Джам, Стефи, прави сте и двете.
Точно тези разговори едно към едно ги водих с различни служители от НОИ. Оттам ми казаха, че моят случай бил прецедент
и не знаели как да приложат закона, та за всеки случай, ще гоприложат в мой ущърб, пък аз да съм пуснела жалба. Според мен е въпрос на тълкуване, защото просто за осиновяването КСО почти нищо не казва. В НОИ част от служителките твърдят, че в моя случай следва да се броят 315 дни от датата на раждане. Другата част твърдят че следва да се броят 270 дни, а другите 45 си ги била взела биологичната майка, което нали се сещате че трудно се доказва.
Оказва се, че ако осиновиш дете имаш по-малко права. Изобщо, не искам да получа нещо, което не ми се следва, мама му стара, от 10 години си плащам като поп всички възможни данъци и осигуровки и то високи.
Както и да е - спирам да пиша, че тъкмо се бях успокоила и сега пак побеснях.
Сега ще му мислим.
Мислех да се върна на половин ден, обаче се опасявам, че резултата от тоя половин ден ще бъде - работа като за цял ден, същото напрежение и същите изисквания, само че на половин заплата. Така че ще си се върна на цял работен ден, а пък ще импровизирам. ще ходя в 10 - 10.30 и така... ще се справя. Но без моята заплата трудно ще се справим - имаме кредит.
Гледането на Коалата не е проблем. Родителите на Калин живеят на две преки от нас, имат огромно желание да го гледат, а и де факто го гледат добре. Оставал е при тях вече три пъти по цял ден - всичко е наред. Няма импровизации, радват му се, занимават се много с него - игри, разходки приказки - всички екстри.
Работата е там, че аз искам да си го гледам поне още два месеца. Да сме си двамата, да си се занимаваме и така ... Имането на дете беше огромното ми желание, не просто за да си го отметна в графата "свършени работи" . Искам да си го гледам като хората, а не да го метна на баба му и дядо му и да си свиркам. Имам огромно чувство на вина... абе гадост. Стига! няма да мрънкам.