А за какво е червеният конец?

За късмет, против уроки, за здраве и т.н.  Аз също имам, но не конец, а много красива ръчно плетена гривна, със сребарна детелинка на нея. Много е красива. То си седи като бижу 
Няма проблем с къпането, просто не се къпя, за да не я мокря  Моята е на принципа на тези на Меца с логото на Зачатие и може да се сваля.

А за какво е червеният конец?

Да не те хващат уроки.  Но това е в кръга на суеверията, не на конспирациите де. Почти всяко бебе, което виждам у нас е с вързано червено конче, или нещо наподобяващо по вид (и функция) въпросното. Като споменатата гривна на Дани, за която ме питаха майки откъде е, за да си сложат на децата баш от суеверие.
И аз като  rtfrtf, не си представям как търпят хората кончета и бижута дори и да се къпят с тях и после да им мокрее. Аз съм ужасно невротична в това отношение. Нося бижута, часовници, че и венчалната си халка нося  Но само навън. Първата ми работа у дома е да сваля всичко такова от себе си, вкл. обеците (абсурд да спя с тях) и имам навик преди излизане да ги "накичвам" наново, точно както имам навик да си взема телефона , портфейла и пр.

Иначе за т.нар. "план Дълес" съм чела, ама отдавна беше и не е било в нета. Помня, че беше на хартиен носител, ама коя книга е била точно - никакъв спомен. В общи линии (ако помня вярно) ставаше дума за идеята да се превземе отвътре СССР, чрез "морално разложение и заличаване на ценностите" на населението му. Като се спрягаха и методи за постигане на тези цели. Но карам на наистина стари спомени, а в момента точно - не ми се рови да чета, че да си ги опреснявам. Идеята е по принцип добра, но не им се наложи на Хамериканците да я прилагат, те съветските другари я свършиха тази раУта вместо тях. 

StefiZ Синьо оченце, на безопасна игла ми бяха боднали на булченската рокля (на някой от пластовете на полите разбира се) - армаган от фирмата дето я ши.  Еми...не бачка пусто, проверено е хахахаха

Имам пре-любима история, която (според мен) екстра се връзва в тематиката.
Да ви я разкажа, ако имате търпение да ги четете длъжки... Забавна е, чак трогателна. И ми е от първа ръка... 

Лято, надвечер, пейки в парка. Коч-компания от приятели, бира, лафче, приятно почерпени, надвикващи се вече по милион теми наведнъж. Едва ли има някой, който да не си представя картинката. И както нерядко се случва, се ''примъква'' човечец на преклонна възраст, сяда на крайчеца на едната от пейките и започва щедро да ''сее'' мъдрост (с надеждата да докачи и от биричката).

Въпросният просветлен сяда до наш приятел - изключително търпелив младеж, природно надарен със способност да изслушва без да прекъсва. И се започва - тирада не, ами чудо. Страстен монолог - как нямало болести всъщност, как всичко ни било в ума, в психиката ни се зараждало, конспирации, кемтрейлси, чудеса. Извънземни не помня имаше ли. И сам си се пали, говори ли, говори, неспирно, все повече се надъхва, а и никой не му ''кърши хатъра''. В един момент решава, че  по-ангажирана аудитория му е необходима и се обръща към нашия пич с въпрос - ''Ами ти, например, с какво се занимаваш''. "Ами аз, например, съм лекар'' И ето ти го чичото в екстаз - ''Еми да, значи няма как да не се съгласиш, че съм прав, нали то медицината няма отговори на толкова въпроси..."(да не продължавам, стана ясно).
Дори на нашия ангелски търпелив приятел нервичките му леко се изпъват. "Ами не, брато. Изобщо не се съгласявам. На моите пациенти хич не им е от психиката, докато им гипсирам ръцете и/или краката".
Както вече сте се досетили, нашият човек е... Ортопед-травматолог. Е, случайността помогна на възрастния просветлен да си намери майстора.   

Ооооо Prunus Avium, дори ортопедите са част от конспирацията бре. Скивай сега...производителите на храни нарочно ги правят калпави, за да са ни чупливи костите. Производителите на обувки - също са в играта, правят ги така, че да се спъваме, хлъзваме и да се претрепваме. Производителите на шини и гипс и те са в заговора. Как се разплащат помежду си - за нас е тайна, но 100% нЕкак си оправят "хонорарите". Но то ако знаем и как точно - егати конспирацията налЕ 

ама като видя и възрастни жени и мъже вързани с червен конец и синьо топче и чак ми става весело...

значи всеки път, като ме видиш, се веселиш. това ме радва

по този повод, ще ви разкажа виц/случай с един прочут в миналото ядрен физик - Нилс Бор. за него било известно, че е убеден атеист. един ден, негов приятел го заварва да приковава грижливо подкова над входната си врата (за онези, които не знаят, конската подкова над входната врата се е смятала за носител на късмет и щастие). удивен, приятелят пита:

- защо подкова, нали не вярваш в тези неща?

а Нилс Бор отговорил:

- не вярвам, но съм чувал, че помага и на онези, които не вярват... 

аз лично започнах да нося червен конец на ръката навремето, като забременях. бях парализирана от постоянен ужас, че нещо ще стане и ще загубя бебето (донейде обоснован след двата спонтанни аборта преди това). тогава една личност от форума, която отдавна не е тук, ми каза - "вържи си червен конец на ръката и всичко ще е наред". отлично знаех, както и тя знаеше отлично, че това са примитивни психотерапевтични методи от времето на прабабите ни. и също така знаех, че това някак ще ми помогне да се успокоя. и то ми помогна. но все още не вярвам в зелени човечета и зелени водорасли...

та така - всичко е главология, уважаеми дами. ако нещо ви помага да сте спокойни и да функционирате уверено, значи е проверена и работеща магия както се пее в една песен на Шерил Кроу - If it makes you happy, it can't be that bad.

хаха е теб ако съм те забелязала, че имаш пък на
но другия път специално ще ти обърна внимание

да си призная и аз като бях бременна с Деси носих такова чудо около месец, именно поради причините описани от джам, но кончето бързо стана парцаливо и го махнах, след това не го подмених с ново.

Добро утро! 

Червен конец и аз сложих като бременна, по абсолютно същите причини като jam. При мен, обаче, стана обратното - скъса се, изгубих го и вместо ''плацебо-ефект'' имаше точно обратния - като погледнах и видях, че го няма - паникьосах се, до ред сълзи ред сополи се докарах и зачаках случки от ужасни по-ужасни. Е, слава Богу, не дочаках. Но повече не вързах. Реших, че мога да си се шашкам достатъчно успешно и така. Но това, с което упорито продължавам - като много сериозно ме ''стегне шапката'', влизам в някоя (тиха) църква и паля свещи. Действа ми много ''чилаут'', а и аз съм си религиозна в богомилски смисъл (имам респект към вярата, не и към институцията).
Другото с подобно действие при мен е боксовата круша, ама там няма грам конспирация вече - изхвърляш всичкото негативно енергия и си като агънце после.  Поне аз, де. 

Prunus Avium, аз пък стрелям по капачки. Колкото съм по-изнервена от някоя простотия, толкова по-точна съм зад мерника, 

Вчера ми попадна коментарна статия за съдържанието на учебник по история за 4-и клас, сега предметът се нарича "Човекът и обществото", по мое време беше "Родинознание". Признавам, че тръгнах да чета с очакването как ще е "буря в чаша вода" и с мисълта, че някакви исторически факти - няма как да бъдат изопачени коййй знае колко, независимо как са съобщени същите. Обаче не ми беше хрумвало признавам си, че го има чалъмът...просто да не бъдат съобщени и така "все едно не са били". Там пък където са упоменати все пак - наистина изражението ми взе да става ей такова:  Примерно: "За падането на България под византийско робство има само едно изречение – „След 1018 г. българи и византийци съжителствали за почти 170 години в една държава с обща вяра и църква“ Така поднесена информацията оставя четящия с впечатление, че амен-амен ние и византийците сме "съжителствали съвместно" в някакъв доброволен съюз, подобен на ЕС. То и с османците така сме "съжителствали" към 5 века според този учебник... Ето самата статия: http://nreporter.info/%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%88-%D0%BC%D0%B0%D1%88/

Като приключих с четенето, естествено се замислих защо тези хора дето ги пишат въпросните учебници ги пишат така? Малоумно е да допусна, че от незнание едни хора са сътворили такова помагало, че то е одобрено от МОН, че българските деца по него "учат" и всичко е една голяма и случайна грешка. Дори в България - чак толкова грешки и то само в един учебник - не моЙ да са случайност и недоглеждане. И продължих да се чудя, защо тогава ги има все пак? И ги има в един такъв особен вид и форма на лъжата, които винаги са добре обмислено действие. От ей тия най-хлъзгавите лъжи, които човек може да съчини по разни поводи в живота си. Хващаш едни реални факти и обстоятелства, ама ги изказваш по такъв начин, че хем не е съвсем лъжа, хем пък постигаш определено внушение и оставяш конкретно и целенасочено впечатление за дадена случка. А така се лъже винаги с цел, не "за спорта".

После попаднах на препратка към друга статия, която си е вече яко стил "теория на конспирацията". Ето я и нея: http://nreporter.info/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0/
Това, че авторът явно е хомофоб и главната цел на целия му материал е да акцентира там максимално - ясно. Обаче засегнатите от него причинно-следствени връзки за доста неща са верни и ги виждаме реализирани като ефекти и в нашето общество за някои неща. Естествено, като всеки такъв материал - и в този не се конкретизира кои са "тъмните сили" правещи тези неща, те следва да са някакво потайно и неназовано "световно задкулисие". Целта им разбира се е да подчинят на своята воля и цели цялото човечество неусетно и да го управляват и манипулират лесно и безгрижно за свои цели. Всякакви.

Като направя паралел между някои от наблюденията и изводите във втората статия и случките от първата статия - не мога да се изкривя и да кажа, че нЕма логика. И, че когато аз отглеждам дете, на което се внушава, че "всичко което някой прави е ОК" (все тая какво е то), идва и моментът, че вече за нищо не можеш да кажеш "абе това просто не е ОК". А на други места си говорим как куп от днешните проблеми на обществото ни - са следствие на сринатата ни ценностна система. Реално - не е възможно да имаш ценностна система, когато всъщност няма система. И да, когато я нямаш - е много по-лесно да бъдеш привлечен и да приемеш всякакви каузи и действия от различен вид и порядък, понеже за теб - не съществува реално нещо на този свят, което да е "просто неприемливо по подразбиране". Няма "червени флагчета", няма дори условни граници и базови определения за "правилно" и "неправилно", за ориентация в целия шарен свят ти остава едничкото "според мен". Което не е никак, ама никак добра идея, особено що се отнася до децата и подрастващите. И реално - да, семейството се оказва аут от възпитанието и изграждането на даден мироглед у своето дете/деца, когато детето попадне в "системата". Да допуснем дори, че всеки родител има времето (а и знанията) и всеки ден след училище - сяда с отрочето над учебниците и самоотвержено опитва да коригира глупостите, внушенията и да попълни откровените пропуски в същите тези учебници... До какво би довело това? До тотално объркване на самото дете като начало. Уж го пращаш на училище, за да научи нещо, уж му обясняваш, че трябва да има респект към учителите си във всякакъв смисъл и вечер какво?! Сядаш и обясняваш, че :"Виж маме това дето го учите не е вярно и това дето учителката ти ти е казала - също не е вярно. Сега мама ще ти каже как аджеба са стояли нещата...". Нали всички си даваме сметка какво би причинил на едно дете подобен подход? Просто така не става. Обаче не става и "иначе", защото това значи децата ни да са от чисто неграмотни - до наблъскани с фалшиви познания на всякаква тематика.
Ни така, ни иначе става и въпреки, че Дни още не е опрял до училище - да ми е жив и здрав ще стигнем и дотам. И като стигнем - какво праИм? Него го учат, че В. Левски от гледна точка на османската империя, в чиито предели е била тогава България е терорист (нещо като Осама), а аз обяснявам, че не е така, а той е бил борец за свободата на своите сънародници. Ама от какво е искал да ни освобождава ще ме попита детето. И с право ще пита, след като в училище му е казано, че ние и османците просто сме си съжителствали ей тука на 5 века по стечение на обстоятелствата едва ли не и на нас никак не ни е било зле от това съжителстване и оттам следва, че нЕма и от какво да се освобождваме... А вероятно е, ако все пак детето приеме "моята версия" за вярна и го изпитат и той държи на нея - да му треснат някоя двойка и да ме извикат мен в училище да давам обяснения, защо говоря такива неща на сина си, а в учебника му пише други неща... И аз сигурно, за да не му създавам проблеми в училище - просто бих спряла да му ги говоря, защото другата ми опция е да го спра от училище егати. 

Аз не мога да се начудя кого го е обзела тази мания да угодничи на всички, коя  е тази държава, която променя историята си, защото някой е обиден, не вижда нещата така или просто не му изнася някой неща, че ги е  имало  Да не би германците да не споменават Хитлер в историята си, щото срааам искал да завземе Европа?! Защо трябва да учат децата за Левски от гледна точка на Османската империя?! Почвам да си мисля, че тогава и под робство тия Българи са били по-големи националисти, повече са уважавали държавата и миналото от нас сега 

Аз не мога да се начудя кого го е обзела тази мания да угодничи на всички, коя  е тази държава, която променя историята си, защото някой е обиден, не вижда нещата така или просто не му изнася някой неща, че ги е  имало 

В контекста на темата Марго - това е главният въпрос. Кой и защо ги прави тези неща и с какви цели. Аз, ти, повечето тук - тези неща сме ги учили "едно време" - робство, насилие, кръвен данък, рязане на глави, ако откажеш да сложиш феса, или "чула"... Историята като дисциплина все пак  - има за цел да те запознае (когато е коректно написана) с някакви факти и случки от миналото, а не да ти внушава определено отношение към същите и съвсем не следва - да ги изопачава по такъв начин.

Въпреки, че съм учила история не по учебник , като цитирания - аз персонално - нямам негативно отношение към днешните турци ни в Турция, ни към тези у нас (турци по етнически произход само), ни към турците някъде по света.  (ДПС е друга бира).НЯМАМ причина за негативно отношение към тях просто. А и днешната турска държава и нейните граждани - не са османската империя отпреди няколкостотин години. То все едно да имам негативно отношение към всички немци днес, понеже по времето на Хитлер са сътворили тази потрес с концлагерите. Дори съм ходила в такъв на посещение (Бухенвалд), избягвам да си спомням какво видях там  , но... Господин Ханс еди кой си, дето ми е набор на мен - каква вина има аджеба за Бухенвалд? Ако ще дядо му да е бил надзирател в същия - то г-н Ханс еди кой си, дори не е бил роден тогава и той е не по-малко потресен от мен какви са ги вършили нацистите към днешна дата.

Изобщо, дори себе си да взема за пример по темата - не е нужно да не знам реалната история, че да бъда толерантна към когото и да било и каквото и да било. Например към хомосексуалистите. През половината ми съзнателен живот да кажем, ако не и отгоре - хомосексуализмът в обществото което обитавам е третиран като срамна болест, извращение, нещо срамно, неприемливо и в този ред. Личното ми разбиране по темата обаче е, че частният живот на гражданите, вкл. сексуалният такъв - си е работа на гражданите и когато те не пречат по някакъв начин на останалите в едно общество, следвайки своите влечения за нещо - аз съм ОК с тези им влечения. Така разбирам аз понятието "толерантност". И рязко бих спряла да бъда "толерантна", ако някой като Кончита Вурст - бъде назначен на позиция "начален учител на сина ми", ходи на работа с рокля, токчета, обеци и БРАДА и бивам задължавана да обяснявам на детето си, че "така си е нормално, няма проблем". Тцъ - тогава вече има проблем. И го има, защото въпрснотО "Кончита Вурст" - си пренася личните увлечения и страсти в обществения живот и в моя семеен живот в частност, което вече е насилие над мен и детето ми, а не "толерантност" от моя страна.

Ако обаче аз нямам някакъв "морален център" изграден - то и "Кончита Вурст за даскал" ще ми е ОК, понеже ми е внушавано, че правото на себеизява на всеки за всичко - стои над правата на всички останали - тази себеизява да не им е баш по вкуса. Нещо повече - осъдително е да покажеш, че не ти е по вкуса същата. Така дискриминираш налЕ... Типичен пример за това, реален, в нашия живот сегашен са циганските изцепки. Щом не одобрявам деца да раждат деца - значи съм нетолерантна към "традициите и особеностите на етноса" просто, пък здравия разум - кучета го яли. Ако си възпитаме децата обаче Марго , че независимо кой, какво и къде прави - то това е редно и нормално да се прави, понеже стига личните убеждения и пристрастия на някого да са еди какви те са достатъчно основание това да се прави...имаме ситуация на тотален разпад. Във всякакъв смисъл. На каква база ще си отвориш устата за каквото и да било и да кажеш: "Това моето момче е грешно, или поне нередно"?, след като отвсякъде и официално му се набива на това дете, че всъщност "няма нередни неща" почти. Освен вероятно предумишлените убийства по особено жесток начин, ама и те са под въпрос, ако ще си говорим за османската империя и нейното "присъствие" у нас 500 години. Ми к'во да правят пък хората бе? Ми имат империя, в която требе ред да се поддържа все пак и непослушната рая - требе да се коли чат-пат, че да не швъка. Действията са съвсем оправдани от гледна точка на "ми така се управлява империя".

Когато едно дете расте с понятието, че дори такива неща - имат своето съвсеееееем основателно оправдание, какво остава за възприятието му на куп други, които са спорни от гледна точка на "ценностна система"? Спират да бъдат спорни, когато нямаш такава - просто е. А подриването на ценностите - започва отрано и се осъществява по всички фронтове явно, вкл. и чрез упоменатия учебник. Пък смятай колко чалъма за целта има още, дето не сме ги и чували....

Съгласна съм с теб и без подробностите  Въпросът е ние какво можем да направим за да спре това?!

"Ние, всички вкупом..." да направим ? Не знам разбира се и даже не знам дали може. А не знам дали може изобщо, защото "да направим нещо заедно" - предполага голяма група хора, да са на общи позиции, по определени теми, да оказват целенасочен натиск по същите тези теми над съответно правителство. Поне това. И да се надяват на резултат от натиска и да не се отказват да натискат.

Натиск по тези въпроси, които засегнех дотук обаче - означава да се отхвърли теорията и практиката на "мултикултурализма" + дефиниране на някакви граници на понятието "толерантност". Т.е. то да не бъде понятие "по принцип и за всичко" прилагано сляпо и до откат за всякакви случки и ситуации, а да се взимат предвид конкретни случки и ситуации, че вече според тях да се преценя докъде бива да си толерантен и откъде насетне - бива да кажеш "ееее не!". По конкретни казуси.

Подобен "вододел" става все по-неприемлив не само за децата ни и сегашното тийн-поколение обаче. Той вече е неприемлив и ненужен и за нашите набори и за по-големите от нас, които пребивават дълго време в "модерно" (по тези параграфи ) общество. Там тези процеси са тръгнали много отдавна, те са установената норма и в голямата част от обществото там - няма усещане, че нещо не е ОК. Искрено го няма, не да е подтиснато. Нещо повече. Общества като нашето, в които все още някои ценности са на почит и се настоява, че те са важни, съществени и база за едно нормално общество - биват дамгосвани от "по-напредналите" държави като кроманьонщина и непросветеност.
Примерно... Аз и ти твърдим, че биологично - нЕма трети пол? Ма може и да няма наистина, но това е маловажно. ВАЖНОТО е, че Кончита Вурст (и подобните) вярват, че трети пол има, все тая от природа и биология. Тяхната вяра седи над такива неща -  и следва аз и ти да я уважаваме и зачитаме. Но нещата не спират до това да кажем "Ок бе, нека Кончита да си Оди с брада и токчета и у тях и на улицата и в бара...". Мне! Има и още. Ако срещна Кончита на улицата - следва да устискам да зяпна в потрес от гледката понеже това засягало Кончита и тя/той/то - така се чувства дискомфортно и неприеТО от другите. Ако Дани вземе да изкоментира, че "тази лелка има брада" - аз следва да изшиткам, да направя забележка, да набия на детето, че е супер нормално да има такива "лелки" и е грубо да ги коментира, щото на тях им ставало кофти. И в крайна сметка - следва да убеждавам детето си, че има нещо наречено "трети пол", когато всъщност - такова нещо НЯМА! Демек - следва да лъжа сина си съвсем целенасочено, за да удовлетворя някакви "спуснати ми отгоре" искания за "толерантност".  Иначе бивам обявена за безпросветен аутсайдер и тъпанарка, той също и те така...

На мен ми е отнето правото да кажа на Дани, че историята е предмет описващ минали събития и съученикът му Мехмед - нЕма нищо общо с действията на османската империя в учебника му, това е просто история. Неееее. Следва Дани да не учи история реално, понеже Мехмед пък можел да се почувства кофти от този предмет. Нито на Дани, нито на Мехмед, в 4-и клас им пука какво ставало преди н'ам колко стотин години, нито те биха се идентифицирали с историческите събития персонално (ако някой целенасочено не ги подръчква да го направят), биха си учили уроците и биха си играли заедно безгрижно. Но нееееееееее. Ние зорелн сега трябва да лъжем и да се пристискваме щото...?  Неясно защо, за мен поне.
Освен наистина да повярвам св конспирация на незнайно кои - целяща да ме принуди да отглеждам безродник, неграмотник и човече без никаква ориентация и координатна система в тоя живот в името на нещо/неща - които могат да се случват съвсем безаварийно и без подобен род намеси. Като например мирното съжителство на хора от различни етноси, с различна религиозна принадлежност, обитаващи едно и също общество, в което ЦЕННОСТТА е просто да имаш мярка за всичко. Нищо повече не е нужно. Всъщност - реалните ни нужди вече са в поставяне на разумни и адекватни граници, а не в даването и "толерирането" на още и още права за...кой к'вото го присърбяло по някакъв въпрос.

Помня, че преди време с Боби говорихме за свободите в САЩ. Тя разказа следния пример. Хора, които са против всякакви военни намеси, военните изобщо, да ги наречем пацифисти... Тези хора в САЩ (а по конституция и всякакви други)  - имат право на свободно изразяване на позициите си навсякъде. И това ОК. И се случва да бъде убит американски войник някъде (в Афганистан примерно), семейството му естествено скърби (дете им е това все пак), погребва го... И на самото погребение, в ТОЗИ момент на мъка за родителите....пацифистите се плясват до гроба с плакати и освирквания - реално по адрес на убития. Ма върховният съд на САЩ решил, че това е ОК, щото това било тяхно право на себеизразяване...    Чакайте малко ся. А къде оставя елементарната човещина, усетът, че нещо има граница и предел на приличие? Къде остават неписаните норми, как следва да се държим, когато някой скърби? И как - не следва, все тая колко сме прави "по принцип" в каузата си. За мен - тези хора, направили гореописаното - са лишени от "ценностна система" и то тотално. И живеят в общество, което на ниво държава и институции - толерира тези им липси, щото казва, че да се себеизразиш навсякъде и по всяко време е най-важното нещо на света, а другото...пейзаж. И понеже аз не считам, че е пейзаж - аз се явявам закостеняла, непросветена, проста, нетолерантна и в този ред...

И като чета за този учебник и се замисля колко още неща се правят в такава посока у нас....с цел моето дете да бъде оформено като тези, дето скандирали на гроба на мъртвия войник пред лицата на опечалените му родители и да счита, че това си е съвсем ОК...просто ме втриса. И никак не ми се ще това да му се случи на него, респективно и на мен. Не знам доколко ми е по силите обаче - в лично качество да предотвратя такова развитие при него. А и да успея - то пък така го правя "аутсайдер" предвид накъде вървят нещата глобално...