Oтносно адаптацията- детето ми с огромно желание тръгна на ясла.
Започнаха едни боледувания....та след като ходи три дни и боледувахме двете в продължение на 2 месеца, реших, че ще прекара лятото при баба си.
В края на краищата, чак след 1 година я пуснах на градина.
В началото тръгна с огромно желание. После, болести, ходи 2 дни разболее се и т.н. но беше факт, че от вечерта започваше да пита дали е на градина на следващия ден и да плаче.
Обличах я с помощта на любимо филмче, иначе ревеше и се дърпаше.
След лятото, започна в нова група с нови учителки и о, чудо.... детето пак от вечерта ме пита за другия ден, но като чуе за градина и започва да скача от радост. Дано да продължи така, но човек не може да не си зададе някои въпроси....