Светулина, мисля че с цигарите проблемът идва не толкова от никотиновата зависимост, колкото от психологическата. Пушех в продължение на повече от 18 години, една кутия не ми стигаше, имало е и продължителни периоди, през които съм пушила по 2. Опитвала съм се тъпо и упорито, инатливо да ги спирам на няколко пъти. Последният път им видях сметката.
Когато ги спрях пролактинът ми рязко скочи (дано само Мели да не ми се смее, ама мисля, че имаше връзка), нощем подскачах в леглото от нерви.
Започнах да пуша отново, но по малко, между 1 - 5 максимум на ден, като е имало дни без цигари. Опитвах се да се лъжа и да си самовнушавам, да си търся поводи да не пуша, ако нямаше такива - измислях си ги. Не носех цигари, бях обявила навсякъде, че съм ги спряла. Така си "режех" възможностите да си изпрося дори само една цигарчица. Вкъщи бях казала, че не пуша и Мъжът много се възгордя с мен; той е непушач. За да си запаля значеше криене, дебнене - въобще тъпо. Що се отнася до нервите - преструвах се на много спокойна и уравновесена - нали "не пушех".
Когато ми се показаха двете чертички изобщо и през ум не ми е минавало дали ми се пуши или не. Защото това вече нямаше НИКАКВО значение.
Чувствала съм се гаднярка, слаба, гризяла ме е съвестта, мразела съм ги тия цигари като нищо друго на света... искам да ти кажа, че до болка знам как се чувстваш... трябва ти още съвсем малко усилие.
Чела съм, че при АРМ пушачките реагират по-слабо на някои лекарства.
Успех, мила, не им се давай на гаднярките!