0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    skrita

  • ***
  • 226
  • Обичам послушни бебета
Тъй като зачестиха въпросите относно "лапаро-то" ще си позволя и аз да споделя преживяното.
Неделя -19 Ноември 14.00 ч.Пия Х-преп.Ужасно е че трябва да поема три литра вода и да не ям нищо :?
17.00ч.- моичкия се обади - нямало да се прибере./изключвам намесата на друга жена...проблемът е друг/ :xБясна съм.Ходя като побъркана из къщата.Не ме свърта.Не мога да заспя.
Понеделник 20 Ноември
05.00ч.е, заспала съм криво ляво, но трябва да ставам.Душ, обезкосмяване и т.н.Багажа на рамо и...на влака.
9.15ч. Слизам на гарата.Странен субект ме пита искам ли такси.Отговарям положително и той ми сочи някаква вишнава кола.А-а-а-а-а не, видях се като бяла робиня.Оказа се, че в този град имало само нелегални таксита.Поех пеш.Започна да ръми.Аз се разревах, май ме гледат странно.Написах му смс че го мразя!
10.00ч.Влизам в болницата.Все още треперя от яд, не ме е страх.Поемат ме две сестри.Едната/копие на Виолета от ББ3/казва на другата да ми придвижва изследванията/правиха ми ги в самата болница, така се уговорих с д-ра/, а тя щяла да ме бръсне.Аз казвам, че съм я свършила тази работа.Тя ми вика ама около пъпа не си, и аз "Кой ти каза?".Смях.Станах й любимка.Но...това не ме оттърва от клизмата :?Само дето го пих онова гадно лекарство.И се подух от тази вода.Сутринта преди операцията НИКАКВО ЯДЕНЕ и НИКАКВА ВОДА!!!Хъм, това клизмата си е доста унизително.
10.30ч. Моичкия се скъсва да звъни.Решила съм да не вдигам.
11.30 ч.Първата жена е вече оперирана.Добре изглежда.
13.00 ч.Излезе и другото момиче.Не охка, не мърда, само спи.
            Аз рева.Все още ме е яд.Всички мислят, че ме е страх.Не ми се обяснява нищо.
14.00 ч.Дойде и моя ред.Сега вече ме е страхРазпъват ме на кръст.Разрешиха ми да остана с чорапките, че ми беше студено.Сложиха ми маска и ....
16.10ч. Треперя от студ.Свита съм на топка и се зверя в телефона.Нямам представа как се е озовал в ръцете ми.Преди да вляза в операционната го изключих и оставих на първата жена.Набирам ГО и му крещя, че ще умра, че ме боли, че само аз съм сама...Пита ме ако дойде ще го пуснат ли при мен.Хъм, сети се...Сестрата ми дърпа тел.от ръката и го затваря.Питам всичко ли ми е на мястото.Отговорът е -да.Спокойна съм и си опипвам корема.
18.00ч. Събуждам се.Боли.Казват, че са ми били течен аналгин и са ми сложили свещичка/аз си купих предварително/Пак се унасям.Тел ми не спира да звъни пък аз нямам сили да говоря.Спя, говоря, спя, говоря...Донесоха ми да хапна кисело мляко, че нищо не си бях взела за ядене.
20.00 ч. Няма кой да ми махне системата и катетъра.Имало раждане.Това е хубав знак.
22.00 ч. Най-накрая ми махат гадните маркучи.Бият ми инжекция някакъв антибиотик.Повръщам.Ужас.Ама ми олекна.Сестрата ме кара да стана и да ходя да се мия.Тя луда ли е??!Та аз все още съм на границата м-у живота и смъртта.Коментирам всичко което съм чела как болели само ребрата.Мен ме боли стомаха.Хъм, трябвало да лежа по гръб, а не свита на топка.Май така е по добре.
23.00 ч. Ура-а-а-а сама отидох до банята и се измих.Първата жена не спира да ми говори, второто момиче само спи.И аз заспивам.
Вторник 21 Ноември
09.00ч.Д-ра мина и ни смени превръзките.Съвет - купете си предварително специални водоустойчиви следоперативни лепенки - 3 броя.Ще ни изпишат в 16.00 ч.
16.30 ч. Пътувам към нас.Кофти идея.От тез дупки и стягането на стомаха ще умра.Боли ме ужасно много.Корем, гърди, глава - всичко!През целия път се карахме.
Сряда 22 Ноември ...................................................
Една седмица ме боля.Ревях и се чудех как съм решила сама да отида на операция.Много е важно да имате подкрепа.Аз съм страшно силен и борбен човек.Свикнала съм да се справям винаги само, но...този път емоционалният срив който преживях преди операцията ме прекърши.Това е.Болката е максимум 1 час, докато излезеш от упойката и подейства болкоуспокояващото.Но аз през цялото време си мислех как няма никой до мен.Постоянно се взирах във вратата...
...Това е от мен:
1 - подкрепа
2 - свещички
3 - антисептични следоперативни превръзки 3 броя
4 - обикновени бисквити и кисело млекце
5 - мокри кърпички, хавлия, чехли, чаша
Няма нищо страшно.Пожелавам на всички късмет и никакви колебания ако се наложи лапароскопия.Болката отминава и се забравя, но...бебчето...ох, то ще ни остане за цял живот.Целувки и късмет.
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #1 -: Декември 04, 2006, 22:33:40 pm »
Ще успееш, Скрита! Ти ще си най-добрата Майка!
 :balk_21:
Трябваше да кажеш на нас. Ние щяхме да сме с теб и да ти стискаме палци.
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #2 -: Декември 04, 2006, 22:38:00 pm »
Ще успееш, Скрита! Ти ще си най-добрата Майка!
 :balk_21:
Трябваше да кажеш на нас. Ние щяхме да сме с теб и да ти стискаме палци.
Абсолютно!


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #3 -: Декември 04, 2006, 22:38:51 pm »
Ех, миличка... опитвам се да ти кажа нещо окуражително, но като се замисля, май е най-добре да го кажа на тези, които тепърва ще тръгват по този път. И така, точка 6-та /заместваща напълно точки от 2 до 5/ - отидете в частна клиника.
А за тебе Скрита, от цялото ми сърце, точка 1  :bighug:

lb2f
*

    skrita

  • ***
  • 226
  • Обичам послушни бебета
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #4 -: Декември 04, 2006, 22:58:17 pm »
Благодаря.Четох доста по темата и наистина не се страхувах, а и в петък се уговорих с д-ра за операцията в понеделник и нямах време за суетни  :lol:Що се отнася до избора на клиника-това ми е първото възползване от Здравната каса и съм доволна.Оперираха ме в гр.Павликени.Доста малък град, но АГ отделението беше на висота.Вярно стените бяха олющени, но чаршафите бяха снежнобели, банята и тоалетната страхотно чисти и уютни.Сестрите/с изключение на ражданията/ внимателни и грижовни.Казаха, че имало ВИП стая с тв, но аз си допаднах с едната жена и времето ни мина неусетно в приказки, така си върнах в-ците и списанията непрочетини.
Още нещо забравих да спомена, много е важно да се движите след това.Аз само лежах и охках  :lol:Но моето момче ме заведе за компенсация за три дни тукhttp://www.hotelkatarino.com/ и от минералната вода в момента едва личи къде съм рязана. :P
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #5 -: Декември 05, 2006, 07:42:31 am »
Скрита милчка,ти си много много силна жена!!!!Възхищавам ти се!!
Желая ти много скоро да се похвалиш с най-прекрасния резултат !!!
Заслужаваш го!!!! :D
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #6 -: Декември 05, 2006, 09:42:53 am »
Скрита, дано скоро да имат положителен резултат всики тези изпитания :).
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #7 -: Декември 05, 2006, 10:44:26 am »
А каква беше целта на лапароскопията? Какво точно ти правиха лапароскопски?
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #8 -: Декември 05, 2006, 10:54:04 am »
Скрита, така завладяващо си го написала! Радвам се, че е минало вече. Какви са резултатите? Не ти ли дадоха протокол след операцията? От все сърце ти стискам палци скоро да бъдеш бременна и да си имате едно здраво и хубаво бебче!
Мари
Alexandra
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #9 -: Декември 05, 2006, 11:41:14 am »
Браво мила, пожелавам ти съвсем скоро благодарение на тази болка да изпиташ най-сладката радост в живота :D
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #10 -: Декември 05, 2006, 13:01:52 pm »
Скрита, пожелавам ти бързо възстановяване и много скоро да ни зарадваш с новина за бъдещо бебче. Кога ще са готови резултатите?
Целувки!
*

    skrita

  • ***
  • 226
  • Обичам послушни бебета
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #11 -: Декември 05, 2006, 18:38:13 pm »
Мда, аз се улисах и забравих за резултатите: /не че нещо успях да разбера от тях/, по принцип дясната тръба я отписваме - прилепнала плътно към яйчника, с обтуриран абдоминален отвор; не пропуска контрасна материя -сактосалпингсТази дума като я чуя ми се изправят косите - моля ако някой знае какво означава да преведе  :? че я няма и в гугъла
Лява тръба с нормална дължина, запазен фимбриален апарат, свободно пропуска контрасна материя
Яйчници /леле - мале/ - поликистозно уголемени, гладка повърхност??? и са им направили "електрофенестрация"
CORPUS UTERI - в антеверзио-флексио, с нормална форма, големина и топика???
Жалко е че д-ра си беше тръгнал и по гсм-то го питах как е минало, каза, че са "пробили яйчниците" и се надява вече да имам овулация и да си отпиша дясната тръба.И естествено - ще забременееш, няма страшно.Но ако някой ме "осветли" по трудните думички с въпросителни ще съм благодарна, че на преглед ще отида чак като ми дойде, а така като чета, че закъснява сигурно ще е другата година.


*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #12 -: Декември 05, 2006, 22:27:58 pm »
Skrita,толкова трогателно си го написала! :heartbeat:Невероятно дар-слово имаш!От все сърце ти пожелавам в най-скоро време да стоплиш сърцата ни със една запленяваща история,в която сбъдваш мечтата си!Ще бъдеш прекрасна майка! :sunshine: :blowingdust2:
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #13 -: Декември 05, 2006, 22:57:49 pm »
Скрита, ето какво намерих за сактосалпингс-а

sactosalpinx
т.е. разширена фалопиева тръба, чието разширение се дължи на задържането на секрети, както при пиосалпингс или хидросалпингс.

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #14 -: Декември 06, 2006, 07:59:38 am »
CORPUS UTERI -в превод означава тяло на матката, понеже гледам ще се чудиш и за това. Успокой се всичко ще е наред  :balk_104: :balk_83:
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #15 -: Декември 06, 2006, 10:14:33 am »
Миличката.
Аз преди 3 месеца правих лапаро. Знам колко е важна подкрепата.
Дано да се случи вече чудото. Ти го заслужаваш. Толкова силна жена си. :goodluck: :bighug:
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #16 -: Декември 06, 2006, 12:01:18 pm »
Още нещо забравих да спомена, много е важно да се движите след това.Аз само лежах и охках  :lol:Но моето момче ме заведе за компенсация за три дни тукhttp://www.hotelkatarino.com/ и от минералната вода в момента едва личи къде съм рязана. :P

Ами, ще те заведе я, къде ще ходи!! Там е наистина рай в този комплекс!! Успех, скрита и от мен!!!Ти си силно момиче!!


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #17 -: Декември 06, 2006, 13:56:15 pm »
Скрита привет. браво, геройски си изтърпяла всичко .хайде като се пооправиш да се видим. Бебето е организатора на срещите - трябва да й кажем да се видим преди празниците.Ние преди 2 седмици още като беше хубаво времето пихме по кафенце аз, бебето и ай.Чакаме също така появата на бебетата на Рени. и разбирасе хубави вести от вас.
17.01.2005                                                                              21.11.2013
Re: Разкази с неочакван край...или моята лапароскопия.
« Отговор #18 -: Декември 09, 2006, 23:35:47 pm »
абе тази с клизмите да не дава дежурства и в Плевен във Втора база, че много еднакво ми звучи. Направо и светват очичките като чуе клизма. Никво оттърване.:D :D :D :D :D
« Последна редакция: Декември 10, 2006, 01:44:43 am от Ledena_luna »
url=http://www.zachatie.org/drz2010][/url]