Вбесяват ме такива въпроси. Сякъш това кога ще забременееш не е част от най-интимната част от живота на човека, че някакви тетки да си позволяват да се бъркат. Все едно да ме попитат –„Как е, как е, снощи е...хте ли се? Аз рядко съм груба, ама ... И никой не може да ме убеди, че тези въпроси са добронамерени. Не, хората просто обичат да разберат, че някой друг също има проблем. Така, малко да ровнат в чуждия живот, белким излезне нещо гадничко, та да спокойни, че не само те имат проблеми.
Ееееееейййййййййй човешка проклетия!
На един от последните подобни въпроси към мен, зададен на маса с 20 души на нея, от човек, който поне 10 пъти ме е питал същото и то винаги пред публика, отговорих с ясен, звънък и невинен глас :
„Ами, стерилни сме. Искаме, но не можем да имаме деца. Чакаме да си осиновим.“
И понеже на масата се възцари гробно мълчание, продължих:
„И за тези, на които майките им не са им казали как да се държат възпитано, аз им казвам, че въпроси от сорта на: „Няма ли да се жениш“; „Какво чакаш, че не раждаш“; „Имаш ли си някой “ - не се задават от възпитаните хора.
И така ... жената, която ме попита стана като домат и излезна, а останалите се разхилиха притеснено и купона продължи