ВСИ4КИ ПОЗНАТИ МЕ ПИТАТ ''КАКВО СТАВА,НЯМА ЛИ ДА ИМАТЕ БЕБЕ,ХАЙДЕ ЗА КОГА 4АКАТЕ?''
БОЛИ МЕ МНОГО ОТ ТЕЗИ ВЪПРОСИ,НО ПРЕГЛЪ6ТАМ И ИМ КАЗВАМ ''РАНО МИ Е О6ТЕ''.
КАКВО ДРУГО МОГА ДА КАЖА,ТЕ НЕЗНАЯТ КОЛКО МНОГО БОЛИ ТАЗИ МЪКА,ЗА6ТОТО НЕ СА МИНАЛИ ПО ТОЗИ ТРЪНЛИВ ПЪТ, НЕ СА Я ИЗПИТАЛИ, НО АЗ НА НИКОЙ НЕ ГО ПОЖЕЛАВАМ,ДАЖЕ И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СИ ВРАГОВЕ.
МИЛИ МОМИ4ЕТА, ТЕЗИ ВЪПРОСИ НАПРАВО МЕ СЪСИПВАТ,ВСЕ ЕДНО НОЖ СЕ ЗАБИВА В СЪРЦЕТО МИ.
ТЕЖКО МИ Е,ЗА6ТОТО ПРЕЗ ТЕЗИ ТРИ ГОДИНИ ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ,ВСЕ 4АКА6 И ИМА6 НАДЕЖДА 4Е ТОЗИ МЕСЕЦ 6ТЕ СТАНЕ,НО УВИ.ОБЪРКАНА СЪМ!НЯМАМ НИТО ДЕН СПОКОЙСТВИЕ,ПОСТОЯННО МИСЛЯ ЗА ТОЗИ ПРОБЛЕМ''ДАЛИ 6ТЕ СЕ РЕ6И НЯКОГА''.
 ДАНО СКОРО ВСИ4КИ НИЕ ДА БЪДЕМ 6ТАСТЛИВИ!!!!! 

 Недей така геми , как така дали ще се реши проблема ? Ще се реши няма друго!!
 Разбирам те нпълно всички тук сме със същите проблеми и изпитваме същите емоции.
 Има хора при който всичко минава без мъка но има и такива които трябва хубаво да се намъчат за да получат нещо.
Аз см от тези вторите от както знам за себеси и във училището и в работата  а едо и във бебеправенето при мен всички неща стават  МНОООГО трудно но пак знам че накрая става всичко което си пожеля.
  Във началото и аз изпадах във депресии от тия глупави хора който си нямат друга работа и направо всички като ме видят ме гледат първо в корема а после във очите, просто им усещаш погледите как им се смкват надолу.
  Обаче на техното хайде кога ще има бебе аз им казвам Е хайде де ама не става и направо умират от срам и никога повече не ме питат и така един по един всичките ги разкарах  :)А той един ще каже на 10 и след време няма никой да те пита 
 Ами така де що аз да се мисля какво да кажа ,що на мен да ми е неудобно нека да им е на тс
тсх.
 Но между времено разбрах че имам ЦИН 1(предраково състояние)  толкова много се изплаших че направо проблема със бебето ми се виждаше като нищо.
 Тогава си получих лекцията че от здравето няма по важно , трябва да сме здрави за да се борим за дете иначе как
 Ето и от мен
 

Мила gemi,
всички сме се сблъсквали с този въпрос "Айде какво чакате, защо не правите бебе?" - на тези въпроси аз отговарям искрено - "Да, правихме един опит инвитро, но беше неуспешен, сега чакам да се възстановя физически и финансово и продължавам с втори!"
Да видиш как тези хора започват да шикалкавят и едва ли повече ще зададат този въпрос на някоя двойка. 
А пък една приятелка, която от първи опит инвитро е бременна с близнаци, където и да ходи, дори без да я питат си казва, че бебчетата са от инвитро, и една жена я питала - "е, защо от инвитро, че то не е ли много скъпо?"
Та хората задават всякакви въпроси и не си правят сметка, че някои от тях, макар безобидни, подхвърлени просто ей така, за да се каже нещо, нас ни засягат и нараняват.
Знам, че ти е тежко, но не се отчайвай, стискай зъби и продължавай напред! Ще постигнеш целта си - вярвай!
 

И мен ме питаха преди 1 седмица. Аз директно казах, че не чакам, но просто не става.. Пита ме една съученичка на майка ми(мама почина отдавна). Казах и натъртих, че опитваме непрекъснато, но не става.. Ефекта беше, че тя се оплака, че дъщеря и още не се е оженила...Май не ми пука вече от този въпрос..

gemi78,миличка!

Както виждаш, момичетата са открили най-правилния подход за деликатно "отхвърляне" на натрапниците. В началото и аз много се дразнех, много плаках..., все пак съм на 32 и съм омъжена от няколко години. Нормално е хората да питат, не ги вини, просто спокойно обяснявай, че при някои жени става по-трудно. Но намери правилната реплика, така че да не те съжаляват, просто да са наясно, че при теб ще стане малко по-трудно и малко по-късно. Все пак медицината е напреднала много през последните години. Ето - първото "бебе в  епруветка" навърши 28 г. Представяш ли си за 28 г. колко решения са взели големите мозъци за правилното развитие на нашите проблеми. Ето, аз съм с 3 спонтанни аборта, през февруари ми отстраниха дясната тръба вследствие извънматочна бременност, а лявата се оказа запушена и  с голям хидросалпингс... Но решение все пак има... Даже две - ин витро и осиновяване... Не губи надежда, всичко ще се подреди... Хайде, усмихни се сега и започни да действаш по отхвърляне на проблемите и да се доближаваш крачка по крачка към заветната цел - БЕБЧЕ/ТА... 

Геми,за съжаление всички сме минали по този път.
И мен все ме питаха,особено като си отидехме в България.
Баба ми най добре им отговаряше:"Когато стане бебето първо вие ще разберете!Не се притеснявайте!".И клюкарите млъкваха.
А пък аз знаете ли какво казвах?
"Ами аз ще си ги направя бебетата две заедно,за това изчаквам"!
Даже и на моя много пъти съм му казвала че ако забременнея някога,ще имам близнаци.
Не знам как ми се беше втълпило!!!
Не се притеснявай миличка,всичко ще се оправи.Не обръщай внимание на тези въпроси.

здравейте момичета. аз съм на 24 год и правим опити за бебе от юни 2005.септември 2006 се омъжих и тогава настана истински кошмар.дори свекито ме обвини че съм знаела за проблемите ми преди да се омъжа. сега обаче не крия от никой и всички спряха да питат.

Нищо не оправдава хората, които си тикат носа в душите и проблемите на хората. Нужно ли е тогава ние да бъдем деликатни с тях? Аз съм ЗА да бъдат `сложени на място`!

На този въпрос обикновено отговарям: "ТО НЕ Е КОГАТО НИЕ ИСКАМЕ, А КОГАТО ГОСПОД ДАДЕ". Умните хора се усещат и спират да питат. Най-близката ми приятелка е омъжена от 3 години, а са заедно от доста повече. Не смея да я попитам. Тя знае за моите проблеми, ако сама реши, ще сподели.

Геми, май при всички ни е така. И на мен ми става гадно, когато ми задават този въпрос. Или ако някой, който не ме е виждал дълго време, когато ме види, първо ми поглежда корема. Направо ми идва да го удуша. Много се дразня, ама няма как. А пък тук открих страхотни начини как да отговоря на подобни въпроси. То и аз се сещам, ама не на момента, а от после. И остана ли сама плача ли, плача. Но тук момичетата са страхотни и ми дадоха страхотни идеи. Благодаря Ви!!! 

Олеле, май попрекалих с думата "страхотни" - но какво да правя - то си е така.

Разбирам мъката ти Геми, и онова чувство на заседнала буца в гърлото всеки път когато някой попита, или намекне, а ти трябва да запазиш с покойствие и едва ли не с усмивка да кажеш "Рано ни е. По-нататък."

Доскоро и аз отговарях така. Но сякаш тези отговори се натрупваха в мен като заряд, и чувствах как при следващия такъв въпрос ще изкрещя "Искаме дете повече от всичко на света но се борим със стерилитет. Знаете ли какво е това въобще!".

В един момент реших, че ще споделя истината с най-близките. Обяснявах колкото мога по-научно, и с вяря че ще се справим. Не исках да прехвърлям болката си на слушателя. Тогава лъсна отношението на накои, които считах за приятели. Имаше реакции от сорта "Ама нали проблема е в него, кво си виновна ти." ,"абе я се успокойте, не го мислете","за какво са ви деца, това са много разходи". Това са реакции на хора, които се считат за ителигентни, и за мои приятели. Не аз бях за съжаление, а те....

Наскоро една позната, козметичка при която ходех преди време ме срещна. Преди да каже добър ден попита: Е не си ли бременна вече, нали ти се омъжи миналата година. Господи колко яд се образува е мен за миг. Исках да й кажа че е една проста селянка, да я нагрубя, да я ударя. Как смее да бърка в раната ми. Каква ми е тя?! Сигурно съм лош човек, но тогава усетих че искам да бъда още по-лоша. Нечовешка сила събрах за да кажа "не, не съм бременна". Добре, че разговора приключи до тук.

Старая се да бъда силна, и да не позволявам болката да ме обвземе. Времето минава и става все по-трудно. Коментарите няма да спират, а ще се увеличават. Хорската простотия няма да намалее и знам че ще има още много такива ситуации. Но аз ще се оправя. На инат ако трябва, но няма да им се дам. Не им се давай и ти.

Геми, доброжелатели има всякакви. Ако не за бебетата, те ще питат за други неща. Пусто любопитство! Хората невинаги знаят, че става въпрос за наличие на проблем. Още повече, когато двойката е все още млада, тогава някак си се предполага, че подканата е в реда на нещата. Но не е важно какво казват и какво мислят хората за живота, който ти живееш. Щом имаш подкрепата на семейството си, какво мислят останалите хора - няма абсолютно никакво значение. Не им отдавай по-голяма важност, отколкото те имат в действителност. Концентрирай се в твоя кръг, който те подкрепя, зареди се с положително мислене и оптимизъм и си карай по програмата за лечение. Бебето ще дойде - толкова си млада още, но не го съзнаваш сега! Аз съм на 38 и все още не съм изгубила надежда, а съм чувала какво ли не, но не смятам да обяснявам на всеки поотделно как стоят нещата. Не дължиш обяснение на хората! Не можем да имаме одобрението и разбирането на целия свят, а и не е нужно! Важно е, че го имаш в семейството си. С Божията и с лекарската помощ - всички ще упеем да станем майки!

gemi78 ,този период и аз съм го минала,мила.
Кофти работа,но никога не съм се обиждала от такива въпроси,може би защото не са били задавани със зла умисъл.Сега...вече никой не ни пита нищо...Отдавна им е станало ясно,че имаме проблем.Абе,к'во ти пука от хорското мнение? Любопитството е заложено във всички хора,друг е въпроса кои от тях са възпитани и тактични.:wink:Гледай близките ти да те разбират!Кураж!Не се предавай!

Заставам зад всяка дума. И при мен е така.

Минах го този период на фалшива усмивка и отговор "рано ни е още". Сега вече най-близките ни знаят за проблемите - казахме им, в течение са какво правим. А на по-малко близките ми познати казвам - "работим по въпроса" и "скоро ще имаме"
Лично мен много ме промени това проблемно забременяване - вече не задавам въпроси просто ей така, да се намирам на приказка. Защото знам, че понякога невинните въпроси, зададени на шега, могат много да наранят човека срещу мен. Ако някой иска да сподели с мен грижите си - винаги съм насреща, но не натискам и не се шегувам с теми от рода на - време ти е да се ожениш, що не си смениш работата, няма ли да имате деца вече и т.н. Позволявам си само да пожелавам хубави неща

Лично мен много ме промени това проблемно забременяване - вече не задавам въпроси просто ей така, да се намирам на приказка. Защото знам, че понякога невинните въпроси, зададени на шега, могат много да наранят човека срещу мен. Ако някой иска да сподели с мен грижите си - винаги съм насреща, но не натискам и не се шегувам с теми от рода на - време ти е да се ожениш, що не си смениш работата, няма ли да имате деца вече и т.н. Позволявам си само да пожелавам хубави неща

като се замисля, и аз преди май съм задавала такива въпроси, просто ей така не е било от злоба или от лоши чувства... но сега вече много внимавам. то ако човек малко се позамисли, може да се досети приятелите му дали имат проблеми, но никога не бих им се бъркала, освен ако не искат да споделят, разбира се.

ама наистина има много нетактични хора.естествено е,че има проблем.женени сме от 3години,аз съм на 31.за къде да се пазим,защо трябва да бъркат на човек в раната...особенно след неуспешното инвитро бях гушнала кучето и го нося по стълбите,разминавам се със съседката от долния етаж и "место деца да гледат,те кучета"дори и баба ме дразни като ми вика "няма ли нещо" или онзи ден ми се обажда да съм отишла да прочета нещо в някакъв вестник.да бе,аз сигурно стоя и чакам те да ми кажат да взема мерки.или пък етърва ми да ми разп-равя,че един път да не се пазят и била бременна,на нея сигурно всеки ден и зреят яйциклетки.

здравеите аз съм нова тук но имам същия проблем наскоро се омъжих и всички не спират да ме питат няма ли бебе направо са ужасни хората защо трябва да се бъркат ние най добра си знаем но пустото любопитство дори човек да няма проблем от толкова много въпроси започва да се замисля и да се натоварва излишно без причина