направих тъпия и гаден тест вече 9 години едно и също .малко надежда поредното закъснение и пак разочарование.сега отново ще чакам да ми дойде .ще направя още едно лапаро .ще ми обелят яйчниците и пак  дългото чакане.омръзна ми от доктори и  от сълзи.защо момичета точно на нас?толкова вече искам да прегърна своето дете.не намирам смисъл да живея.всичките ми приятелки не ме разбират"това не било най-страшното"и кое спорет тях е най страшното ,че свекървата  им казала нещо на въпреки ,че не им помагала достатъчно"да им имам проблеми те.днес една ми каза какво толкова съм искала имам хубава къща платена работа какво ми било ?какво да и отговоря?да и кажа че когато се прибирам вкъщи сядам на стълбата и плача по час,че прегращам дрехите на племеницата си и треперя цялата,че не спя по цяла нощ за да мисля за поредния преглет при доктора.какво им става на тези хора бе момичета немогат ли да осетят истинската болка на приятеля си знам ,че немогат да ми помогнат но защо се  оплакват за глупости.миналата седмица най добрата ми приятелка ми каза пред всички ,че се чуди на акъла ми ,ако съм си била взела дете щяло да е колкото нейното,това ли е начина да ми го каже.толкова ли не съм заслужила да ме прегърне когато сме двете да ме успокои и да ми каже,че има и друк начин да имам дети,че майка е тази ,която те отгледа и те направи човек.взех решение повече да не излизам с нея.ще се боря за постигане на мечтата си без да споделям с хора ,който не ме разбират.радвам се ,че ви има,защото съм сигорна,че моите чуства са ви напълно познати.

Наистина, твоите чувства са ни напълно познати, за жалост...
И ние се борим много години за своето щастие! 
Дано някога всички успеем! 

Мила Аничка,
Напълно те разбирам и знам как се чувстваш. Това което споделяш е гадно и аз като теб вече го правя не излизам и не споделям с хора, които така се отнасят с мен и поне капчица нямат съчувствие към мен, а искат аз да им съчувствам и да им помагам.Дори имах една колежка, която говореше зад гърба ми за какво съм си харчела аз парите като нямам деца. Но сега вече си мълча и ако някой поиска съвет го давам и не им се навирам в очите, малко се дистанцирах, но така реших...
Продължавай борбата до успех и тук в форума ще намериш приятели и подкрепа.
Успех ти желая от сърце!!!
 

И аз се разделях с не една и две "приятелки" през всичките тези години. Когато виждах неразбиране и подценяване на проблема ми ставаше толкова гадно. Но сега се научих да не изисквам толкова от хора, които не са се сблъсквали с нашите проблеми, въпреки, че могат да прояват малко човешко състрадание. Но явно им липсват много качества и достойнства, за да могат да го направят това. Мисля, че един приятел трябва да се смее с теб когато си щастлив и да плаче, когато си нещастен.Успех!

Ох за жалост и аз колко "приятелки" вече избягвам.
Но след като след срещата с тях се чуствам зле, натоварена няма смисъл да си товаря и без това болната ми душа. Съвсем ще ми скочи пролактина от тях.
Лошото е че вече почти не останаха хора, които да не ме дразнят на тема дете!!!

За всеки неговият проблем е най-големия. Хора, които не са минали по нашия път, не могат да разберат какво става с душите ни И на никого и не пожелавам да разбира от личен опит!
Аз се старая пред приятели да съм силна. Да се държа разумно и да обяснявам какъв е проблемът, какво правим по въпроса, разлика между инсе и инвитро Не искам съжаление, а разбиране и за това се опитвам да оставя сълзите и емоционалните сривове за времето, когато съм сама у дома или да ги споделя с вас момичета. Защото знам, че вие ще ме разберете - нито ще ме погледнете отвисоко и със съжаление, нищо ще ми се подиграете, ще ми подскажете какво може да направя още .
Още не съм загубили приятели заради нашия проблем, слава Богу. Никой не ме е обиждал - поне не съзнателно. И ако се е случвало да ме заболи от думите на някой близък, като мине малко време съм осъзнавала, че не е било нарочно. Освен това, не искам приятелите ми да стъпват около мен на пръсти и да ги е страх да попитат как вървят нещата. Някои от приятелите ми избягват темата, за да не ни наранят, други често питат - какво става и съм сигурна, че ще се радват наравно с нас, когато се появи нашето бебче Злобни дребни душици винаги ще има, но тях не мога да ги причисля към приятелите и гледам хич да не ги виждам и да не им обръщам внимание на глупостите.
Освен това, тук и пред кабинетите на докторите, спечелих нови приятели - все силни и борбени мъже и жени
за всички силни момичета от този форум и пожелание за по-скоро, от колкото сте се надявали да дойде!

Милички, най-бързо и лесно се отговаря на подмятания за "какво си харчиш парите като нямаш дете" - аз веднага предлагам да се сменим. Не ми се е случвало често за щастие, но като вземат да ми се оплакват, от безпаричие и от децата веднага казвам " Хайде да се разменим ти ми дай твоите деца пък аз на теб къщата парите" или каквото там й е хрумнало. Млъкват на секундата.

 
Искрено се надявам след толкова години мъка, да прегърнеш твоето дете.

Ани, толкова добре те разбирам миличка! Мисля, че всяка една от нас се е сблъсквала с подобни проблеми, къде съзнателно, къде не. Хората по някога изпитват садистично удоволствие да те нараняват. На скоро мой колега ме попита защо не си вземем дете, но да бъдем като приемно семейство, така поне съм щяла да върша нещо смислено???? Не му се сърдя, защото той едва ли знае колко ме заболя, а и за да гледаш дете, трябва да се примириш с мисълта, че няма да родиш. Изобщо нещата са сложни, но хората не го осъзнават, защото не им е на главата. Чувала съм изказвания от рода, че колко му е да се наспя или да си купя нови обувки, след като нямам дете....как да им обясня, че парите ми отиват в прегледи и процедури, за да имам дете  

Не мисля, мила, че такива приятелки - ако само това им е кусура - са фалшиви. Просто не могат да те разберат. Тя и майка ми не можеше и на моменти ми се кокореше в лицето и направо си азваше, че не ме разбира... ами няма да разбират, защото не са лягали и ставали с мисълта за нероденото и чакано дъъъъъъълги години детенце, защото за разлика от нас обикновено в края на цикъла, ако не са взели мерки, са си казвали ох, дано ми дойде, защото като цикълът им закъснява и решат със свито сърце да си направят тест за бременност мечтаят НЕ за две черти, НЕ, НЕ И НЕ, те мечтаят само за една чертичка, защото са забременявали без проблем или неочаквано....
Ако това може да те успокои ще ти кажа, че и аз имам  такива приятелки - едната  с ужасно поликистозни яйчници и безполезни многогодишни опити ме посъветва да си осиновя (тя си осинови преди години); друга ми казваше - ами за какво ти е, така си си добре, имаш ли представа как ще ти се промени живота, виж на колко години станахте - като го взимате от градина и ще му се подиграват и то ще започне да се срамува от вас и разни такива...

Боже, пази ме от приятелите - от враговете ще се пазя сам.


Понякога си повтарям това и се успокоявам.
Надявам се приятелките ми да са истински,
но знае ли човек.

Тя никога няма да разбере. Не се хаби напразно. Аз отдавна спрях да споделям и да се боря с вятърни мелници. Даже по скоро бих те посъветвала да и кажеш директно, че това което е казала много те е наранило и е адски неумесно и глупаво. Дори страшно нагло.
Че само безочлив човек без грам акъл и уважение към себе си и другите би казал подобно нещо. Може пък да осъзнае в крайна сметка.
Аз да ти кажа, никога не бих наранила животно. Каквото и да е направило то не е нарочно, Без умисъл е. Виж хората са друго нещо.
Простотията върви по хората не по животните.

"Не били имали такъв проблем и не можели били да разберат?!?
Трябва ли да се разболеем от рак,за да бъдем тактични с онкоболните?!?
Трябва ли да ослепеем,за да съчувстваме на незрящите?!?
Когато зададох аз въпрос: "Защо нямате деца?"... бях на 7г. и майка ми ми обясни,че
НЕ Е ВЪЗПИТАНО да се пита така...оттогава не съм го правила!
Обичам ви :blowingdust:

Аз да ти кажа, никога не бих наранила животно. Каквото и да е направило то не е нарочно, Без умисъл е. Виж хората са друго нещо.
Простотията върви по хората не по животните.

 

и аз да се изкажа и в тая тема.при мен се получава пък следното-уж сме много близки, уж сме постоянно заедно,а в момента, в който някоя от 'приятелките' ми забременее, изведнъж се получава едно страшно криене, отбягване....сакън да не и урочасам корема.става ми много болно.за повечето ми приятелки изключвам кумицата и кръстницата, са ми казвали, че чакат бебе към 5-6 месец, когато вече няма накъде и корема се вижда.
имам друга приятелка, правят опити за бебе повече от 2 години.всячески се опитвам да и помогна поне с информация, защото аз загубих 3 години, заради липсата на такава.тя обаче все ме отрязва-нищо ми няма!и приключва разговора.
преди около месец и пратих на скайпа адреса на зачатие (тя от 7 години не живее тука), уж за да си води календарче на цикъла, но междувременно да влезе в самия сайт.тя ми отговори-стига си ми пращала такива глупости, нали ти казах, че нищо ми няма, просто не улучваме момента.ако ти имаш проблем съжалявам за теб, но аз нямам!
почувствах се като последния идиот.тогава се отказах.явно няма смисъл, но за мен повече от 2 години 'не улучване на момента' си е чиста проба проблем!

Аз съм благодарна на Господ, че фалш покрай мен от приятели ,никога не съм получила!
Всичките ми ,малко на брой приятели ,са от ученическите ми години.
Изпитани и проверени от времето.
Останалите не ги броя и не се засягам от репликите им , далеч са от сърцето ми.
Но , принципно неразбирането на нашия проблем е факт.
От една страна ,ние ставаме болезнено чувствителни, от друга страна,някой се втурва да изказва мнение, без да има ни най-малка представа от състоянието в което се намираме.
Кога умишлено ,кога от желание ,нещо да се каже , потерпевшите обаче ,винаги сме ние!
Аз съм на позицията ,че не го ли е преживял човек лично , няма да го разбере!
Моята баба казваше ,това е неверна болест!
Гледаш човека , нищо му няма , здрав е,ходи ,смее се ,говори.....
Такива сме в очите на другите!
Иди, че обяснявай!

Съгласна съм с le, това не е оправдание, че не са имали такъв проблем и не могат да разберат. Според мен тук става въпрос за една деликатност, за опит да бъдеш поне малко, колкото можеш емпатиен към човека с "проблем". Моята приятелка, с която дълги години споделяхме приятелството, започна да ме изненадва с поведението си и дори така бързо се промениха нещата, че чак не мога да го осъзная още. Преди да започна с ин витро опитите за бебе, ние наистина се разбирахме, били сме близки и в хубави и в лоши моменти. Но после нещо се пречупи, в началото исках да излея мъката си пред нея, но тя все по-рядко и все по-предпазливо, с половин уста започна да ме пита за нашите опити. Разбрах, че не иска да задълбава, че неиска да й обяснявам подробно сложните процедури. И защо да иска - всеки желае да изживее своето щастие, което пък съвпадна с моето нещастие, в деня в който аз разбрах, че теста ми е отрицателен след първото ин витро, тя ми каза, че е бременна. Нито тя е виновна, нито аз, но факта си е факт - отношенията ни охладняха, вече нямаме едни и същи преживявания и мисли.

Аз съм напълно съгласна с Ле, че не е задължително да изпиташ нещо на гърба си, за да разбираш страдащите от този проблем.
Съгласна съм и с това, че много често се случва и това:

в момента, в който някоя от 'приятелките' ми забременее, изведнъж се получава едно страшно криене, отбягване....сакън да не и урочасам корема.става ми много болно.

    Наскоро се видях с една приятелка, с която сме били заедно в детска градина и в един клас от 1 до 8-и клас. И тя с мъжа й чакат дълго време да забременее. Сподели с мен, защото знае, че и ние сме женени отдавна и ще я разбера, както и аз от своя страна споделих. Поканих я у нас, и понеже каза, че нямат компютър й показах сайта на Зачатие, като й казах, че е добре дошла да идва и да се информира когато пожелае.