Здравейте, мили момичета!
Аз също съвсем наскоро преживях мисед аборт - на 30.05.07 беше диагнозата, а на 04.06.07 ми направиха абразиото.Психическият ужас е огромен, не мога да се успокоя и да върша каквато и да е работа, освен да чета инфо от този сайт.
Не зная дали някоя от вас,миличките,би споделила как се справя психически,но за мен това е по-непреодолимото. Изписаха ми хапчета Cipralex в помощ на моето неспокойно състояние, но аз все още не съм ги взела, надявайки се сама да се справя с този кошмар..., а като че ли се задълбочават нещата и не мога да изляза от депресията, въпреки че осъзнавам,че нищо не съм могла да направя, за да не се случи мисед аборт...
Наскоро попитах милата ми майчица/татко -също/, които са преживели две загуби, две най-тежки трагедии- да погребат една дъщеричка на 2 год и 5 месеца и син на 15 год-от ленкимия ..., как са се справили, как са продължили живота след това..., а и сега,гледайки мен как затъвам и не могат да ме измъкнат от собствения ми ад...Аз съм им била упората,близки и колеги са им помагали...и винаги си остава дълбока кървава рана,но са продължили някак си..., въпреки вече много болни възрастни хора...
А аз се чувствам толкова слаба и без воля...Още повече, че съпругът ми няма физическата възможност да бъде до мен в близките няколко месеца..., въпреки че постоянно ми се обажда и ми пише мейли,подкрепя ме, но не може да е до мен сега...Трябва да съм много силна, за да продължа напред, но как ...?
Може-би ще трябва да се обърна и към някой психолог от сайта-дано някой успее някак си да ми помогне...
Искрено съжалявам за загубите на всяка една от нас, но ние трябва да продължим напред, да се подкрепяме взаимно и най-вече да имаме разбиране от близките ни хора. Сигурна съм,че един ден и ние ще победим и ще бъдем благословени да си имаме рожбици.