Здравейте момичета!
Преди 2 седмици получихме първото си предложение за дете. Писмото е дошло в деня на християнското семейство и това може би беше някакво съвпадение но го взех на другия ден.
Вечерта се вълнувах и предполагах, че това е може би дълго чаканата вест. На следващия ден взех писмото от пощенския клон, отворих го, почетох го и го прибрах. Като че ли нищо не ме развълнува в него.
Странна работа.
Та това беше толкова чаканото писмо.
Предлагаха ни момченце на 2г.и 4м. от турски произход, настанено при приемни родители.
След разговор със социалните решихме да отидим да го видим.
Детето е общително, схватливо, обгрижвано от примното семейство, като не е боледувало през последната година, откакто е при тях!
Това до тук добре.
Смути ни това, че детето беше много дребно за възрастта си и като че ли имаше черти на едно ендокринно заболяване. Имаше и противаречия по медицинския картон, доклада на педиатъра и това, което приемната майка каза за детето.
По принцип бяхме заявили, че искаме дете от 0-2г. без значение на пола, да е здраво и да не е от ромски произход.
Бяхме готови да го вземем, нищо че е над възрастта, която сме писали но не можахме да стигнем до единодушие.
Цяла седмица бяхме на кантар но в крайна сметка го отказахме.
Незнам дали постъпихме правилно, дали то не беше късмета ни и ние неговия но дано да има шанс да намери подходящи родители и да бъде щастливо!