Надинчи, няма такова понятие колко късно, особено пък, когато си на 33. Това е една идеална възраст. Разбира се, късно е единствено да отлагаш бебе, но това е мое мнение, защото знам, че не винаги това става, когато го пожелаем. Имаш много време пред себе си!
Дай Боже по-скоро да успееш!
Успех!

И аз съм на 35 ,но това не ме спира да опитвам.Исках до 30 вече да съм мама,но не се получи.Е все някога може би ще стане 

Живот и здраве, като го докараш до бременност, съвременната медицина вече е измислила биохимичен скрининг за оценка на риска от увреждания. Ако те покажат завишен риск, се прави и амниоцентеза, която дава съвсем еднозначен отговор дали има Даун или други генетични заболявания. Това са все редки случаи, няма пък все всичко да е в нашата градина я, тъй че сега се съсредоточи върху стерилитета и карай методично. С добър лекар, малко късмет и с Божията помощ, скоро ще чакаме да се похвалиш.

И аз съм на 35 ,но това не ме спира да опитвам.Исках до 30 вече да съм мама,но не се получи.Е все някога може би ще стане 

Marbi,това с искането до 30г да съм мама и на мен ми е познато - като се оженихме бях на 28 и бях "запланувала" до 30г. да родя първото...да де, ама то на кой му е минавало през ума,че може да има проблем,като никой от нашето обкръжение(приятели/роднини), не е имал...и някакси изобщо не ти минава през ума,че може точно на теб да се случи ..Колко глупаво съм разсъждавала само.
Сега не правя планове и за три дни напред,щото каквито и сметки да си прави човек,за съжаление все излизат "сметки без кръчмар"..

Надинчи и аз смятам,че никога не е твърде късно - ще опитваме,докато сме живи и здрави и пълни с желание!!

С добър лекар, малко късмет и с Божията помощ, скоро ще чакаме да се похвалиш.

И аз така си правех "сметки без кръчмар". Бях решила до 30 години да родя две деца и след това да си гледам работата и т.н. А и знаех, че колкото по-рано роди жената, толкова по-бързо и лесно се възстановява. Да ама не! Вече 2 години не става. И просто спрях да си правя планове. Не само за деца, ами за всичко. Оказва се, че плановете все се провалят.
Как можеш да разсмееш Господ? - Като му разкажеш за плановете си.

Браво - страхотен лаф! Плановете  се объркаха тотално, и сега като гледам моите приятелки които без всякакво усилие продължават напред с по 2 деца зад гърба си пък и по-млади от мен, и аз леко се усмихвам.... по-скоро иронично - на себе си.

по повод плановете, има и един друг хубав израз - животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове.

по повод плановете, има и един друг хубав израз - животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове.

Tочно така си е.Много,ама много точен израз е това.

за никоя от нас не е късно! Късно е тогава, когато сме допуснали надеждата да ни избяга! Всички-напред! Скоро се запознах с жена на 49 години, която преди месец беше родила след дълъг стерилитет! Да живее куражът!

Надинчи, не се обвинявай че си узряла на такава възраст. Както сама казваш, на колкото и години да беше проблемите щеше да си ги има. Аз бях на 24 когато с мъжкото решихме да имаме дете. Е да ама плановете на онзи от горе били други за мен. Тази година навърших 29, а бебе още няма. Така, че давай смело напред и прави каквото трябва за да елиминираш проблемите. А годините ги остави на мира. Те са толкова, колкото са
Пожелавам ти успех и дано много скоро се похвалиш с хубавата новина

Как можеш да разсмееш Господ? - Като му разкажеш за плановете си.

Много ми хареса този лаф 

Цитат на: Zvezdichka в Април 27, 2007, 14:14:57 pm

Как можеш да разсмееш Господ? - Като му разкажеш за плановете си.

Много ми хареса този лаф 

Върхът е

мили моми4ета,на вси4ки искам да кажа:аз сам на 48 и  имам близнаци мом4ета на 10 мес. благодарение на доц.маркова.не пла4ете,а се вземете в ръце и не се отказваите до успех.такъв ще има!

Веднъж по време на фоликулометрия доц.Маркова разказваше на д-р Козовски за твоят случай като прецедент.Стана ми интересно и се заслушах.Радвам се за теб!Да растат здрави младежите!

 

    Много се радвам за теб,мила Валя!Да са ти живи и здрави и много да те радват малките юнаци.Възхищавам ти се за куража да опиташ на тези години.Познавам момичета по на 25-26год. с проблеми,но не неразрешими,който са се отчаяли и паднали духом.Просто искам да им кажа да се поучат от теб и надежда винаги има!

Много здраве и късмет на теб и на малките юнаци