Мдам, аз снощи афектирана от темата се опитах да обясня на нашия татко половината от нещата поне, ама не ме разбраха. Затова чакам с нетърпение 2та месеца в България - да го дам на баба му и да повъзстановя човешкия си облик поне малко, защото не се харесвам никак такава
Джамка, добре че са ти здрави стъклата Мармотче
Фуси

Аз имам бебе от няколко месеца. С нея съм постоянно, не общувам с никой друг по цял ден, старая се да се справям с грижите и домакинската работа и това е ежедневието ми. Понякога, заради умората, рутината, зациклянето на едно място, се улавям, че общувам с нея механично, и това ме плаши 
Срам ме беше дори пред себе си да си призная, че ми липсват разходките след работа, концертите, вечерите с приятели във Фенс, малката заличка в ЕБКЦ-то...
Затова си имам моят полуден, когато таткото я гледа. Излизам. Отдавам няколко часа на всички тези неща, които ми липсват и които преди да родя ме караха да се чувствам пълна с емоции и отворена към света. Тези няколко часа, през които се отделям от детето си, ме карат да се чувствам много близо до него, когато сме заедно.
Хората са различни, имат различни потребности. Колкото по - пълноценен се чувства човек, толкова по - добър родител ще бъде.
Фуси, излишно е да обяснявам, че отдалече ти личи, че си добра майка и много хубав човек

А най - страшното е, че Дързост и Красота много взе да ми харесва

А най - страшното е, че Дързост и Красота много взе да ми харесва

:lol:Аз пък да си призная, че от един месец следя детските рано сутрин! :lol:Утешавам се, че си калявам нервите за бъдещето, но всъщност си ми харесват!

Цитат на: tzvetenze в Април 26, 2007, 20:17:51 pm

А най - страшното е, че Дързост и Красота много взе да ми харесва

:lol:Аз пък да си призная, че от един месец следя детските рано сутрин! :lol:Утешавам се, че си калявам нервите за бъдещето, но всъщност си ми харесват!

Eee, къде са детските, къде е Дързост и Красота - моето е много, много по - страшно

Eee, къде са детските, къде е Дързост и Красота - моето е много, много по - страшно

Цветенце,   !

Цветенце, туй твойто си е за притеснение
Лан, ще те питам пак след година дали още харесваш детските
А иначе искам да благодаря на Фуси за темата. Май отдавна не бях се сещала за нещата, които смятам за даденост, а може и да не са. Наистина ме накара сериозно да се замисля. И тържествено обещавам да се опитам да се радвам на малките неща( и не толкова малки) които имам. И да не драматизирам излишно. Дори сега докъто пишех казах на мъжа ми, че го обичам, ей така вдъхновена от темата. А той милия ме гледа и се чуди, даже каза " Да питам ли какво искаш?".
А сега кажете как да му обясня, цялото това нещо за нещата които приемаме за даденост, а?
Прегръдки и целувки на всички от мен.

Само да внеса едно пояснение 
Категорично не искам да се представя като невероятна, ЕнтЕлегетна, работеща жена и майка, а пък останалите момичета, които си седят в къщи да излезнат скучни жени домакини. Няма такова нещо... javascript:void(0);
Razz

Нека да приемем, че хората са различни и по различен начин се справят с живота си. И работещите майки и неработещите майки могат да възпитат прекрасни деца и да установят с тях силни и емоционални връзки.

Сладко Цветенце, аз мога да гледам "Лабораторията на Декстър" до припадък - знам всички епизоди наизуст. "Приятели" пък ми е суууууууууууууупер любим.

Мели, пък аз казвала ли съм ти, колко те харесвам? Ето казвам ти го  . Особено с подписа ти за обменянето на диагнозите, който чак сега забелязвам

Нека да приемем, че хората са различни и по различен начин се справят с живота си. И работещите майки и неработещите майки могат да възпитат прекрасни деца и да установят с тях силни и емоционални връзки.

Ето това е генералният извод! Няма универсални хора, няма универсални правила за отглеждане на дете, ако беше така щеше да е много лесно. Хората са различни (в това число и децата), нуждаят се от различни неща, единственото универсално са чувствата, които ни свързват и крепят семействата. Любов, разбиране, подкрепа, съпреживяване...ето тези неща!
Само като се сетя, през какви размисли минах, че видиш ли няма да съм добра майка, че ще сгреша някъде в нещо. Ами и грешките са неизбежни. Бебо е добре да го отглежда нормален човек, който и греши, а не някакво крилато, така сблъсъкът с околните "нормални" хора няма да е толкова тежък. Fussii, за това още от първит пост ти казах, че ще си чудесна майка, няма как да е иначе, защото необходимите чувства ги имаш и даже и на нас ги раздаваш!