Миличка Марейке,
на озни 21 (твоят 21) беше сиво и мрачно, душицата ми се беше свила, мислих си, това лошо време,ами ако е лош знак. После се обади ти, с трепещ глас и без много думи, само едно двуцифрено число, достатъчно високо и категорично. Число, което никога няма да забравиш, ще го помня и аз. Плаках, знаеш, плача и сега. После грейна хубаво мартенско слънце. После се смях от радост заради двете чветчета в утробата ти. Ще се смеем занапред от щастие, само от щастие, на люлката във вашата градинка, приемаш ли ни?
Бог да пази теб, дечицата в теб, любимите ти хора, всички нас!
Обичам те, Мишле!