Напоследък се улявам, че съм станала по-чувствителна. Предполагам, че до известана степен и майчинството ме е променило. Днес си купих едно списание и попаднах на една статия, която просто не мога да не споделя с вас. Надявам се и на вас да ви подейства и да ви хареса така както на мен. Едно писмо , то звучи точно като Маркес, които затваря последната страница от книгата на живота си умирайки от рак. То е като докосване на ангелско крило. Затова го предлагам и на Вас.

" ПРОЩАЛНО ПИСМО"
Габриел Гарсия Маркес
Ако Бог забравяше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля. Но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих предавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щах да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спират, бих се събуждал, когато другите спят. Бих слушал, когато другите говорят, а колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше къстче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи под слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог стихотворение на Бенедит. Песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им. Боже, ако имах едно късче живот. Нямаше да оставя да премине нито един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочил колко грешат, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората.....
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие е в изкачването на стръмния склон. Че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това, че гледа другия от високо само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако зняех, че днес би бил последния път, когато щах да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последния път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам " обичам те" и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че греша и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого- нито млад, нито стар. Днес може да е последния път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, за една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш " извинявай", "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

 

Много е въздействащо

Благодаря ти!  Страхотно е!

  Много е хубаво и трогателно!Всеки един човек на земята, има нужда да се поучи от подобни думи и да изпълни поне малка част от тях!

Много е разтърстващо и истинско!  Ние наистина забравяме,че сме земни и няма да живеем с орлите!

Чак като видим, колко е кратък живота, тогава оценяваме малките неща в него!

Много е истинско, просълзи ме!

 

Страхотно е!!!  Направо ме просълзи!

Много красиво и истинско! Благодаря ти, че го сподели с нас!

Много е истинско, за съжаление забързани в стремежа си да сме най-добрите във всичко падаме в плен на собствената си суета, и когато ни се случи нещо лошо,тогава виждаме,че същественото е онова простичкото нещо до нас било то и нечия усмивка, която да ни накара и ние да се смеем.

 И аз те бичкам!

Много е хубаво и е много вярно. Не трябва да спираме да показваме на близките си колко са важни за нас, колко ги обичаме Всеки миг без любимите хора е цяла вечност и ни кара да оценим какво щастие е че ги има!

Авторът е намерил изключителни думи да опише, това, което като че ли всички знаем, но никога не сме се сещали да ги съберем на едно място...Никога няма да ги забравя...

Защо и мъжете не четат такива неща понякога?

 

Ето още нещо в този дух:

Истинските Неща в Живота-Джордж Гарлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска
търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече,
но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства,
но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум,
повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти,
но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде
лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем
твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме
години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата
и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини,
но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома,
но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри,
които складират повече информация и бълват повече копия
от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,
големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви
къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните
памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото
тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни,
успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,
но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате,
защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този,
който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество
скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете
човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете
да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото
един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете
време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите,
които спират дъха ни.

Принцеска, много е хубаво! Благодаря, че го сподели