Здравейте момичета.От два дни нямам минута покой и след многото четене във форумите реших да споделя моята болка и моя страх.Преди 6 месеца ме оперираха от извънматочна бременност.Хубавото беше, че я хванахме в съвсем ранен етап и опериращият доктор успя да запази тръбата.Не споменах че операцията беше лапароскопска и възстановяването беше бързо.И така съвзех се от кошмара, който преживях покрай моята несполучлива бременност.Няма да изпадам в подробности, т.к. тук има много изписано по този повод.И така в края на март направих 2 хидротубации, които минаха успешно.Доктора каза че и двете тръби(включително оперираната)са проходими и каза да се заемем с бебето.По съвет на мойта гинеколожка(един прекрасен човек и специалист)вземах Диане 35 3 месеца, за да лекуваме поликистозата, която имах.След тях преминах на Дуфастон, за да подготвим матката за бебето и да регулираме цикъла ми, който по принцип е много нередовен.От тях менструацията ми идваше на 28я ден, както трябва да бъде. На 06.06, като по часовник ми дойде и продължи до 10.06 по план.Лошото обаче е че на 12.06 започнах да кървя и до сега сам с леко розово-червено зацапване.много се изплаших във въпросния ден и веднага направих тест за бременност, който беше положителен.изпаднах в ужас и цялата история от преди 6 месеца премина през съзнанието ми.Веднага отидох при лекарката ми, при преглед с вагинален видеозон, тя не откри нищо-нито в матката, нито в тръбите.Умирам от страх.На другия ден си направих още един тест и отново двете чертички, бяха еднакво силно изразени.Мисля си че още една операция би ме съкрушила, а нещата май се развиват в тая посока.Утре сутрин съм отново на преглед, но съм скована от страх, мисля само за това.
