Дани, ако бяхте мои пациенти, бих подходила така - пред вас като двойка стои един много сериозен избор. Имате два генерални варианта за поведение:
1. Да се концентрирате върху изясняване на причините за влошената сперматогенеза при мъжа.
2. Да пристъпите към донорска програма.
И двата пътя имат предимства и недостатъци.
В първия случай няма да губите надеждата, че мъжът може да е биологичен баща на детето. За целта първото и задължително изследване, което е крайъгълен камък за последващите решения, е генетичният анализ. Консултация с генетик, цитогенетичен анализ (кариотип), тест за микроделеции на Y хромозомата, евентуално да се търсят увреди в гените, кодиращи кистозна фиброза.
Ако има генетичен дефект, той ще се предаде в поколението и тогава ще трябва да си отговорите на въпроса дали ще поемете този риск.
Ако няма генетичен дефект, тогава трябва да се изяснят останалите възможни причини за тежката патология. Проблеми в миналото, хормонален статус, микробиологични изследвания и т.н. Понякога дребен и лесно лечим проблем може да доведе до азооспермия.
Нивото на инхибин В показва потенциала на Сертолиевите клетки. Конкретно във вашия случай ниското му ниво показва това, което вече си знаехте след биопсията - че шансът да се намерят зрели сперматозоиди в паренхима на тестиса е нищожен. Също така има и прогностична стойност - при нисък инхибин В по-трудно се постига ефект от лечение, но все пак не е невъзможно да се постигне.
Добрата новина обаче е че след лечението е имало, макар и единични сперматозоиди в еякуата, може да се заложи на този факт и след изясняване на причините да се проведе лечение и да се направи ICSI.
При втория вариант лошото е, че минавате на донор, но пък няма да се губи повече време да тежки процедури с минимален шанс за успех.
Възможен е и компромисен вариант - донорска програма и успоредно с това да се изясняват мъжките проблеми.
Моят горещ съвет е да направите бързо генетичния анализ.
