Мили момичета,не ми се сърдете че ви надувам главите с мойте проблеми,
но няма с кой друг да споделя.Дори и с майка ми не мога да споделя това.
Знаете моята история,сега оправяме документите за развода.
След всичко,което стана,след думите на "моя":"Кога ще се изнасяте най-накрая"
след всички мъки,които преживях,много ми е чудно как мисля още за тоя човек?
Знам,че никога повече няма да сме заедно,никога НИКОГА повече няма той да се нарича
"съпруг" за мен,не заслужава дори да го погледна.
Защо обаче като чуя някоя кола,дето наподобява неговата,се обръщам да видя кой е?
Защо като видя на телефона"без номер"/така се обажда той/,почвам да се притеснявам?
Защо непрекъснато си мисля за миналото,и после ми става тъжно?
Със сигурност вече не изпитвам чувствата,които някога изпитвах към него!
Но ми е чудно как още идва в мислите ми?
Наистина не мога да забравя 8-те години,през които бяхме женени,но той не заслужава
дори да го заплюя!
Като си помисля какво ми причини,не искам да го виждам пред мен даже!
Днес ми се обади да ми каже че е е взел едни документи,които ни трябват за развода,
а на мен като ми се разтупка сърцето.....
Не мога да си го обясня,толкова ли съм тъпа,?????
Просто не знам какво да кажа.
Срам ме е да си призная,че понякога ми става жал за него!
Той изгони мен и децата,а аз загубената си мисля за него.
Моля ви не ме упреквайте!
Знам че съм загубена идиотка!
Срам ме е и на вас като ги казвам тия работи!
Грешката ми беше че много го обичах едно време!
Сигурно с времето всичко ще мине и ще забравя?
Уж съм силна личност.

Хич не си загубена. Пък може и да си, тогава ставаме две в тоя форум 
Мила, помисли си - това е мъж на 50 години, толкова по-голям от теб. Аз също се влюбвам в "чичовци", затова те разбирам. Той е възрастен човек, мъдър (поне на нас така ни се вижда), можеш да се опреш на него (поне ние така си мислим), не е някой лигав пубер. Знае какво иска от живота (поне ние така вярваме), не си упражнява емоциите върху теб. Първата ти силна, голяма любов, 8 години сте били заедно, не е шега работа. Как няма да ти се разтупква сърцето и да те свива стомаха...
Така ще е според мен, докато не срещнеш друг човек, който да те успокои и да ти даде крила. Поне при мен беше така...

В южните страни, Италия, Гърция, България(тук като че ли най-малко), Испания - майката има особена роля в дома и семейството, а в сърцата на порастналите си синове, да не говорим. И ако имаш късмета, да не е мъдра и добра жена, а зла вещица - жална ти майка!!! Казваш че си силна личност, ей там е проблемът. Ако беше някоя дребна мухла, хич и нямаше да те тормози - щеше да те управлява с малкия си пръст. Ама не става.

Ама тъпанарите, защо все нашите ширини обитават - е това не мога да го разбера!!!! 

Мила Сами, не се упреквай за нищо! Осем години не са малко време, още повече щом сте се обичали. И аз съм минала по този път и макар, че тогава аз взех решението и казах - край!, много често съм си адавала въпроса, ами ако...? Има толкова много "ако"-та в нашия живот, важното е да гледаш напред и да вървиш напред!
Ти си достатъчно силна, щом си преживяла това, което ти се е случило и то бременна! А аз мисля, че не е срамно още да ти трепва и да изпиваш нещо към този човек, все пак сте имали и хубваи и щастливи дни, а е и биологичен баща на децата ти! Може би това ни е женска черта - да можем да изпитвам съжаление, но си помисли за какво съжаляваш? За безвъзвартно заминалите дни? Или...
Според мен колкото по-скоро приключи всичко ще се отърсиш от това си чувство, лоото е, че ще трябва да го виждаш покрай децата, но предполагам че ще свикнеш с това! А ти както всеки на този свят заслужаваш да бъдеш обичана и носена на ръце, тъй че вярвай, че накъде има някой, който е истинската ти половинка и ще ви обича тричките истински!
Прегръщам те силно и недей се упреква, ако все още нещо трепва в теб, приеми, че това те прави още по-силна, за да се справиш и да отгледаш теи две слънчица!

Какво бих правила без вас?
Благодаря ви че ме разбирате!

sami, не се вини за това, което изпитваш! Може да са някакви "остатъчни" чувства, може да е навикът, създаден през годините. Каквото и да е, ще отмине. Ти и децата не заслужавате отношението, което той показва към вас. Не се обръщай назад. каквото било - било. Позволи си да си щастлива и без него, макар и да имаш временни трудности, които с времето ще решиш. Ако някой трябва да съжалява за поведението си, това е той, защото след време ще види какво е загубил. Забрани си да мислиш за него (най-малкото, защото той не го заслужава) и ще видиш, че ще изчезне от мислите ти. Ще срещнеш нова и по-достойна любов след време. Не се съмнявай в това. Само трябва да си го разрешиш!Успех!

Като гледам сладурчетата на снимката се чудя що за човек е този, който ви причинява това? Не ви заслужава този човек!!! Просто нямам думи! Не заслужава вълнението ти! Елиминирай го и той може да реши, че му липсвате,, на незнам...просто аз не бих го допуснала повече да ме тормози! Ако имаш проблеми споделяй с нас! Ние сме с теб и винаги можеш да разчиташ на помощ! Не се отчайвай и знай, че имаш приятели и нашата подкрепа!

Мила Сами,всичко е до навик,живели сте заедно 8год.,споделяли сте всичко и радости и болки,докато в един  момент започваш да се чудиш ,защо не е както преди,и тогава разбираш,че сте се изчерпали,и е останал просто навика да съжителствате заедно.Не губи кураж,ние сме с теб.

Сами миличка, не се побъркваш - съвсем си е нормално все още да имаш чувства към този мъж. Дори и да са само по навик. 8 години не са малко и няма как да изтриеш всички спомени за миг. А и човешкият ум има една способност - да подтиска гадните спомени и да поддържа живи хубавите, докато в един момент си готова да простиш и да забравиш всичко лошо. Но този мъж не заслужава прошката ти и съжалението ти! Не майка му е виновна, а той да е "жертва", която да съжаляваш. ТОЙ сам е направил своя избор, като е оставил на 50 години майка му още да го води за носа. От такива мъже никой не е застрахован, за съжаление. Направо умът ми не го побира - как ще оставиш дълго чаканите си дечица и любимата жена?? Не пожелавам на никой да го разбира А на теб, мила, пожелавам да имаш сили да продължиш без него, да успееш да отгледаш двете малки кукли с много любов! И да срещнеш прекрасен, любящ мъж, който да ти помогне да забравиш болката, да се чувстваш щастлива и обичана, най-специалната жена за своя любим!

Колко много ми помага това че ме разбирате!
Вие сте ми най-голямата подкрепа!
Каквото и да стане,първо си мисля с вас да споделя.
Днес ще ходим заедно при адвокатката,да и дадем документите,
да започне развода.
Благодаря ви!
Живи и здрави,като си дойда в България,искам много да се срещнем!
Обичам ви всичките!

sami, запознах се повечко с твоята история и ми стана много, много мъчно за теб!!! Не мога да повярвам, че съществуват такива "хора" като твоята бивша свекърва и двамата братя. Откъде си намерила толкова сили, за да ги изтърпиш! Толкова хубаво момиче си и ти, и двете ти кукли! Бягай много далеч от това семейство, бягай и въобще не се обръщай назад! Те не са хора! Свекърва ти е една зла вещица - не мога да повярвам, че те е проклела! В кой век живеят тези хора?! А мъжът ти никога няма да се промени - не му се доверявай вече. Ти явно си добро и наивно същество, но трябва да задействаш инстинкта си за самосъхранение и да не помисляш за него вече. Те са лоши и зли хора, които са намерили само момиче от чужбина и са му се качили на главата, използвайки че няма кой да го защити. Тези "хора" излъчват отрицателна енергия и ти трябва да спасиш себе си и децата, като прекъснеш контакти и мисли, свързани с тях. Иначе те ще изпият силите, младостта и енергията ти. Толкова си хубава, че заслужаваш да  срещнеш добри хора, които да те оценят и уважават! Явно, това е било твоето порастване! Чакат те хубави неща занапред - не се съмнявай! Успех!

Хич не си загубена. Пък може и да си, тогава ставаме две в тоя форум 
Мила, помисли си - това е мъж на 50 години, толкова по-голям от теб. Аз също се влюбвам в "чичовци", затова те разбирам. Той е възрастен човек, мъдър (поне на нас така ни се вижда), можеш да се опреш на него (поне ние така си мислим), не е някой лигав пубер. Знае какво иска от живота (поне ние така вярваме), не си упражнява емоциите върху теб. Първата ти силна, голяма любов, 8 години сте били заедно, не е шега работа. Как няма да ти се разтупква сърцето и да те свива стомаха...
Така ще е според мен, докато не срещнеш друг човек, който да те успокои и да ти даде крила. Поне при мен беше така...

В южните страни, Италия, Гърция, България(тук като че ли най-малко), Испания - майката има особена роля в дома и семейството, а в сърцата на порастналите си синове, да не говорим. И ако имаш късмета, да не е мъдра и добра жена, а зла вещица - жална ти майка!!! Казваш че си силна личност, ей там е проблемът. Ако беше някоя дребна мухла, хич и нямаше да те тормози - щеше да те управлява с малкия си пръст. Ама не става.

Ама тъпанарите, защо все нашите ширини обитават - е това не мога да го разбера!!!! 

sami, от вчера мисля над думите ти, над твоите и тези на Fussii, защото от опит ми се струва, че тя най-добре е уловила какво се случва и как в душата ти.  И аз съм от типа жени, които си падат по по-възрастни от нас мъже, защото сме силни и трябва мъжът доста да е улегнал и успял, за да може да ни впечатли и да събуди уважението ни.  Тези емоции, сами по себе си, не се изместват лесно от душата и аз също мисля, че е нормално да ти трепва при мисълта и контакта с този, успял да те покори някога, мъж.  Може би винаги ще е така и е много важно да си силна.  Предполагам, че от този мъж си научила много и си израстнала много -- повече, отколото от много други връзки и познанства, може би всичките.  Запази уроците и това, което си, но се научи да живееш със самоуважение, което не позволява да допускаш съпругът си обратно до сърцето си.  Та да, бил е безкрайно некоректен към теб съпругът ти, но и той те е обогатил, с него си съзряла и познала много в този живот и не си глупава да се вълнуваш като се обажда по телефона или като се виждате. 

Много е важно и друго, което Fussii казва.  Майките в нашите ширини, особено в Гърция, са значим фактор в израстването и живота на мъжете.  Това не е нещо, което се променя, освен ако мъжът сам не узрее за това.  Твоят явно не е взел това решение, добре е да помниш, че надали тепърва, на тези години, ще се случи.

И в още едно нещо, последно, искам да подкрепя думите на Fussii -- ще се появи мъжът, който ще ти подкоси коленете, ще разтупти сърцето, и ще усетиш и сама, че това разтуптяване е несравнимо по-силно от онова на вече бившия съпруг.  Пак ще го помниш, пак ще идеализираш (тъпички сме, имаме тенденция да забравяме гадостта на онези, както аз ги наричам, "структурообразуващи" за нас, мъже), но ще усетиш колко много нови неща за себе си научаваш с новия човек -- емоционално, изпълнена с любов и доверие, за които не си предполагала, че идват в такава форма и количество в реалния живот.

Помни, че трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на чувствата, когато съпругът ти все пак ще е мил (нравът не се мени...) и най-вече помни -- заслужаваш МНОГО в този живот  . Прегръщам те силно  .

Здравейте мили момичета!
Благодаря ви още веднъж за подкрепата!
чуйте сега новините:
Оня ден бяхме при адвокатката.
Такъв срам никога не сте брали,сигурна съм!
Бащата на децата ми ще дава издръжка/за двете бебета/
50 евро!/Това тук е заплата за един ден!/
Аз не очаквах и нещо друго честно да си кажа,не чакам от него да
отгледа децата ми.
Откачих обаче като каза че иска да му подписвам бележка,
за тези 50 евро,да не би да кажа после че не ми давал нищо!
Представяте ли си,вместо да се засрами че ще дава 50 евро,
той иска и подпис,за това че дава на децата си!
На адвокатката и стана лошо!
Аз направо онемях,развиках му се там,не го ли е срам!
По едно време ми идваше да му кажа,че не му искам нито тия 50е.,
да си ги задържи за брат му.
И наистина,момичета,не ме интересува колко ще дава,само да взема попечителството на децата,за да мога да си дойда до БГ.
Пък той каквото иска да прави.

Мъж-гротеска! Сами, аз се радвам, че децата ти няма да бъдат възпитавани от него. Кураж, мила, ще ти трябва и за трите ви!

О, Сами, толкова са ти сладки кукличките, вместо да им се радва и да си ги гледа, той брои парите  Явно никога няма да оцени какво е загубил 
Пожелавам ти да загърбиш колкото е възможно по-скоро този период от живота ти и да срещнеш много по-достоен мъж!

Sami, аз по темата за чичковците не мога да се изкажа, не съм компетентна. Но за бележките - обидно и унизително, ама не за теб! Не се отказвай от парите, макар и смешни, все пак ще си помогнеш за децата. Но му предложи да ги праща по банков път. Така хем ще има документ, без да му се разписваш и да се ядосваш всеки път, хем нека той се черви в банката колко плаща за 2 дечица. Ако има съвест за това, разбира се. В което се съмнявам. Абе все пак, Гърция от много време е в ЕС, няма ли закони за мин издръжка, тази сума ми се струва налудничава направо. От друга страна, разбирам, че не ти се разправя, по-важното е да имаш пълно попечителство и да си спокойна. Желая ти сили, цунки на куклите

Като изчетох цялата тема седя и си мисля що за баща би захвърлил с лека ртка двете си деца и да не му пука за тях.Ако съм аз въобще няма да му ги взема тези мизерни 50 евто това е подигравка а не помощ за отглеждането им.Този човек идея си няма какви разходи има по едно дете пък да не говорим за две.

Дива Роза моята свекърва ме прокле вечерта преди сватбата.Може би за това вече 8 години тази жена не може да ми стане близка и да я заобичам.Уважам я заради мъжа ми посещавам я на празници но дотук.Хората са казали идна приказка:От устата им в пазвата им.
Така че мила сами не се измъчвай гледай си дечицата и си живей живота.Някъде има човек който ще те обича истински-теб и малките ти съкровища.

Той не искал да ми дава пари в брой,щял да пазарува за децата/50 евро/,и да носи на адвокатката бележката от супера,пък аз да ходя до Коринто/адв.е там,това е друг град/,да се подпиша...че напазарувал за децата
Аз въобще няма да ходя,мене ме е срам.
Днес говорих с адв.,викам и чу ли го какво приказваше,а тя само каза:
"Голям резил".....някой ,вика,го е научил какво да говори,сигурно брат му/неговия адвокат/!

Аааааа, sami, голяма работа е твоя мъж, да знаеш.  Не е истина!  Мисля, че поне вече надали ти трепка като се сетиш за него или като звънне телефона.  Стискай зъби, изчакай да получиш попечителство, вземи си децата и бягай.  Бягай надалеч, бягай в България, да не си дори близо до тези лудост и безумие.  Желая ти всичко най-хубаво, лек (до колкото е възможно) и най- вече скорошен край на цялата драма и дано от тук нататък само слънце да има за вас в небето. 

Абе все пак, Гърция от много време е в ЕС, няма ли закони за мин издръжка, тази сума ми се струва налудничава направо. От друга страна, разбирам, че не ти се разправя, по-важното е да имаш пълно попечителство и да си спокойна. Желая ти сили, цунки на куклите

Сами, там в Гърция има закони и как той сам определя месечната издръжка на децата, само това не мога да разбера. Ти не може да пътуваш до други градове за взимаш каквото и да било. Намери си ако трябва личен адвокат, да разясни нещата около издръжката. Не можеш да го оставиш така да се измъква. Все пак Гърция е страна със закони и това доколкото знам и там се базира върху всичките негови доходи.

Само един пример, моя мил плаща на двете си деца от първия брак всеки месец 516 евро.

sami, освен ако не си с татко милионер, бори се! В името на децата! Трудно се гледат деца от един родител, всяка помощ ще ти е необходима. Не знам в Гърция какви права имаш, но си ги отстоявай, ако трябва си наеми по-напорист адвокат, знам ли! Сега ти се ще просто да свърши и те разбирам, но после ще ти е много трудно.