Здравейте момичета. Най-накрая и аз реших да напиша нещо тук относно своите притеснения. На 26г. съм и при мен всичко е наред (според лекарите и изследванията), но резултат все още няма. Чакам вече 9 месеца и все няма и няма. Но вече имам и други притеснения. Постоянно мисля за това и имам чувството че хората около мен вече ме мислят за вманиачена на тази тема. Като че ли нищо друго вече не ми е интересно, зарязах с лека ръка много неща които ме разтоварваха, започнах все по-рядко да се срещам с хората с които ми беше приятно и въпреки че осъзнавах че не постъпвам правилно не можах да спра. Сега вече започвам да съжалявам, но дали не е късно??? Чувствам се психически обременена от това и усещам че се променям постепенно и от това започват да страдат и хората около мен. Мъжа ми все още ме търпи  , но приятели напоследък като че ли ми намекват че усещат че не всичко е наред около мен и като че ли странят от мен. Сигурно само затова говоря и мисля и ме е страх да не ги загубя. Помогнете ми да се справя с това, сигурна съм че и вие сте преживяли нещо подобно!

Peppita,може би твоят постинг е по-подходящ за "емоционални",където,ако желаеш ,можеш да пуснеш отделна темичка с проблема ти,за да се изкажат повече момичета,които са в твоето положение и съумяват да са силни и да не губят надежда.
Искам да те успокоя малко,като ти кажа,че 9 месеца не са толкова дълъг период.И аз си представях,че чудото става още от първият месец,когато нямаш репродуктивни проблеми,но истината е,че успеваемостта при една здрава двойка е едва 25%,така,че ако си здрава ,(а също и половинката ти)и това е доказано,просто се наслаждавай на живота,на любовта на партньора ти и не го прави фикс идея.
При мен и моят приятел нямаше проблеми,но стана на 5-тият месец и при първите неуспехи бях сигурна,че нещо не ми е наред,а нещото се оказа,че овулацията ми не е била напълно възстановена поради употребата на противозачатъчни.
Ако желаеш,може да си правиш тестове за ОВУ и да мериш БТ-така ще се чувстваш,все едно имаш съставен план на действие и си близо до успеха,а във под форума за графиките може да искаш мнение за графиката си от Денис,която е цял експерт и е много мила :DТака,че последното,което ти трябва е да се отчайваш-нервите ще ти трябват по-нататък за бебето :lol:Успех

  Здравей Пепита и добре дошла! Само дано не се задържиш дълго тук:crossfingers:   Поговори сериозно с твоето момче за проблема и си намери добър лекар. Няма място за отчаяние в нашата битка-падаме, ставаме, поотупваме си праха от д-тата и продъпжаваме  Не се отчуждавай от приятелите си, а по-добре говори с тях-е не всички ни разбират, но постепенно ще ги отсееш по този параграф   Банално звучи, но ще видиш колко олеква когато споделиш с някого. От момичетата тук също ще срещнеш разбиране-не се страхувай да питаш и да споделяш Успех!

Пепита, знам какво ти е. И аз още в първите месеци започнах да мисля, че сигурно има нещо и за това не става Но мислех, че проблемът е в мен, а то се оказахме с мъжки фактор. Така че, ако все пак сте решили да потърсите лекарка помощ, започнете със спермограма (но не в някоя провинциална клиника, а в специализирана), фоликулометрия при теб - да се види имащ ли овулация и може би някои хормонални изследвания, които лекар ще ти назначи. Това са все леки изследвания, които ще ти дадат ценна информация. Пожелавам ти, докато се наканиш да свършиш гореизброените неща, бебето вече да расте в коремчето ти Успех и дано скоро се похвалиш с положителен тест!

Пепита, разделих ти темата и я преместих в правилния форум, защото така ще се чете от повече хора и ще получиш повече мнения.

Извинявам се на останалите за недоразуменията в темата, доставчикът ми е виновен. 

  Здравей Пепита и добре дошла! Само дано не се задържиш дълго тук:crossfingers:   Поговори сериозно с твоето момче за проблема и си намери добър лекар. Няма място за отчаяние в нашата битка-падаме, ставаме, поотупваме си праха от д-тата и продъпжаваме  Не се отчуждавай от приятелите си, а по-добре говори с тях-е не всички ни разбират, но постепенно ще ги отсееш по този параграф   Банално звучи, но ще видиш колко олеква когато споделиш с някого. От момичетата тук също ще срещнеш разбиране-не се страхувай да питаш и да споделяш Успех!

Точно там е работата, че го споделям с всички и май вече им дотягам (та аз само за това говоря напоследък), а когато видя че на събеседника ми не му е интересна темата, аз просто го отчуждавам. Излизам и говоря само с тези които все още ме изслушват (докога ли?) Май постъпвам доста егоистично към много хора, които по принцип са ми доказали че мога да разчитам на тях. Страх ме е да не ги загубя! Знам че не трябва да мисля само за бебето, но все повече се отчайвам и не мога да мисля за друго.

Пепита, а правила ли си някакви изследвания, за да търсиш къде е проблема? Само с мислене и говорене няма как да се реши проблема. Според мен е правилен подхода със споделянето с приятели, но не го превръщай във фикс идея. Ако си до 35 години се приема, че имаш проблем след едногодишни опити, а ако си над 35 - след половин година бебеправене.
В този форум (емоционалния), има консултант-психолог. Обърни се към нея, тя ще ти даде полезен съвет.
Успех! И дано скоро да имаш положителен тест!

Peppita, нормално е на приятелите ти да не им се слуша все за това. Те може да не са на тази вълна и да не им е интересно. Според мен, спри да се оплакваш, а търси какво трябва да направиш. Девет месеца не са много време, за да се отчайваш. Момичетата вече са ти написали - потърси си добър гинеколог и направи необходимите "първоначални" изследнавия. Напълно те разбирам, че си притеснена, но се опитай да не мислиш и говориш само, за това как не се получава. Успех и ти пожелавам скоро да имаш положителен тест!

Здравей Peppita !

Съгласна съм със съветите, които са ти дали момичетата. Спри да споделяш с приятелите си за проблема си.  Колкото и да ти е трудно в началото, после ще свикнеш и даже ще ти стане по-леко. По този начин, ще успяваш да се откъсваш от мислите си за бебе  докато си с тях и ще си станеш предишния човек. Приеми момента като етап от живота на трудно забременяващите, почти всеки от нас е минал от там - споделяли сме и сме търсили разбиране от приятели, отчайвали сме се и т.н. После навлизаш или се опитваш да навлезеш (поне аз, де) в една друга фаза, ако може по-малко да говориш и да се оплакваш за проблема, иначе чувстваш, че ще изперкаш и си е като един вид защитна реакция.

 В крайна сметка трябва да усещаш разбиране. За ядене и пиене приятели бол, а когато имаш истинска нужда от някой, тогава виждаш на кой можеш действително да разчиташ. Та, ако не можеш да спреш да говориш за проблема, поне избирай пред кого да говориш. Това си се усеща някак си.
Желая ти успех в борбата за бебче и дано по-скоро всички тези лоши емоции останат в миналото ти !   

Пепита мила, опитай се да не зацикляш на тази тема. Да знам, че е лесно да се каже, а е трудно да се направи. И че всеки човек по различен начин приема предизвикателствата на живота. Попаднала си на точното място. Ако ти се говори за това, говори си с нас. Не обременявай приятелите си с тези твои терзания. Много от тях може изобщо да не разбират за какво точно иде реч. Споделяй само минималното с тях, а всички други притеснения и страхове с нас. Винаги ще намериш кой да те изслуша, ще намериш някой чувствал се по същия начин. Ще намериш протегнати ръце и рамене на които да поплачеш. За да можеш после да се изправиш, да "вирнеш опашка" и да продължиш напред. Тук всички по едно или друго време сме минали през всички възможни притеснения и страхове на тема забременяване. А и колко добре се отразяват темите на вече бременните момичета . Та пак да ти кажа оплаквай се и търси подкрепа при нас, така ще можеш да бъдеш силна и уверена в себе си пред другите. Така няма да отблъснеш приятелите си. А и тук ще намериш нужната подкрепа - ей това му харесвам на този форум, намираш един куп приятели на които можеш да се жалваш за такива неща и да си 100% сигурна че ще те разберат.

А и тук ще намериш нужната подкрепа - ей това му харесвам на този форум, намираш един куп приятели на които можеш да се жалваш за такива неща и да си 100% сигурна че ще те разберат.

Peppita,знаеш,че винаги можеш да споделиш тук и че винаги ще те подкрепим !Айде,мила,стегни се!

Благодаря ви момичета за подкрепата, наистина се чувствам по-добре вече. Изследванията ми са си наред,дори успях да накарам и мъжа ми да си направи спермограма и там всичко е наред,така че май ще трябват още опити и търпение.
Опитвам се вече да не тормозя хората около мен,но затова пък ще тормозя вас  Много се радвам че ви има и ще си чакаме заедно занапред.