго време в "модерно" (по тези параграфи ) общество. Там тези процеси са тръгнали много отдавна, те са установената норма и в голямата част от обществото там - няма усещане, че нещо не е ОК. Искрено го няма, не да е подтиснато. Нещо повече. Общества като нашето, в които все още някои ценности са на почит и се настоява, че те са важни, съществени и база за едно нормално общество - биват дамгосвани от "по-напредналите" държави като кроманьонщина и непросветеност.
Примерно... Аз и ти твърдим, че биологично - нЕма трети пол? Ма може и да няма наистина, но това е маловажно. ВАЖНОТО е, че Кончита Вурст (и подобните)
вярват, че трети пол има, все тая от природа и биология. Тяхната вяра седи над такива неща - и следва аз и ти да я уважаваме и зачитаме. Но нещата не спират до това да кажем "Ок бе, нека Кончита да си Оди с брада и токчета и у тях и на улицата и в бара...". Мне! Има и още. Ако срещна Кончита на улицата - следва да устискам да зяпна в потрес от гледката понеже това засягало Кончита и тя/той/то - така се чувства дискомфортно и неприеТО от другите. Ако Дани вземе да изкоментира, че "тази лелка има брада" - аз следва да изшиткам, да направя забележка, да набия на детето, че е супер нормално да има такива "лелки" и е грубо да ги коментира, щото на тях им ставало кофти. И в крайна сметка - следва да убеждавам детето си, че има нещо наречено "трети пол", когато всъщност - такова нещо НЯМА! Демек - следва да лъжа сина си съвсем целенасочено, за да удовлетворя някакви "спуснати ми отгоре" искания за "толерантност".
Иначе бивам обявена за безпросветен аутсайдер и тъпанарка, той също и те така...
На мен ми е отнето правото да кажа на Дани, че историята е предмет описващ минали събития и съученикът му Мехмед - нЕма нищо общо с действията на османската империя в учебника му, това е просто история. Неееее. Следва Дани да не учи история реално, понеже Мехмед пък можел да се почувства кофти от този предмет. Нито на Дани, нито на Мехмед, в 4-и клас им пука какво ставало преди н'ам колко стотин години, нито те биха се идентифицирали с историческите събития персонално (ако някой целенасочено не ги подръчква да го направят), биха си учили уроците и биха си играли заедно безгрижно. Но нееееееееее. Ние зорелн сега трябва да лъжем и да се пристискваме щото...? Неясно защо, за мен поне.
Освен наистина да повярвам св конспирация на незнайно кои - целяща да ме принуди да отглеждам безродник, неграмотник и човече без никаква ориентация и координатна система в тоя живот в името на нещо/неща - които могат да се случват съвсем безаварийно и без подобен род намеси. Като например мирното съжителство на хора от различни етноси, с различна религиозна принадлежност, обитаващи едно и също общество, в което ЦЕННОСТТА е просто
да имаш мярка за всичко. Нищо повече не е нужно. Всъщност - реалните ни нужди вече са в поставяне на разумни и адекватни граници, а не в даването и "толерирането" на още и още права за...кой к'вото го присърбяло по някакъв въпрос.
Помня, че преди време с Боби говорихме за свободите в САЩ. Тя разказа следния пример. Хора, които са против всякакви военни намеси, военните изобщо, да ги наречем пацифисти... Тези хора в САЩ (а по конституция и всякакви други) - имат право на свободно изразяване на позициите си навсякъде. И това ОК. И се случва да бъде убит американски войник някъде (в Афганистан примерно), семейството му естествено скърби (дете им е това все пак), погребва го... И на самото погребение, в ТОЗИ момент на мъка за родителите....пацифистите се плясват до гроба с плакати и освирквания - реално по адрес на убития. Ма върховният съд на САЩ решил, че това е ОК, щото това било тяхно право на себеизразяване...
Чакайте малко ся. А къде оставя елементарната човещина, усетът, че нещо има граница и предел на приличие? Къде остават неписаните норми, как следва да се държим, когато някой скърби? И как - не следва, все тая колко сме прави "по принцип" в каузата си. За мен - тези хора, направили гореописаното - са лишени от "ценностна система" и то тотално. И живеят в общество, което на ниво държава и институции - толерира тези им липси, щото казва, че да се себеизразиш навсякъде и по всяко време е най-важното нещо на света, а другото...пейзаж. И понеже аз не считам, че е пейзаж - аз се явявам закостеняла, непросветена, проста, нетолерантна и в този ред...
И като чета за този учебник и се замисля колко още неща се правят в такава посока у нас....с цел моето дете да бъде оформено като тези, дето скандирали на гроба на мъртвия войник пред лицата на опечалените му родители и да счита, че това си е съвсем ОК...просто ме втриса. И никак не ми се ще това да му се случи на него, респективно и на мен. Не знам доколко ми е по силите обаче - в лично качество да предотвратя такова развитие при него. А и да успея - то пък така го правя "аутсайдер" предвид накъде вървят нещата глобално...