Здравейте момичета!Отскоро влизам във форума чета всичко с голям интерес.Поздравявам тези,които са се сетили да го направят.Вече не надувам главата на приятелките ми и мъжа ми толкова много.Просто си чета и това донякъде ме успокоява,защото съм сред хора с моя проблем.А както знаете темата е деликатна и не е за обсъждане с всеки.Още не съм се регистрирала, но смятам да го направя в най-скоро време.
Искам да поставя въпроса за това как да мотивираме допълнително мъжете си.Споделете ако имате някакви " скрити оръжия " От това,което съм прочела досега разбирам,че  мъжете ви напълно ви подрепят и това е чудесно.Не казвам,че при мен не е така,но когато съм в овулация и кажа на мъжа ми "Хайде!" посочвайки календара се чуствам ужасно,като някоя крава за разплод.Вече не е същото.Колкото и голяма да е любовта...Наскоро ми призна,че вече не му се прави секс,а времето летии

Ами аз не му казвам кога е овуто, защото на мен някак си ми е мъчно и обидно това правене на секс по график.
Но пък моят по принцип обича секса и няма този проблем, даже на мен понякога ми идва в повече.

Здравей Ели,
според мен не бива да фиксирате сексуалния си живот само около овулацията. Зная, че е важно да се прави секс точно тогава, но много мъже се дразнят от такъв тип график. А и сексът тогава е един такъв "служебен". Мисля си,че не трябва да показваш календара на мъжа си. Явно му действа отблъскващо. Просто в ДНИТЕ бъди по-секси и го изкушавай с любимите му неща в секса. За съжаление така ти поемаш изцяло тежестта на поблема, но понякога мъжете просто са по-слабия пол.

Зная,че не трябва да фиксираме секса около Уво-то ама сякаш.че нарочно всеки месец когато ми са дните той е най-зает и стресиран /ръководи много голяма фирма и работата му е наистина много отговорна/.И аз си казвам "Ето сега и този месец ще пропуснем.." и започвам да се въртя около него повече от обикновено без да му казвам нищо, надявайки се че сам ще се сети, понякога на мъжете просто не им е до секс.Незнам вие как сте ама мен хич не ме бива по разните му там "прелъстителни номера"-немога да играя театър, да се обличам с някакви джуфки и да правя стиптийз примерно.Пробвала съм,но то направо излиза смешно.Не съм,чак такова дърво ама предпочитам нещата да стават от самосебе си.А пък то след толкова години безплодни оптити вече се чуствам /той също/ толкова изтерзана и уморена,че става в се по-трудно.Сега откакто намерих форума разбрах,че далеч не съм направила всичко относно прегледи и изледвания.Сега имам план за действие и се чуствам по-уверена.Благодаря на всичко момичета. от които научих толкова много!Присъединявам се  към вас в борбата и се надявам скоро да се чуят добри новини за всяка една от вас!!!

Ели, ти си чудесна, толкова хубаво пишеш и по тази, и по другата тема. Не осъзнавам как, но изявленията ти ми вдъхват кураж, без дори да са оптимистични. Много рядко срещам хора, които постигат тома.
Наслука!

Наталия,благодаря за хубавите думи.Радвам се, че съм ти вдъхнала малко кураж.Той ни е толкова нужен.Като започнах да чета нещата във форума и аз много се обнадеждих някак си.Може би е временно и лъжливо чуство,но се чуствам по сигурна, защото си начертах план и започнах да действам.Незная дали нещо ще се получи,но поне вече не стоя да чакам да видя дали пък няма да стане от само себе си.Днес например за пръв път отидох да ми вземат кръв за изледване на хормони /Прогестерон и Пролактин/.Инъче и аз всеки месец си внушавам - ето лошо ми е,котката ме гледа странно сигурно усеща,че има нещо,постоянно съм гладна, значи може и да е станало.. и т.н.Мислех,че едва ли е съм само аз а се оказа,че като прочетох много от нещата все едно, някои ми е чел мислите.Затова и този форум е толкова полезен - хем дава ценна информация, хем морална подкрепа от хора със същия проблем.Може би се повтарям,но тези,които са го измислили наистина заслужават бурни аплотисменти

Eли, много добре разбирам как се чувстваш. За съжаление и ние имаме същия проблем. Аз не спирам да се тревожа и тормозя "Защо?".

Не мога да намеря отговор на въпроса "Защо той не иска да го прави вече? защо все по-рядко и по-рядко го правим ?".
Намах редовна овулация, пих какви ли не лекарства, билки, пръснах сумати пари по лекари и изследвания, пръскам ги и сега...

И когато дойде овулацията...ние не правиме секс и всичко отива по дяволите. Гледам си графиките и сърцето ми се къса, днес ми е 30я ден и за този цикъм само 3 пъти сме правили секс и така е всеки месец..
Това ме подтиска и страшно тревожи. Питах го, говорили сме за това и той казава "Искам да се случва по-често, но не знам защо не става.."
И аз показвам графики и казвам радостно, днес имам овулация...
Вечерта идва, заспиваме и  пак нищо..
А после се брои че вече почти 2 години не може да имаме деца...

Имаме и проблем със спермограмата - "лека астенозооспермия" с 11% оплодителна способност по Крюгер.
Не знам дали и това не оказва влияние върху сексуалното желание у него. Сега съм решила да идем при уролог да го види.
Надявам се да му изпишат билкови хапчета за повишаване на подвижността и желанието и се надявам това да помогне откъм физиологическата страна.
А що се отнася до психологическата... смятам да с спра с тревогите и обвиненията към него, да се успокоиме малко. Защото стреса от работата му е достатъчен....

Пишеш, че мъжът ти е на доста висока и отговорна позиция, може би затова няма желание за секс, ако вниманието му през цялото време фокусирано да решава важни проблеми, то със сигурност става въпрос за стрес...
Поговори с него, но не прави моята грешка с обвиненията и сълзите , просто спокойно поговорете. Питай го колко важна е за него работата и дали е по-важна от детето? Колко силно иска дете сега, може би не е 100% готов в момента.
За съжаление при мъжете всичко става страшно бано и ние жените трябва да сме много търпеливи  

според мен, ако мъжът наистина ИСКА ДЕЦА, той е достатъчно мотивиран да прави секс.
ще дам пример с моя мъж - той също работи адски много и под голям стрес, либидото му е много ниско от години, но когато му кажа, че сега трябва - прави го.
колкото и да разправят, че възбудата не се поддавала на команди, факт е, че се поддава.
не че аз примирам от кеф в такива случаи, ама както се казваше в оня виц - "гледай в тавана и мисли за Англия"...

Ели, напълно те разбирам и знай, че много други двойка са в това положение. В началото често търсих по форума подобни теми и се убедих, че многогодишното безуспешно бебеправене често води до намаляване на секса. Истината е, че има и мъже, които с времето не допускат секса да остане на заден план и продължават да го правят толкова често както е било в началото.
Логично е когато един мъж е свикнал с една жена и от много време е с нея да може да го направи и когато си наложи както казва jam по “команда”, защото той най-добре знае как и по какъв начин може да се стане точно в такъв момент. Но въпреки това не винаги се получава, а и тези графици с времето така изнервят и двамата.

Имало е месеци когато нарочно не му давам да разбере кога ще съм в овулация, за да не мисли поне той за това, но в момента в който дам признак че може и да правим нещо той се досеща че явно овулацията наближава.  

Въпреки това виждам, че и той мисли за това и често ме пита кога ще са подходящите дни, но понякога наистина не му е до това и ежедневието и работата му отнемат цялото внимание. Обикновено много се обнадеждава когато открием нещо малко, което може би е било проблема, за да не става или например когато започнахме инсеминациите и тогава често поема инициатива. Но месеца в който ги спряхме даже ми каза, за какво да спазваме тези графици като и въпреки това не става.
Единствено забелязах, че когато вземем отпуските и сме на почивка секс има почти всеки ден.

Това, че имаш план е добре. Както ти сама казваш се чувстваш по-уверена, а надеждите дават нови сили.  

Освен че при продължителна връзка нещата се променят, мъжете са си по принцип различни по либидо (аз като оженила се "късничко" ги знам тия работи ). Когато за това говорим във форумите, си мисля, че понякога има връзка с мъжкия фактор, в смисъл понижен тестостерон. В такива случаи, бих казала, проблемът е медицински, а не на отношенията в двойката.

Ние не сме големи сексуални шампиони, но по време на ову си поработваме  Рядко всеки ден, защото и без друго сме с мъжки фактор. В общи линии, не забелязвам промяна в сексуалния ни живот преди опитите за бебе и след тях. Мъж ми не се стресира от "графика", дето вика Джамката, како е достатъчно мотивиран, се настройва на подходящата вълна. Е, случвало се е 2-3 пъти да ми откаже, но рядко във важните дни. Не му казвам изрично кога му е времето, но все пак сме наясно - сексуалната техника трябва да е подходяща - да сме си на спалнята, прескачаме френската любов, аз не хуквам да ставам след края и т.н.
На мен лично ми е много приятно да правя секс в "подходящите" дни - към насладата от секса се прибавя мисълта, че вършим нещо хубаво за желаното дете.
Аз общо взето гледам да не се изсилвам в останалото време, та да може около ову да сме тъкмо набрали сексуална енергия

Желая на всички ни хубав секс при бебеправенето! И резултатен

Здравейте момичета имах подобен на вашият проблем, но при последното идване на М, бях много разстроена и бях бясна на мъжа си който веднага разбра че има нещо нередно между нас и започнна да ме разпитва какво има защо и...., та седнахме да си поговорим и му казах че това е много важно за мен и ако и той иска да имаме детенце може да се постарае поне 5 дни в месеца, оттогава нямам проблем мъжът ми се старае и не пропуска само трябва да го предупредя кои са дните. Така че пробвайте да проведете по един разговор с тях смятам че ще ви разберат

И аз момичета съм в кофти положение. Елви ...все едно аз съм го писала. Като чета тук изказванията на всички си мисля ,че много ги щадим мъжете. Чесно казано незнам вашите съпрузи какви са, но моят и на йота незнае какво изпитвам. На него проблема му е да отиде на лекар ( с триста зора) да даде проба. После просто трябва да се съобрази в дните на овуто да е на линия, не е толкова сложно в края на краищата. Незнам дали звуча зле но сигурно е така защото съм бясна. Побърквам се от мисли всеки ден, какво да правя, как да го правя, кога, ровя се тук, всевъзможни разговори провеждам, опитвам всичко , а той дори пръста си не мърда. Само мрънка че има графици....толкова ли е трудно да конттролира това у себе си. Че да му се невиди и без това не взима инициативата никога той. Какво се получава.....чака да го подканям за дните , а после се мръщи "Ама точно днес ли?"
Бясна съм заради него. При нас е мъжки фактор и съм още по-бясна, че на него не му пука. Поне не го показва....А преди да останивим причината правихме напразни опити 2 години и половина (пак със зор)и беше готов да обвини мен. Знам че хората не са виновни за здравословните проблеми, но незаинтересоваността не им помага.Защо аз се блъскам за всичко инфо, лекари, действия, а той само мрънка....
Извинете ме за гневната изповед, но така се чувствам по-добре, когато говоря с него се стига до скандал, пък тук е така безопасно.....

И аз момичета съм в кофти положение. Елви ...все едно аз съм го писала. Като чета тук изказванията на всички си мисля ,че много ги щадим мъжете. Чесно казано незнам вашите съпрузи какви са, но моят и на йота незнае какво изпитвам. На него проблема му е да отиде на лекар ( с триста зора) да даде проба. После просто трябва да се съобрази в дните на овуто да е на линия, не е толкова сложно в края на краищата. Незнам дали звуча зле но сигурно е така защото съм бясна. Побърквам се от мисли всеки ден, какво да правя, как да го правя, кога, ровя се тук, всевъзможни разговори провеждам, опитвам всичко , а той дори пръста си не мърда. Само мрънка че има графици....толкова ли е трудно да конттролира това у себе си. Че да му се невиди и без това не взима инициативата никога той. Какво се получава.....чака да го подканям за дните , а после се мръщи "Ама точно днес ли?"
Бясна съм заради него. При нас е мъжки фактор и съм още по-бясна, че на него не му пука. Поне не го показва....А преди да останивим причината правихме напразни опити 2 години и половина (пак със зор)и беше готов да обвини мен. Знам че хората не са виновни за здравословните проблеми, но незаинтересоваността не им помага.Защо аз се блъскам за всичко инфо, лекари, действия, а той само мрънка....
Извинете ме за гневната изповед, но така се чувствам по-добре, когато говоря с него се стига до скандал, пък тук е така безопасно.....

Aми мога само да ти каже следното - ако продължаваш така със скандалите тотално ще има "АМА СЕГА ЛИ". Не бих казал че това е начина - по скоро както беше споменато по-горе поговорете и просто сами се насърчете кога какво трябва да се направи, както казва ИВА...

Да,отстрани изглежда лесно - сядаме,говорим и готово - решаваме проблема.Това,че не мога да имам дете  и НАЙ-ВЕЧЕ вероятността НИКОГА да не стана майка ме убива всеки ден.Колкото и да ми повтарят вкл. и майка ми,че ще видя как някой ден ще стане знам,че го казват само,за да ме успокоят.Откъде подяволите зная,че ще стане?Незнаят.Нищо не знаят.Ако само за миг усетят болката,с която живеем ще се учудят,че изобщо можем да се усмихваме.А междувременно трябва да ходим и на работа,да се грижим за себе си и за домакинството,да обръщаме внимание на приятелите си ,да "ръчкаме" мъжете си- ами всичко това изисква енергия и изтощтителни емоции,защото навсичкото отгоре трябва /поне аз се старая/ да не показваме колко ние тежко.Е ние да не сме бездънни резервоари за негативни емоции?Нали все някога,отнякъде трябва да "избие" за да не откачим.И понеже пред близките сме най-отпуснати - го отнасят те.Не е честно ,да.Но има ли нещо честно в тоя живот в крайна сметка?

според мен, ако мъжът наистина ИСКА ДЕЦА, той е достатъчно мотивиран да прави секс.
ще дам пример с моя мъж - той също работи адски много и под голям стрес, либидото му е много ниско от години, но когато му кажа, че сега трябва - прави го.
колкото и да разправят, че възбудата не се поддавала на команди, факт е, че се поддава.
не че аз примирам от кеф в такива случаи, ама както се казваше в оня виц - "гледай в тавана и мисли за Англия"...

При нас също е така!

Да,отстрани изглежда лесно - сядаме,говорим и готово - решаваме проблема.?

Повярвай ми при нас също не е лесно защото почина бебчето ни малко след раждането но ако двамата не се поддържаме и не си даваме кураж за какво тогава сме семейство та нали ние двамата сме хората в трудности и нещастия които взаимно до се подкрепят, понякога да поплачат заедно, ако се караме и нагрубяваме един друг това на никого няма да помогне освен да убие връзката. Никой не знае каква съдба ни е отредена дали някага ще станем майки или не но винаги има и алтернатива. Проблемите се решават с разговори, споделяне на мисли и чувства, така се чувстваме по добре защото по някакъв начин си свалил част от товара на грижите. Дълго време не можех да говоря за това то на никого не помогнах а само се затварях в себе си но вече е различно,благодарение на подкрепата на съпруга ми който ми каза че много дечица чакат да ги осиновят и обичат еднакво като родни деца.

ДаНезнаят.Нищо не знаят.Ако само за миг усетят болката,с която живеем ще се учудят,че изобщо можем да се усмихваме.?

Смяташ ли че ако всички знаят за болката ти ще ти е по лесно, аз знам каква е болката мъжът ми също но се усмихваме всеки ден и всеки час това е живота не можем да го променим по никакъв начин.
Въпреки всичка надежда винаги има

Ох БигБен, де да беше толкова лесно.....та нали точно това ми е проблема : сядаме говориме и....нищо!!! Той продължава да прави това което си иска все едно че не сме говорили. После идват дните, аз си напомням, той се мръщи, ама нали говорихме викам аз, той.....ох стига си ме изнервяла - така нестава и т.н. А аз съм събрала в себе си както казва Ели толкова негативни емоции от старанието да се справя с всвичко сама, и като невиждам никъкво съпричастие от негова страна кво да правя....избива няма как. Иначе като го питам искаш ли детенце вика даааа разбирасе ( ама сама се оправяй - се подразбира)     Та затова се включих в темата защото незнам как да го мотивирам да ме подкрепя и да мисли за това повече....

Ох БигБен, де да беше толкова лесно.....та нали точно това ми е проблема : сядаме говориме и....нищо!!! Той продължава да прави това което си иска все едно че не сме говорили. После идват дните, аз си напомням, той се мръщи, ама нали говорихме викам аз, той.....ох стига си ме изнервяла - така нестава и т.н. А аз съм събрала в себе си както казва Ели толкова негативни емоции от старанието да се справя с всвичко сама, и като невиждам никъкво съпричастие от негова страна кво да правя....избива няма как. Иначе като го питам искаш ли детенце вика даааа разбирасе ( ама сама се оправяй - се подразбира)     Та затова се включих в темата защото незнам как да го мотивирам да ме подкрепя и да мисли за това повече....

ами не знам какво да те посъветвам да направиш, но определено НЕ вдигането на скандали е част от решението.

Ох. Иначе като го питам искаш ли детенце вика даааа разбирасе ( ама сама се оправяй - се подразбира)     ...

Миличка обясни на твоят мъж че само Дева Мария е заченала непорочно, докато ние можем да заченем само 5 дни в месеца и то точно чрез секс и ако те не се постараят точно тогава, не може да очакват бременност.

Наистина е много сложно.Секса трябва да е спонтанен,не става инъче.А който не умее и да се преструва /аз,например   - край...Има някои жени се глезят,умилкват ,като искат нещо , абе -"Болшой театър".Евала им правя.Аз съм такова говедо - е немога да си кривя душата и това е.Само,като си представя,какво представлявам отстрани - вечно напрегната,притеснена,припряна и готова да изпадне в истерия,със смачкано самочувствие - ами как да иска човека секс ???И аз не бих си легнала със себе си...Незнам кой беше писал тука някъде .."Ако ме хване някой психоаналитик,доста пари ще изкара от мен.."Много ми хареса..