Това ми напомня за сериала „Д-р Хаус” по Нова тв от 22.30....той е с тежък характер, неразговорлив и строг, но е добър лекар, и то много, и от цялата си душа лекува с главно Л. Дават го от понеделник до четвъртък, гледайте го и ще си направите много изводи. А с хора като него,но не от сериал, е пълно в България.
Говорейки тук за Чирков и Начев, няма как да не споменем, че те и техните екипи са едни от най-добрите кардиохирурзи в страната. Познавам, по стечение на обстоятелствата един човек, който оцеля след 3 байпаса при Начев, и една жена, която нямаше шанс въпреки операцията при Чирков. И за двете операции бяха преведени по 10 000 лв., защото се оказа, че операциите са много обемни и не покриват здравната осигуровка, както за съжаление е в много страни по света (Имам приятелка в Бостън с една от добрите здравни осигуровки, а се оказа, че за коронка при зъболекар трябва да доплати 600$ и тя се върна в БГ да се я направи, защото доплащането бе равно на цената на билета й). Мисълта ми е, че и там не са богове, и в Св.Екатерина умират хора ежедневно, но въпреки това, ако мой близък или аз имам проблем, ще отида в тази болница и този екип от лекари, защото зная, че те са добри професионалисти и дават всичко от себе си, спасили са стотици животи, а няма да отида при тях, защото съм чула, че са любезни и разговорливи, склонни да те утешат или поплачат с теб.
Предпочитам суров лекар с главно Л, отколкото разговорлив некадърник, „който е с теб на всяка стъпка”.
Не мисля, че има противоречия в написаното и то никакви, смятам, че в старанието си лекарите да се харесат на пациентите им обещават невъзможни неща, казват им това, което им се иска да чуят, а това изкривява представата за професионализъм и изкривява през друга призма пътя на лечение. Ако все пак пътя на лечение съвпадне с исканото от пациента, това е чудесно, ОК, но колко често се случва? Имам 2 познати приятелки, едната със запушени тръби и правят 10 инсета съпружески, другата има мъж с 0% мотилни сперматозоиди, и на нея правят същото почти толкова пъти, „защото е по-евтино, по-безболезно, защото има шанс, макар и много малък”, хайде да си признаем, че в тези случаи шансът е почти нулев, да не кажа нулев, тези 2 момичета са вложили енергия и сили след всяка инсеминация, надявали са се, а парите, които са дали за всички тези процедури можеха да им покрият поне 1 ин-витро опит с къде къде по големия шанс от около 30%.
Хайде и честно да си говорим, в цяла Европа процента успеваемост на опит е 26-27%, как така се оказа, че в България и съседна Гърция този процент е доста над средния,че даже достига 50%. Не е ли това отново желание на лекарите да казват това, което пациента иска да чуе, а не реалните проценти и шансове в действителност. Естествено е, че ако подбират пациенти и правят селективна статистикалекарите ще докарат и 100%, а ако жената е с тризнаци 300%, ама номера е да не връщаш пациенти и в статистиката да включваш всички жени,започнали стимулация от 19 до 46г.например.
Номерът е в това лекаря да се грижи и да лекува пациента, да чете и обновява знанията си, да се придържа към новостите, но да не ги прилага, ако не е напълно убеден, че те работят по-добре от изпитаните методи, да се грижи за пациента (и не е необходимо пациента да вижда тази грижа, например ,че лекаря не спи цяла нощ, работейки над проблема му), нужно е да я усети върху себе си и да е уверен, че лекарят му не е поредния психолог, който ще изтрие сълзите му, а човек достоен да направи всичко, за да му помогне. Така че според мен загрижеността и грижата към пациента са различни от старанието за харесване и угаждане. Разбира се, ако лекаря е любезен, това е плюс, ако е съпричастен е още един плюс, но дори и без тях - професинализмът, неизкривеното мислене, дългият опит и грижа, са най-важни не за кой да е, а за нас – пациентите.
А за корупцията-тя опорочава всеки лекар, но не с главно Л...
