Отдавна не съм писала поради много на брой причини, едната е скапан нет ... но няма да се оправдавам.
Гане страшно съжалявам мила за теб и цялото ви семейство. Силно
от нас и напред. Падаш, ставаш и пак падаш и пак ставаш, това за съжаление е живота, една безкрайна борба ... Бързо емоционално възстановяване.
Ние лекуваме уроинфекция и направо нямам думи от даването на антибиотика Зинат. Това реване, тръшкане, повръщане, диарии, абе ужасТ. Вече преминахме на бисептол, малко по добре са сега нещата, но още е тръшкане с рев, когато се опитам да го набутам в стискащата малка устичка. Хубавото е, че поне нямаме от него диарии и повръщане засега...
Проядохме за мое щастие, но все още си търсим адаптираното млекце и затова засега все още немога да заместя хранене.
Иначе се радваме на хубаво време за разходки, а когато проядем като хората може и да отидем поне за един уикенд на планинска почивчица.
Весело празнуване на
Мартинчо, мама и тати Маменца като ходите по морето, врътнете по едно телефонче ако желаете, за да си спретнем някоя срещичка. Кво ще кажете а?
Здрава и весела седмица