Здравейте момичета!
Преди 2 седмици получихме първото си предложение за дете. Писмото е дошло  в деня на християнското семейство и това може би беше някакво съвпадение но го взех на другия ден.
Вечерта се вълнувах и предполагах, че това е може би дълго чаканата вест. На следващия ден взех писмото от пощенския клон, отворих го, почетох го и го прибрах. Като че ли нищо не ме развълнува в него. Странна работа.  Та това беше толкова чаканото писмо.
Предлагаха ни момченце на 2г.и 4м. от турски произход, настанено при приемни родители.
След разговор със социалните решихме да отидим да го видим.
Детето е общително, схватливо, обгрижвано от примното семейство, като не е боледувало през последната година, откакто е при тях!
Това до тук добре.
Смути ни това, че детето беше много дребно за възрастта си и като че ли имаше черти на едно ендокринно заболяване. Имаше и противаречия по медицинския картон, доклада на педиатъра и това, което приемната майка каза за детето.
По принцип бяхме заявили, че искаме дете от 0-2г. без значение на пола, да е здраво и да не е от ромски произход.
Бяхме готови да го вземем, нищо че е над възрастта, която сме писали но не можахме да стигнем до единодушие.
Цяла седмица бяхме на кантар но в крайна сметка го отказахме.
Незнам дали постъпихме правилно, дали то не беше късмета ни и ние неговия но дано да има шанс да намери подходящи родители и да бъде щастливо!

kartiche Така се зарадвах, като прочетох за предложението ви ... Съжалява много, дано наистина детенцето намери своите мама и тати, а вие по-скоро станете също такива!

Къртиче,  Много съжалявам!
Със сигурност сте взели правилното решение, опитай доколкото е възможно да не се измъчваш с въпроси. Едно осиновяване не бива да започва със съмнения, това не е в интерес за никого, а и трябва да сте убедени в решението си, за да сте силни за предизвикателствата, които предстоят.

Според мене би било добре да преосмислите възрастта на детето. Преди време нашата социална обясняваше, че за тях дете ДО 3 годишна възраст се води на 2 години...

Не се отчайвайте, хубаво е, че отказаното детенце поне е при приемни родители, а не в дом. А вашето детенце със сигурност ви чака някъде там, може и сега да се ражда.

Прегръдки!

Благодаря dess_dess и Chandra!

Къртиче , съжалявам за това, което ви се е случило, но не губи надежда и не се обвинявай. Преценили сте го по този начин значи това е правилното решение за вас. По Коледа се случват чудеса, надявам се и вашето скоро да ви намери! 

kartiche, дано детенцето да си намери подходящи родители. но и аз мисля, че щом не ти е трепнало отвътре, значи явно това не е било вашето дете  стискам ти палци да го откриеш

Къртиче, много съжалявам, че накрая взехте това решение. Сигурна съм, че скоро ще се намерите с вашето детенце. Другото ти го казах лично! Прегръщам те и наистина много съжалявам, че трябваше да минете през това.

Къртиче,  Много съжалявам!
Със сигурност сте взели правилното решение, опитай доколкото е възможно да не се измъчваш с въпроси. Едно осиновяване не бива да започва със съмнения, това не е в интерес за никого, а и трябва да сте убедени в решението си, за да сте силни за предизвикателствата, които предстоят.

Според мене би било добре да преосмислите възрастта на детето. Преди време нашата социална обясняваше, че за тях дете ДО 3 годишна възраст се води на 2 години...

Не се отчайвайте, хубаво е, че отказаното детенце поне е при приемни родители, а не в дом. А вашето детенце със сигурност ви чака някъде там, може и сега да се ражда.

Прегръдки!

Chandra нещо не разбрах.Как така дете до 3 години се води на 2?!Ние както сме писали 1 и 6 месеца какво да очаквам...до колко години?

Chandra нещо не разбрах.Как така дете до 3 години се води на 2?!Ние както сме писали 1 и 6 месеца какво да очаквам...до колко години?

Зайко, знам че е глупаво, и аз не го разбрах това, но така ни обясни нашата социална, а предполагам има и други, които мислят като нея...  Казаха ни, че ако зададем до 2г. щели да ни избират за деца до 3г., защото на 2г.4м. детето пак било две годишно... Но според мене ако възрастта е до 1,6м, едва ли ще има недоразумения... поне по моята логика...

Мило kartiche, успокой се и бъди сигурна, че сте взели правилното решение. Да осиновиш дете е акт за цял живот. Не бива човек да прави тази толкова важна крачка в живота си, воден от угризения, съжаление или суеверие. Ти трябва да намериш ТВОЕТО дете и бъди сигурна, че това ще се случи съвсем скоро. Когато се срещнеш с НЕГО, съм убедена, че ще го усетиш. Може и да не е мигновенно, но ще ти трепне нещо. Твоето дете ще влезе в сърцето и душата ти и няма сън да те хваща, докато не си го приберете у дома.
Когато ние видяхме Бобчето за пръв път, ми се видя един такъв грозничък - беше целият пъпчасал, с ужасна коса и най-тъжните детски очи на света. Имаше излъчване на старец. Въпреки това, някак си го почувствах, усетих, че се вписва в семейството ни (може би защото очите му са тъмно сини като моите).После започнах да пътувам два пъти в седмицата, за да го виждам и след третата среща вече бях окончателно и безвъзвратно влюбена в това дете. Сега го гледам и не мога да повярвам, че ми се е виждал "грозничък" - та той е най-сладкото момченце на света. Усмихнат, весел, мил, любвеобилен - той е МОЕТО дете.
Бъди силна, търпелива и позитивна! Убедена съм, че съвсем скоро ще срещнеш ТВОЕТО малко съкровище.
Прегръщам те!