Здравеи Миним :)При мен използваха Оргалутран,защото имаше риск от хиперстимулация/предните ми 2 опита бяха със хиперстимулационен синдром/.Стмулацията започна на 2 ден с Пурегон и на 6 ден включиха и Оргалутран.Понесе ми много добре ,Отделих 15 фол-13 се оплодиха.Ще ти копирам превода които ми направи моя приятелка за въпросното лекарство.Дано ти бъде полезен. Ако те интересува още нещо питаи:)Успех!
Регресията (luteolysis) предизвикана от гонадотропин-релийзинг хормон
агонист е ключът за превенция на синдрома на овариална
хиперстимулация
Гонадотропин-рилийзинг хормон антагонист - Нови възможности
Въвеждането на GnRHa (Гонадотропин-рилийзинг хормон
антагонист) при протоколи с контролирана хиперстимулация
на яйчниците, представи нови възможности за нови
(непознати досега) протоколи за стимулация.
Беше проведено широко представително изследване за
сравнение на дългите GnRHa (buserelin) и GnRH антагонист
(ganirelix, orgalutran) протоколи.Резултатите показват,
че ganirelix предоставя нова опция за третиране на
пациенти в процес на стимулация на яйчниците за IVF или ICSI,
която е безопасна, кратка и проста.Клиничните
резултати бяха добри и процентът бременности беше в
рамките на процента бременности при дълъг GnRHa
протокол.Този нововъведен протокол също представя нови
възможности в за превенция на (OHSS)хиперстимулацията.
Една от възможностите е благополучно да се предотврати
спонтанното отделяне на LH при високорискови пациенти с
високи дози на GnRH антагонист. За да се предотврати
ефективно хиперстимулацията и в същото време да се спаси
цикъла, бързата обратимост на предизвиканото от
антагонистите потискане на хипофизата може да е
предимство тъй като позволява употребата на GnRHa с цел
(започване)ускоряване на овулацията. Тази възможност е
изследвана досега в ограничен брой научни публикации. От
тези доклади става ясно, че отговорът на хипофизата на
GnRH или GnRHa се запазва след GnRH антагонист – базирани
протоколи за фоликуларна стимулация. Степента на
гонадотропно потискане на хипофизата зависи от
използваната доза. При препоръчваната минимално-ефективна
доза на GnRH антагонисти (0.25 мг дневно) е много
вероятно овулацията да бъде сигурно и ефикасно
предизвикана чрез GnRHa. Това може да се превърне в
значително потенциално предимство на GnRH
антагонист-базираните контролирани протоколи за IVF при
яйчникова хиперстимулация, защото позволява на лекаря да
избере агента, който ще предизвика овулацията. Ако има
непосредствена опастност от хиперстимулация, овулацията
може да се предизвика чрез GnRHa, с което се елиминара
опастността от значителна хиперстимулация.
GnRHaпредизвикана овулация при GnRH антагонист протоколи
за стимулация предотвратява хиперстимулацията
Този нова възможност за пациентите в процедура на
яйчникова стимулация беше използвана за елиминиране на
риска от предизвикване на хиперстимулация при рискови
пациенти. Предварителният доклад описва употребата на 0.2
мг triptorelin (decapeptyl) за предизвикване на овулация
при 8 пациента които претърпяха контролирана яйчникова
хиперстимулация с рекомбинантен FSH и съпътстващо
третиране с GnRH антагонист ganirelix за предотвратяване
на преждевременен пик на LH. Всички пациенти са считани
за пацинти с висок риск на развитие на хиперстимулация
(поне 20 фоликула > 11 мм и/или серумен Е2 поне 3000
pg/mL) В деня на предизвикан LH пик средния брой фоликули
> 11 мм беше 25.1 + 4.5 и средната концентрация на
серумен Е2 беше 3675 pg/mL (диапазон- 2980–7670 pg/mL).
След GnRHa инжекция бяха наблюдавани ендогенен серумен LH
и FSH пик със средни върхови стойности от 219 и 19 IU/L,
съответно, измерени 4 часа след инжекцията. Средният брой
получени oocytes беше 23.4 + 15.4, от които 83% бяха
зрели (metaphase II) Никой от пациентите не разви
симптоми на хиперстимулация. Тези предварителни резултати
ясно очертават ефективността на този подход при превенция
на синдрома на овариалната хиперстимулация.
Заключение
Разгледани са физиологичните основи и клиничнaтa употреба
на GnRHa вместо hCG за предизвикване на последната фаза
на узряване на oocyte. Разгледани са също и
ingonadotropin- третирани овулационни цикли. Единична
доза GnRHa, приета в средата на цикъла, е способна да
предизвика предовулаторен LH/FSH пик, водещ до (ооцит -
женска полова клетка в процес на съзряване)oocyte
узряване при жени, подложени на яйчникова стимулация за
ин-витро. Основното предимство на този подход е
елиминирането на клинично значимия синдром на
хиперстимулация.Механизмът на действие включва цялостно
завършена и необратима (ако е постигната бременност)
luteolysis (регресия). Luteolysis(регресия) може да бъде
постигната и хирургически при тежък синдром на
хиперстимулация, въпреки че представлява доста непохватно
решение на проблема. Exogenous E2 и P добавяне и
необходимо, за да компенсира пълната регресия
(luteolysis) Този подход вероятно ще се превърне в
значително предимство, асоциирано с употребата на GnRH
антагонисти (вместо GnRHa down-regulation) при ART
протоколите. Смята се че неговото правилно прилагане че
превърне тежкият синдром на яйчниковата хиперстимулация в
болест на миналото.