искам да уточня, че не пиша от собствен опит, но съм чувала за няколко случай, а и във форума прочетох нещо подобно, та искам да питам:

според вас, на какво би могло да се дължи бремеността след осиновяване на детенце - много жени минават през ада на незабременяването и след дълги години чакане, като последен изход осиновяват дете. и точно като се успокоят, увлечени в грижи по детето и ... забременяват?
приемам, че навремето медицината не е била напреднала, но сега на какво се дължи?
дали преди всичко причината не е предимно в психическата ни нагласа, незнам???
Вие как мислите

п.п.
не знам дали точно тук е мястото на тази тема, ако прецените, я преместете

Има две теории  . Аз не знам коя избирам
Според първата, осиновителите изкупват някакъв кармичен урок, и когато осинвят, господ им позволява да родят исобствено детенце.
Според втората, жената се успокоява, концентрира любовта си, отпадат психологичните бариери и блокажи, поради което и зачеването става възможно.

Една много важна уговорка:
НЕ ОСИНОВЯВАЙТЕ в никакъв случай, само по горните причини. Осиновяването не бива да се приема като вид АРТ 

Това се случва изключително рядко.

Аз също знам такива два случая. Едното семейство си бяха осиновили дете и след няколко години забременя. Другото сем. си бяха подали документите за осиновяване, когато жената забременя.

Според мен тези случаи са изключение.
Както се случва някои жени да забременяват след години опити, без да са осиновили, така се случва и при някои осиновили. Просто във втория случай прави може би по-голямо впечатление и се възприема като дар от Бога за доброто, което са направили с осиновяването.

Само за разсейване една история, която видях с очите си - двойка дълго време не може да има деца, прави куп изследвания (които са били налични към онова време) - и нищо не откриват, само дето и двамата са с много наднормено тегло. Осиновяват детенце (прекрасно, видях го като беше към 2-ри клас), и тогав жената забременява, даже щото е много пълна хич и не разбира, докато бременността не напредва.

мисля, че все пак Мели е права, че такива неща се случват изключително рядко, още повече днес, когато медицината е доста напреднала. незнам, просто вчера четох нещо, което провокира тази тема

Според мен просто е дошло времето жената да си роди . Ако не беше осиновила по всяка вероятност пак рано или късно би дошло това време, стига да няма непреодолим органичен проблем.

Ние имаме такъв случай в семейството, но беше преди години, а и двойката беше в доста напреднала възраст /когато дойде второто детенце, родителите изглеждаха като негови баба и дядо/. Чак си мисля, че стана по грешка 

Според мен отговорът е прост. Не всяка двойка, която отива на инвитро или реши да осинови дете е с 100% невъзможност за зачеване на собствоно дете. (Разбира се изключвам тези двойки при които например жената няма тръби или двойката има друг проблем при който 100% е ясно, че не може да има естествено забременяване.) Но при тези двойки шанса е толкова малък, че след дълги години борба със стерилитет и дадени много пари, време, енергия и емоции единствения избор е инвитро или осиновяване. Те решават, че не могат да се надяват вече на минималния шанс който имат, но той все пак остава. И един ден като по чудо след години се получава. Факт е че има двойки които забременяват естествено преди инвитро, а дори и след неуспешно инвитро. За мен това е обяснението, защото не приемам теорията, че трябвало да се успокоиш за да стане.

аз също мисля, че психиката оказва голямо влияние.мога да дам и пример за това.една близка приятелка живееше доста години с приятеля си без да иска деца, или поне това казваха на всички-рано им е било, те още не били пораснали и тем подобни.тогава се случи нещо много лошо-баща и, много близък на нашето семейство човек почина абсолютно внезапно, без симптоми, без нищо, само на 45 години.беше невероятен шок за всички, най-вече за тях.на втория месец след смъртта му, тя ми каза под секрет, че теста и е положителен.тогава ми призна, че от 3 години правят отчаяни опити за бебе, без да кажат на никого и ден и нощ е мислила само за това.от как обаче е станала трагедията, не е била помисляла и един път за бебе.и резултата е на лице.'За мен това е обяснението, защото не приемам теорията, че трябвало да се успокоиш за да стане'.за мен пък в тази теория има голям резон!!!!!

Моята леля е такъв случай, след като си осиновиха едно прекрасно момиченце забраменя, но щастието й не бе пълно, тъй като тогава беше на 39 год. и детенцето е с Даун. Но си го гледа и с много обич и търпение дъщеричката й се развива добре, дори ходи в нормално училище.

Мисля, че психиката оказва много голямо влияние във възка с неизяснения стерилитет. Наши приятели след 10 години неуспешни процедури и неизяснен стерилитет си осиновиха бебче. Още първия месец след осиновяването жената забременя.  Сега имат две прекрасни дечица, а искат и трето.  Има и много други подобни на техния случай.

Съгласна съм с мнението че ,психиката оказва невероятно влияние за забременяване при "неизяснен стерилитет".Но си мисля ,че вниманието на жената трябва да е насочено към нещо друго,защото иначе се обсебва нонстоп от мисълта да има бебе и затова не се получава.

Съгласна съм с мнението че ,психиката оказва невероятно влияние за забременяване при "неизяснен стерилитет".Но си мисля ,че вниманието на жената трябва да е насочено към нещо друго,защото иначе се обсебва нонстоп от мисълта да има бебе и затова не се получава.

напълно съм съгласна с мнението на илиана.и е доказано, че е така.

аз пък съм чувала нещо за "хормон на майчинството", не знам точно обаче за кой хормон става въпрос...

И аз познавам две сестри,които  имаха проблеми и двете си осиновиха дечица и двете след това забременяха.