ЗДРАВЕЙТЕ, МОМИЧЕТА ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ЧЕТА ВЪВ ФОРУМА НО ДНЕС СЪБРАХ СМЕЛОСТ ДА НАПИША НЕЩО ТОВА Е ЗАЩОТО ИМАМ НУЖДА ОТ НЯКОЙ ДА МЕ ПОДКРЕПИ И ОКУРАЖИ. СЛЕД КАТО НАПИША ТОВА КОЕТО ВИДИТЕ ВИЕ ЩЕ ПРЕЦЕНИТЕ ДАЛИ МОЖЕ НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ БИЛО ТО Е С ОКУРАЖАВАЩИ ДУМИ. КАТО НАЧАЛО ЩЕ ВИ КАЖА ЧЕ АЗ ЗАБРЕМЕНЯХ БЕЗ НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ ОЩЕ ОТ ПЪРВИЯ ПЛАНИРАН МЕСЕЦ ИЗНОСИХ СИ ДО КРАЙ БЕБЕТО НО ЗА ЖАЛОСТ КОГАТО СЕ РОДИ СЕ УСТАНОВИ ЧЕ ИМА ВРОДЕНА МАЛФОРМАЦИЯ В СЛЕДСТВИЕ НА КОЯТО ПОЧИНА НА ДРУГИЯ ДЕН. И СЕГА СЕ ОПИТВАМЕ ОТ 4 МЕС ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТНОВО НО НИЩО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА А ЛЕКАРИТЕ МИ КАЗАХА ЧЕ ВСИЧКО МИ Е НОРМАЛНО. АЗ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДОСТА И МНОГО ИСКАМ БЕБЕ МОЖЕ ЛИ ПСИХИЧЕСКИ ДА СИ ВЛИЯЯ И ТОВА ДА Е ПРИЧИНАТА ДА НЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ А И СПОРЕД ВАС ПРИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ ПЪРВИЯ ПЪТ ОТ ПРЪВ ОПИТ ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЕГА КОГАТО ОПИТВАМЕ ПОВТОРНО ДА МИНЕ ДОСТА ВРЕМЕ ПРЕДИ ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ. НАДЯВАМ СЕ ДА МИ ПИШЕТЕ И ЧЕ НЕ СЪМ ВИ ОТЕГЧИЛА, ДАНО НАМЕРЯ ВЪВ ВАШЕ ЛИЦЕ НОВИ ПРИЯТЕЛИ [/b]

Аз те подкрепям и да ти кажа всичко е възможно в тоя биологичен процес на новия живот

Добре дошла! Много съжалявам, за това, че си изгубила бебчето си. Аз направих сп. аборт преди вече девет месеца. Но още си спомням за онзи ден. Но за да можем да си имаме бебче трябва да се успокоим, така е било писано да стане, така че трябва да гледаме напред. Съветвам те, да си намериш приатно занимание, с което да си отвличаш вниманието, а и така по-малко време ще си мислиш за това. Трудно е, знам, но повярвай ми помага. Късмет.

ЗНАМ ЧЕ ВСИЧКИ ТУК СА СЪС ДОСТАТЪЧНО ПРОБЛЕМИ И МОЖЕ БИ ПО ГОЛЕМИ ОТ МОИТЕ НО СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО ЩЕ МИ СПОДЕЛЯТ И СВОИТЕ ИЛИ ВЗАИМНО ЩЕ СЕ ОПЛАЧЕМ ЕДНА НА ДРУГА, А КОЙ ЗНАЕ МОЖЕ И ДА СИ ПОМОГНЕМ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН
 

Мила Ива,преживяля си нещо ужасно.Това може да се случи на всеки.Не си виновна.Не се притесявай, дай си малко почивка, поеми си въздух и продължавай смело напред.Сигурна съм,че щом веднъж е станало няма причина да не стане пак.Горе главата.Аз никога не съм забременявала.Почти на 30 съм.Опитваме от около 5 години, но не се отказвам.Има моменти в, които рева като луда с часове /тайно/, после продължавам и така..Най-важното е,като паднем да можем да станем и да продължим,нали?Пример затова са всички момичета тук във форума.Каквото и да става няма да се откажем.Ще се борим докато дишаме.Защото сме жени и най-естественото нещо е да искаме да станем майки.ТОЛКОВА ЛИ Е МНОГО?Когато ти е тежко тук винаги ще намериш хора,които ще те разберат.Бъди силна!УСПЕХ!!!

Мила Ива,
Тежко е това, което си преживяла, но имай кураж. Според мен, щом вече си забременявала безпроблемно ще се получи и втория път. Просто понякога иска време и търпение. Моя приятелка искаше да има второ дете и не успяваха със съпруга и около 10 месеца. После изведнъж стана, но лекарите я отчаяха, че нещо с плода не е наред и препоръчваха аборт. Тя обаче не се предаде толкова лесно, намери лекар, който и даде кураж и сега се радват на здраво и хубаво бебче. Така че, спокойно. Имай вяра, че всичко ще е наред!

Мила Ива, съжалявам много за това което си преживяла, повярвай ми знам каква е мъката и тъгата, но гледай напред, горе главата... Аз все си казвам, че след дъжд винаги изгрява слънце, и след зло следва добро...Желая ти кураж, много сила и воля, и в най-скоро време едно малко прекрсно бебенце....не се предавай, правете любов и резултата от тази любов ще дойде скоро..Прегръщам те силно!!!!!!

Миличка Ива, много съжалявам за това, което ти се случило. Поплачи си да ти олекне, а после погледни напред с много оптимизъм. Ти си силно момиче и ще продължиш напред, където те чакат най-хубавите мигове. Ще забременееш пак и ще си имаш едно, а защо не и повече малки слънчица, които да ви радват и за които да живеете. Целувам те и ти пожелавам много късмет и хубави дни!

Ивче,от какво се притесняваш,аз какво да кажа като изобщо не мога да забременея вече 2години.Успокой се и нещата ще се получат.

Здравей Иве.Моя приятелка по същият начин от месеца в който решиха да имат дете забременя,но направи спонтанен аборт.След година и половина забременя и в петък роди здраво момченце.Сигурна съм,че е и при теб ще стане,но психически трябва да се успокоиш.Пожелавам ти най-сладкото бебче

Мила, съжалявам. Никой не трябва да преживява това, но такъв е живота - понякога ни дава прекалено тежки уроци, но живей с мисълта, че това те прави по силна. Четири месеца не са проблем. Не го мисли. Успокой се и обичайте се и ще видиш, че ще стане.

Искрено съжалявам за това което си преживяла. Не мога да си представя какво си преживяла, но знай че те поткрепяме  

И аз съм забременявала веднага,но направих спонтанен аборт,след това пак забременях,но чак след 1година опити-и пак аборт.Сега минаха вече 2 години оттогава и не забременявам,медицински проблем не е открит,та мисълта ми е че всичко може да е на психическа основа.4 месеца не са голям период от време,не се притеснявай,ще забременееш,щом си имала бременност преди,значи нямаш запушени тръби или други такива проблеми,само имай търпение и пак ще стане-ще видиш

Здравей,Ива!Аз също загубих бебето си при раждане,доносено,нормална бременност ,просто се оказа много къса пъпна връв и постъпих да раждам на термин,но...бебето вече нямаше тонове...........Описала съм по-подробно в темата "Усложнения при бременност-няма по- лошо от това да загубиш бебето си".Една година мина от тогава,от 6 месеца правим опити,но засега нищо.Обаче няма да се отчайваме,та ние сме преживели най-лошото на една бременност-да си го износиш и..............ГОРЕ ГЛАВАТА!ОТ тук нататък само хубави работи и по едно прекрасно бебче!!!

Имаш и моята подкрепа   . Не се отчайвай, а продължавай напред. Бори се, без да мислиш песимистично. Ще видиш, че ще си имаш бебче.
Ако това ще те успокои, майка ми преди да ме роди е имала същата зла участ и е згубила бебе-момиченце. Но след 4 години съм се появила аз. И това е било в годините, когато медицината не е била толкова в час както сега. Така, че успех и не се предавай. Всичко с времето си.
Поздрави   .

Много съжалявам за това , което ти се е случило . Сега трябва да си силна и да не се отчайваш. Имаш пълната ми подкрепа. Не бива да се отказваш и да се настройваш отрицателно. Всичко ще се нареди и ще имаш бебче. Когато не си сам е по лесно. А и четири месеца не са толкова много, имай търпение.

МИЛИ МОМИЧЕТА
НЯМАМ ДУМИ ДА ВИ ИЗКАЖА БЛАГОДАРНОСТА СИ ОТ МИЛИТЕ ДУМИ
 
ЗНАМ ЧЕ ВСИЧКИ ТУК ИМАТЕ ДОСТАТЪЧНО ПРОБЛЕМИ НО ВИ БЛАГОДАЛЯ ЧЕ НАМИРАТЕ И ДОБРИ ДУМИ ЗА ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ

Здрасти Иве, наистина е ужасно това което ти се е случило.
Но съдбата си не можем да избираме, затова трябва да се борим с нещастията които ни връхлитат и да продължаваме напред.
Отпусни се, почини си и смело напред.
Всичко ще се оправи, само повече спокойствие ти трябва.
УСПЕХ И КЪСМЕТ!

Здравей Иве. Съжалявам за това, което ти се е случило,но знам едно че след голямото разочарование или голямото нещастие ще последва най- голямата изненада в живота ти. Глупаво е да даваш съвети на някого който е изживял нещо такова.Времето само ще се погрижи за всичко.Сигурна съм, че при теб всичко ще бъде наред. Трябва да вярваш в това. Големия стрес,който си преживяла /сигурна съм, че още го преживяваш/ маже да е причина за тези 4 месеца.
  Желая ти много щастие и много успех сигурна съм, че го заслужаваш.