Здравейте,
За първи път пиша, но много отдавна посещавам "Zachatie" и чувствам нуждата да споделя моята история и да кажа още веднъж едно голямо "Благодаря" на един човек.... Доц. Емилиана Конова !!!
Първо искам да уточня, че съм горда мама на 5-месечен бебок и чак сега намирам време да седна малко пред компютъра ( след като се приспахме )!
И така.... със съпруга ми решихме, че искаме да си имаме детенце и започнахме опитите, без да ни е минавало и през ум, че имаме някакъв проблем (започнахме през 2004 година). Забременях може би на 2-3 опит и естествено бяхме много щастливи, беше планирано, очаквано...на мъжа ми му предстоеше командировка в чужбина и тъкмо разбрахме, че съм бременна и той замина.... бяхме едновременно и щастливи и тъжни, но се успокоявахме взаимно, че всичко ще свърши благополучно.
Започнаха да се нижат бавно дните и аз бях със свито сърце, че лъбовта на живота ми я няма, но същевременно щастлива и горда, че нося у себе си астица от него.... след всеки преглед му разказвах колко е порастнало ембриончето, когато чуха сърчицето.....до един злощастен ден, в който ми съобщиха, че няма сърдечна дейност и се налага да го махнат... бях зашлевена жестоко от живота, не знаех на кой свят съм.... как да му съобщя новината.... както и да е, казах му... и двамата плачехме, а на всичкото отгоре бяхме и разделени. Аз на никого не бях казвала, е съм бременна, но направо споделих с родителите ми, че ще правя аборт по медицински показания (естествено преди да се реша на аборт ходих поне при 4-5 различни доктора, които потвърждаваха диагнозата),е... направих го! До тогава не знаех какво е пълна упойка, не знаех как се прави... нищо не знаех, не бях подготвена. След аборта се чувставх ужасно самотна, празна... бебчо го нямаше вече в мен, тъжна и отчаяна. Съпругът ми се върна от чувбина, говорихме, преодоляхме го някак и решихме, че живота е пред нас и не трябва да се отчайваме.... и така след 6-месечна пауза, аз от първия опит - пак бременна! Отново бяхме щастливи, но вътрешно нещо ме гризеше....беше ме страх да се зарадвам истински... съответно започнах да кървя и така последва втори аборт по мед. показания... бях втрещена.... пак бях сама, защото мъжа ми отсъстваше по работа.... тогава вече наистина бях съкрушена....просто не намирах смисъл в нищо.... междувременно когато започнах да кървя напуснах работа, за да се пазя, но уви!
Последва отново 6 месечна пауза пазене.... но аз не подозирах колко много ми се е отразило случилото се на психиката ми!!!
Смених много доктори, но никой не ми каза защо така се случваше.... а върха на глупостта беше когато един лекар ми заяви "да пробвам докато стане".. няма да му забравя тези думи...имало жени с по 7-8 аборта и пак износвали, така че да не се притеснявам толкова....не знаех как да реагирам, какво да му отвърна,,,,че психиката ми не е изтривалка...или че не искам да се чувтвам като опитен заек...и че все пак един живот имам и искам спокойно да го живея.... е нищо не му казах и излязах от кабинета почти разплакана...нямах никаква надежда, не знаех накъде да поема, не знаех правилната посока, никой не ми беше казал къде може да е проблема...да направя все пак някои изследвания... нищо... просто ходех на прегледи и ми вземаха парите, чувствах се като банкомат, от който за 5-10 минутен преглед си дръпваха по 25 лв постоянно...така беше известно време.... не се чувсвах удовлетворена, давах пари, а насреща нищо... и си казах СТОП, не може така да продължава, трябва да намеря изход сама.... и започнах да се интересувам, открих този сайт....открих Доц. Конова....тя ще остане завинаги в сърцето ми, защото благодарение на нея сега гушкам сладкото си бебче, което осмисля целия ми живот !!!
След двата неуспешни опита решихме с мъжа ми да я посетим.... отидохме със свити сърца и с разочарованието, което ни беше обзело....Тя е страхотен човек и професионалист... веднага ни разясни всичко, което ни вълнуваше, пусна ни изследвания, откри ни проблема.... с една дума станахме й пациенти. Изцяло се доверихме на опита и професионализма й, повярвахме й безприкословно...тя стана част от ежедневието ни.... живеехме само с мисълта за Плевен и за доц. Конова!!! И така след набора от изследвания се откри, че имам проблем с щитовидната жлеза, антифосфолипиден синдром, от генетичните изследвания също излезе проблем....и така.... разбрахме къде е проблема и как трябва да се справим с него. След предварително подготовка с хапове, аз пак бях готова за забременяване...но какъв страх и ужас ме обзеха когато момента настъпи, още си спомням вечерта, когато се любехме с мъжа ми и когато в действителност си създадохме бебочето.... беше ме страх от всичко което ми предстоеше....дали този път ще се получат нещата...вярвахме абсолютно на доц. Конова и само надеждата ни крепеше!!! Е, забременях за трети път, но този път беше различно, бях въоръжена до зъби с лекарства и медикаменти, с информация, и най-вече с надежда и вяра и нещата се получиха!!!
Вярно цяла бременност бях на фраксипарин,витамин В6 и В12, неофолик форте и още куп лекарства(ходех си постоянно с торбичката с лекарствата) имах 6-7 вливания на имуновенин в Плевен, но всичко си струваше.... и всичко благодарение на прекрасната Доц. Конова!!! Искам сърдечно да й благодаря, защото тя върна смисъла в живота ни, показа ни правилния път и беше неотлъчно с нас по време на цялата бременност! Винаги ни е обръщала достатъчно внимание, винаги е усмихната и нито веднъж не сме почувствали някакво отегчение у нея(за разлика от тукашните лекари. Тя е прекрасна, изключително човечна и добронамерена, земна и практична!
БЛАГОДАРЯ ВИ Доц. Конова за всичко, което направихте за нас! Винаги ще помним добрината, топлотата и приветливостта, която излъчвате! Без Вашата подкрепа и помощ ние нямаше да успеем!
Пиша всичко това, за да вдъхна вяра и надежда на другите в подобно положение. Вярвайте и се борете! Има хора, които знаят как и могат да Ви помогнат да сбъднете най-съкровената си мечта!
Поздрави!
