След усложнен спонтанен аборт в 6 г.с. загубих бебчо. :(А го заченахме с толкова любов и копнеж...Всичко това се случи по-малко от месец преди сватбата ни-бяхме решили с мъжа ми точно в големия ден да съобщим голямата и чакана вест,но уви...
Нито един лекар не ми каза,не загатна дори каква може да е причината.Момичета,мъката ни е голяма,детенцето ми го няма вече,мъжа ми е съкрушен и се обвинява...Опитвам се да съм по-позитивно настроена,да не тревожа хората около мен ,но е трудно...смазващо трудно.Изчетох всичко в интернет,всяка статия,всяко мнение и ненамирам отговор на въпроса Защо се случи.Всичко беше наред,а така да приключи.
Единственото което чувствам сега е празнота...

Съжалявам за случилото си . Но много жени в ранни седмици получават спонтанни аборти. Сигурна съм, че скоро ще имаш своето бебче и ще бъдеш щастлива!

Съжалявам 

първо, да изразя съчувствие към случилото се.
второ, все пак искам да ти обърна внимание, че в 6-та гестационна седмица не може да се говори за "бебе" и за "дете". това все още е оформяща се купчина клетки. така си го написала - "няма го детенцето вече", че на човек може да му настръхне косата". колкото и да ти е мъчно в момента, осъзнай, че има огромна разлика между ранен спонтанен аборт и загуба на дете.
ако се разровиш из темите в тези форуми, ще видиш, че това е един от най-често задаваните въпроси - "защо се случи?". и отговорът е винаги един - "защото така се случва много често. природата коригира грешките си."
за да се случи ранен спонтанен аборт, най-често причината е хромозомен дефект в ембриона. случва се почти на всяка жена. обикновено не се повтаря. не търси причини, а се успокой и мисли за сватбата си. бебето тепърва ви очаква.

Дано да е скоро-чул те Господ!
Взимам си бележка за написаното детенце,но независимо че беше в ранен стадии да развитие аз го възприех точно така...

Съжалявам!     

Все пак искам да ти обърна внимание, че в 6-та гестационна седмица не може да се говори за "бебе" и за "дете". това все още е оформяща се купчина клетки. така си го написала - "няма го детенцето вече", че на човек може да му настръхне косата". колкото и да ти е мъчно в момента, осъзнай, че има огромна разлика между ранен спонтанен аборт и загуба на дете.
ако се разровиш из темите в тези форуми, ще видиш, че това е един от най-често задаваните въпроси - "защо се случи?". и отговорът е винаги един - "защото така се случва много често. природата коригира грешките си."
за да се случи ранен спонтанен аборт, най-често причината е хромозомен дефект в ембриона. случва се почти на всяка жена. обикновено не се повтаря. не търси причини, а се успокой и мисли за сватбата си. бебето тепърва ви очаква.

Съжалявам много за ужасното ти преживяване! Съгласна съм, че има огромна разлика между ранен спонтанен аборт и загуба на дете, но те разбирам, защото болката е голяма. Купчинка клетки, в която започва да тупти сърчице..., разбити надежди, нови страхове... загубата си е голяма, поплачи си и после се обърни с надежда към бъдещето, къдете те чака твоето детенце.
Прегръщам те, мила!

lora.d благодаря за разбирането-найстина е смазващо,но се надявам скоро да се похваля и с хубава новина
Благодаря на всички Ви момичета!

Мила Теди, съжалявам за случилото се.
Наистина природата коригира грешките си, както е написала jam.
Трудно е, но имай сили и вяра.
А сега се отдай на подготвяне на сватбеното тържество и кой знае ... на месения месец може да се похвалиш

Малко уточнение-сватбата ни мина,на 12 май си казахме ДА с мъжа ми...Момичета извинете за грешката

mama_tedka, и аз така възприемам малката купчинка клетки още от първите дни едва ли не. Сигурно има разлика, както ни е писала jam, но никой не знае колко те боли. Всеки чувства болката индивидуално. Пожалавам ти да се наплачеш хубаво, да си изстрадаш и с нови сили да поемеш пътя към твоето детенце, защото на него му трябват силни мама и тате!

Благодаря на всички ви момичета-разбирането и утехата значат много за мен!

Съжалявам, мила Дано повече не изживяваш тази болка  Приеми, че е било нещастна случайност и гледай все напред.

Съжалявам за загубата ти, но момичетата са прави! Не търси причина, защото няма да откриеш - нито ти, нито съпругът ти имате вина! Сега си повечко шокирана от това, което ти се е случило, но ще се съвземеш. Имаш цялото време на света - толкова си млада още! Радвай се на младоженството си и бъди сигурна, че следващият път всичко ще е наред!

Съжалявам.
Желая ти скорощно щастие!...Всяко зло за добро!

Съжалявам... 

Мила mama_tedka, толкова съжалявам за станалото! Наскоро преживях същото. Но, нали знаеш - нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни...Ще е тежко и ще боли, но вярвам, че ще намериш сили да избършеш сълзите и да продължиш напред...Към многото хубави неща, които те очакват! 

deep,благодаря за разбирането.Независимо ,че живота понякога е гаден,независимо че се чувствам смазана и празна,вярвам в доброто и в началото на новия живот.Искренно се надявам скоро време да се похваля с хубава и чакана новина.
Прегръщам всички ви