Тъй като зачестиха въпросите относно "лапаро-то" ще си позволя и аз да споделя преживяното.
Неделя -19 Ноември 14.00 ч.Пия Х-преп.Ужасно е че трябва да поема три литра вода и да не ям нищо
17.00ч.- моичкия се обади - нямало да се прибере./изключвам намесата на друга жена...проблемът е друг/ :xБясна съм.Ходя като побъркана из къщата.Не ме свърта.Не мога да заспя.
Понеделник 20 Ноември
05.00ч.е, заспала съм криво ляво, но трябва да ставам.Душ, обезкосмяване и т.н.Багажа на рамо и...на влака.
9.15ч. Слизам на гарата.Странен субект ме пита искам ли такси.Отговарям положително и той ми сочи някаква вишнава кола.А-а-а-а-а не, видях се като бяла робиня.Оказа се, че в този град имало само нелегални таксита.Поех пеш.Започна да ръми.Аз се разревах, май ме гледат странно.Написах му смс че го мразя!
10.00ч.Влизам в болницата.Все още треперя от яд, не ме е страх.Поемат ме две сестри.Едната/копие на Виолета от ББ3/казва на другата да ми придвижва изследванията/правиха ми ги в самата болница, така се уговорих с д-ра/, а тя щяла да ме бръсне.Аз казвам, че съм я свършила тази работа.Тя ми вика ама около пъпа не си, и аз "Кой ти каза?".Смях.Станах й любимка.Но...това не ме оттърва от клизмата :?Само дето го пих онова гадно лекарство.И се подух от тази вода.Сутринта преди операцията НИКАКВО ЯДЕНЕ и НИКАКВА ВОДА!!!Хъм, това клизмата си е доста унизително.
10.30ч. Моичкия се скъсва да звъни.Решила съм да не вдигам.
11.30 ч.Първата жена е вече оперирана.Добре изглежда.
13.00 ч.Излезе и другото момиче.Не охка, не мърда, само спи.
Аз рева.Все още ме е яд.Всички мислят, че ме е страх.Не ми се обяснява нищо.
14.00 ч.Дойде и моя ред.
Сега вече ме е страхРазпъват ме на кръст.Разрешиха ми да остана с чорапките, че ми беше студено.Сложиха ми маска и ....
16.10ч. Треперя от студ.Свита съм на топка и се зверя в телефона.Нямам представа как се е озовал в ръцете ми.Преди да вляза в операционната го изключих и оставих на първата жена.Набирам ГО и му крещя, че ще умра, че ме боли, че само аз съм сама...Пита ме ако дойде ще го пуснат ли при мен.Хъм, сети се...Сестрата ми дърпа тел.от ръката и го затваря.Питам всичко ли ми е на мястото.Отговорът е -да.Спокойна съм и си опипвам корема.
18.00ч. Събуждам се.Боли.Казват, че са ми били течен аналгин и са ми сложили свещичка/аз си купих предварително/Пак се унасям.Тел ми не спира да звъни пък аз нямам сили да говоря.Спя, говоря, спя, говоря...Донесоха ми да хапна кисело мляко, че нищо не си бях взела за ядене.
20.00 ч. Няма кой да ми махне системата и катетъра.Имало раждане.Това е хубав знак.
22.00 ч. Най-накрая ми махат гадните маркучи.Бият ми инжекция някакъв антибиотик.Повръщам.Ужас.Ама ми олекна.Сестрата ме кара да стана и да ходя да се мия.Тя луда ли е??!Та аз все още съм на границата м-у живота и смъртта.Коментирам всичко което съм чела как болели само ребрата.Мен ме боли стомаха.Хъм, трябвало да лежа по гръб, а не свита на топка.Май така е по добре.
23.00 ч. Ура-а-а-а сама отидох до банята и се измих.Първата жена не спира да ми говори, второто момиче само спи.И аз заспивам.
Вторник 21 Ноември
09.00ч.Д-ра мина и ни смени превръзките.
Съвет - купете си предварително специални водоустойчиви следоперативни лепенки - 3 броя.Ще ни изпишат в 16.00 ч.
16.30 ч. Пътувам към нас.Кофти идея.От тез дупки и стягането на стомаха ще умра.Боли ме ужасно много.Корем, гърди, глава - всичко!През целия път се карахме.
Сряда 22 Ноември ...................................................
Една седмица ме боля.Ревях и се чудех как съм решила сама да отида на операция.
Много е важно да имате подкрепа.Аз съм страшно силен и борбен човек.Свикнала съм да се справям винаги само, но...този път емоционалният срив който преживях преди операцията ме прекърши.Това е.Болката е максимум 1 час, докато излезеш от упойката и подейства болкоуспокояващото.Но аз през цялото време си мислех как няма никой до мен.Постоянно се взирах във вратата...
...Това е от мен:
1 - подкрепа
2 - свещички
3 - антисептични следоперативни превръзки 3 броя
4 - обикновени бисквити и кисело млекце
5 - мокри кърпички, хавлия, чехли, чаша
Няма нищо страшно.Пожелавам на всички късмет и никакви колебания ако се наложи лапароскопия.Болката отминава и се забравя, но...бебчето...ох, то ще ни остане за цял живот.Целувки и късмет.
