Здравейте момичета,моята история е дълга,но в момента имам страхотни проблеми с мъжа ми.От както забременях не се спира и коренно се промени за нещастие не в добрата посока.Казва,че съм му обещала,че като забременея ще му дам пълна свобода и всичко приема като сделка.Бременна съм в 4 месец и приемам всичките тези спречквания много емоционално,но ме е страх да не навредя по някакъв начин на детето си.Преди час ми заяви,чи мисли да изчака 1 месец и ще поиска развод.На детето ни нищо нямало да липсва.но според вас дали ще е така,защото аз не мисля така.Страх ме е ужасно...моля ви дайте ми съвет-какво да правя???Вече ще се побъркам-дали ще е по-добре за мен да го оставя да си тръгне или да направя всичко възможно да остане,което правя вече от месеци.Уморих се да се моля като просяк за капка внимание и да бъда отблъсквана...не издържам,а и съм сигурна,че зад всичко това стои друга...

Ох мила, попаднала си в недобра ситуация. Не знам какво да те посъветвам, но ще ти дам един пример с една моя приятелка. Тя забременя без проблеми - по погрешка. Решиха да оставят бебето, но постоянно с мъжа си бяха в разправии. Тя държеше на този мъж, само и единствено заради бебето. Не искаше да бъде самотна майка. Тя толкова много се изнерви от всичко това, постоянно плачеше и не знаеше какво да прави. Беше сама с малко дете на ръце. И накрая се разведе с него. На детето и нищо не му липсва. Сега то вече е на 2 години, живее с майка си, а бащата го вижда от време на време. Приятелката ми стана същия човек, когото познавах преди брака и с този мъж - весела, усмихната, спокойна. Та мисълта ми е, ако нещо не върви, колкото и да го бутаме, то няма да тръгне. На сила хубост не става. На твое място бих си гледала детенцето, а баща му да прави каквото ще. Успех каквото и да решиш и лека бременност! Грижи се за себе си!

Здравей мила Дейзи!
Много лоша ситуация.
Не знам дали си чела моята история,и аз съм в подобно положение,
само дето аз вече взех решението и се развеждам.
И аз съм с две бебенца сама!
Искам само едно нещо да ти кажа.
Гледай да не обръщаш внимание на мъжа ти докато родиш,
после нещата сами ще се наредят.Сега трябва да мислиш за бебето.
Знам че не е лесно,и аз бях в 3-я месец бременна,и живеех на хотел сама.
После се върнах при него,и нещата станаха по-зле.
Мисли сега за бебенцето,тоя го остави да прави каквото иска.
Той ще изгуби накрая.
Мъжете не трябва да ги съжаляваме/тези които се отнасят така с нас и с децата ни./
Напълно те разбирам,такива проблеми и бременна......
Успокой се,остави го да прави каквото го ум учи!
Аз и всички момичета сме с теб!
Знай че всичко се оправя.
Прегръщам те и пиши пак!

Ех, мили момичета, прегръщам ви и двете!! Иска ми се да мога да ви дам сила и подкрепа.
deyzi_79, миличка, мисли за бебенцето, което носиш и за себе си. Ще се справиш и сама! Сигурна съм!! Аз се опитвам да забременея сега с ясното съзнание, че ЩЕ ставам самотна майка поради много сложни и неприятни обстоятелства.
sami, да са ти живи и здрави бебоците!! Свалям шапка на жени като теб!
Сила ви желая мили майчици и ви прегръщам силно!!!

Дейзи, много съжалявам и ти съчувствам за проблемите, през които преминаваш сега. Опитай се да се успокоиш и да погледнеш трезво на ситуацията, в която си сега. Този мъж, щом е решил да си ходи, явно нищо не може да го задържи. Само повече неприятности ще имаш, имайки предвид сегашното ти състояние. Той явно и не заслужава да ви има - теб и бебето. Само един мизерен, малодушен страхливец може да постъпи така. За съжаление, явно си попаднала на такъв. Обаче нещата ще се оправят, просто ти трябва малко време. Изтрий си сълзите, мобилизирай всичката си воля и сили и продължи напред. Сега си длъжна да мислиш само за себе си и за бебето. То тепърва ще ти носи радост. Трябва да си силна и здрава емоционално, за да запазиш бебето. Просто го игноририй този нещастник от съзнанието си, защото той не те заслужава. Ще се справиш, ще видиш. Ще срещнеш и нова любов след време - по-достойна от тази. Но трябва време. Засега най-важното е да запазиш себе си и бебето. Успех ти пожелавам!

Ех, мили момичета, прегръщам ви и двете!! Иска ми се да мога да ви дам сила и подкрепа.
deyzi_79, миличка, мисли за бебенцето, което носиш и за себе си. Ще се справиш и сама! Сигурна съм!! Аз се опитвам да забременея сега с ясното съзнание, че ЩЕ ставам самотна майка поради много сложни и неприятни обстоятелства.
sami, да са ти живи и здрави бебоците!! Свалям шапка на жени като теб!
Сила ви желая мили майчици и ви прегръщам силно!!!

Благодаря ти миличка!
Вярно,трудно е,Дейзи я разбирам напълно,но какво да се прави....
И аз преживях много,а и децата бяха много неспокойни.
Сега обаче сме много по добре.Надявам се и Дейзи да се успокои и
 да си роди бебенцето живо и здраво,после то ще и дава сили да продължи напред,както и на мен силата са ми малките!

Привет deyzi_79!
Съжалявам, че ти се налага да преживяваш нещо толкова тъжно.
Моето мнение е, че ти и бебето, което носиш сте най-важните хора.
Останалото е  компромис и не си заслужава.
С теб съм!

  Дейзи,опитай се да мислиш само за детето което живее в теб.Знам че е трудно,знам че ти е мъчно и болно,но след време този мъж няма да има значение.Единсвеното истинско и стимулиращо нещо за теб, ще бъде твоето дете.Вярвай и живей с мисълта,че нещата ще се наредят !

Мила Дейзи,
Това, което преживяваш в момента е нелепо... Но както казват останалите момичета - мобилизирай силите си, концентрирай се само и единствено в бременността си...
Животът ти ще се осмисли, когато гушнеш бебчо и всичко друго ще бъде на второ място... Дори не на второ - на пето, десето, осемнайсто... Бебчо е важен! По отношение на съпруга ти - остави го да си иде! Вярно е, че ще ти бъде ужасно трудно, но щом е решил, че ти и детето не сте най-важните в живота му, той просто не те заслужава... Сигурна съм, че във времето ще преосмислиш нещата, и ще стигнеш сама до този извод. По-добре сама, но спокойна, отколкото с него (но без него)... Бъди твърда, уверена и спокойна... А природата си знае работата, всичко ще се подреди от самосебе си. Хората казват, че било най-тъмно точно преди разведиляване... Кураж, момиче! Ние сме с теб!!! 

Преди час ми заяви,чи мисли да изчака 1 месец и ще поиска развод.

Я му обясни на тоя мухльо, че има нещо като чл. 261 от Гражданско-процесуалния кодекс, а именно:
Чл. 261. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето.
(4) (Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.; изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Тоест, твоя съпруг не е този , който определя самостоятелно правилата. Амън от силни половинки, който пробват със заплахи и ултиматуми.

добре, че имаме юрист в тайфата!

lady_11 - 

Благодаря на всички ви за топлата подкрепа.Наистина ми вдъхнахте кураж,който никой друг не можа.Не си заслужава да съсипвам живота на мен и детето ми с един малодушен страхливец,който няма куража да поеме грижата за едно чудо,с което природата го е дарила.Какъв пример ще даде на рожбата ни живот и здраве...да бъде слабо като баща си.Не благодаря-не бих го позволила.Ще карам така без да му обръщам внимание и в момента,в който реши да си отиде ще го оставя да го направи.Sami,ще прочета и твоята история и ще си взема поука.Прегръщам всички ви и отново би благодаря за силата, с която ме дарихте за да продължа да живея за мен и детето си,което толкова много желаех.До скоро-вече съм далеч по-спокойна

Браво мила Дейзи!
Така те искам!
Бебенцето ти има нужда от твоето спокойствие!
Повярвай ми няма нищо по ценно от един живот,който расте в теб!
Всичко ще си дойде на мястото.
Аз след 8 години брак,бременна след второ ИКСИ,и ми се случиха толкова много неща.
Не се притеснявай,изживей си бременността колкото се може по добре.
Ще видиш после като гушкаш бебето,няма въобще да мислиш за тоя "маймун".
Той няма да се промени никога!
Гледай си теб и бебето!
Това е важно сега!
Прегръщам те!

Дейзи,ти носиш в себе си частица и от него.След като толкова дълго сте се борили за това дете недоумявам как може да ти причинява това.Толкова е грозно от негова страна.Но не ти си губещата в случая."Горкият" не осъзнава че ти си силната страна и ти имаш изключителните права над най-голямото му богатство.Щом си в 4 месец всеки момент ще усетиш движенията на малкото и това ще е толкова силно и прекрасно изживяване за теб,че все по-малко ще ти пука за мъжа ти.Щом има такъв член в закона не му давай развод,но и не си длъжна да живееш с него.Въобще не го жали и гледай само себе си и малкото човече.Вероятно са му поставили ултиматум /сигурно има друга жена/за бърз развод.Но ако ти не му го дадеш,нищо чудно скоро да се озове сам-без жена и дете и без любовница.Даже може така да се извъртят нещата и да те моли да се върнеш при него.Желая ти да намериш сили да не мислиш за него и предателството му и да имаш най-безпроблемната и прекрасна бременност!Кураж,мила,вярвам че всичко ще се подреди по възможно най-добрия за теб начин.

Не мога да ги разбера такиви мъже  Толкова дълго чакане, толкова мъка и борба за детенце и когато накрая успеят - се отказват. Страх ли ги е? Какво има става? Няма никаква логика за мен.
Миличка Дейзи, пожелавам ти лека бременност и да имаш сили да се радваш на растящия в теб живот, въпреки глупостта на мъжа ти. Момичетата са прави, че сега двамата с бебчо сте най-важни!
Сами, всеки път като чета твои постинги и си мисля за твоите преживявания, които не пожелавам на никого. Надявам се вече да си се посъвзела от гадостите, които преживяваш и да се радваш на двете сладки кукли.
Дано на никой не се налага да разбира как вие двечките се чувствате! Изпращам ви целувки и пожелания за щастие и мъж, който да ви цени и обича!

Дейзи, мисли за малкото същество, което носиш под сърцето си и ще разбереш, че то е най-важното нещо в живота. Мъже колкото поискаш. Но това да имаш дете мисля е най-безценното нещо... Така че, майната му на него. Щом го е страх и не осъзнава какво притежава - прав му път!

Ох, Божеее! Аз си мисля, че този твоя не е наред.. Може и жена да има, незнам, но е адски неприятно и тежко да се живее така-да се молиш за ласки... Не се измъчвай. Бебето е най-важно. То не е човешко да се живее така! Каква е ползата от тормоз и по някакъв член да се продължава агонията..Гледай си бременността и здравето и без този "мъж" ще се чувстваш много по-добре(щом те отблъсква това е сериозен проблем).. Имаш моята подкрепа! Ако искаш да помрънкаш съм насреща.
Сами като ти гледам слънчицата се изпълвам с щастие, толкова са сладки!

Цитат

Преди час ми заяви,чи мисли да изчака 1 месец и ще поиска развод.

Я му обясни на тоя мухльо, че има нещо като чл. 261 от Гражданско-процесуалния кодекс, а именно:
Чл. 261. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето.
(4) (Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.; изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Тоест, твоя съпруг не е този , който определя самостоятелно правилата. Амън от силни половинки, който пробват със заплахи и ултиматуми.

Лейди 

deyzi_79, желая ти здраве и късмет!

Не мога да ги разбера такиви мъже  Толкова дълго чакане, толкова мъка и борба за детенце и когато накрая успеят - се отказват. Страх ли ги е? Какво има става? Няма никаква логика за мен.
Миличка Дейзи, пожелавам ти лека бременност и да имаш сили да се радваш на растящия в теб живот, въпреки глупостта на мъжа ти. Момичетата са прави, че сега двамата с бебчо сте най-важни!
Сами, всеки път като чета твои постинги и си мисля за твоите преживявания, които не пожелавам на никого. Надявам се вече да си се посъвзела от гадостите, които преживяваш и да се радваш на двете сладки кукли.
Дано на никой не се налага да разбира как вие двечките се чувствате! Изпращам ви целувки и пожелания за щастие и мъж, който да ви цени и обича!

Благодаря ти миличка!
Наистина вече се поуспокоих,понякога ми става гадно/като се размисля/,
но като гледам малките,всичко ми минава!
На всички пожелавам тая радост!

просто ума ми не го побира,какви мъже има на тоя свят.да оставиш жена си бременна и сама,и не само това, ами да и пречиш да се радва на наи-прекрасния момент в живота си ,вместо да й усигориш спокойствие и да я дариш с любов и подкрепа.ама това са те мъже,дай им само да си развяват..много  се ядосвам така.п.п милички,ще се справите и двете,сигурна съм  в това,после само ще съжаляват тея двамата,дазнете.това е за вас :blowingdust: