Честити месечинки на всички бебета (да не пропусна някой)да растат кротки и безгрижни.
Каси мила, аз нямах такива притеснения като твоите, защото моят мъж никога не е излизал без мен, но определено си права, че страшно много се променя живота на нас жените, по време на бременност а и след това.
Моето дзверо Антоан се оказа достра трудно детенце (според наблюдаващият ни педиатър), та в тази връзка всичко парвим много трудно. Страшно много исках да присъстваме на втория ДРЗ заедно с него, но за съжаление неможахме поради ред причини Откакто се е родил, нито секунда не е бил без мен, където съм аз там е и той. Гледам си го абсолютно сама, без баби, дядовци, лели и т.н. Мъж ми да си призная помагаше повече в началото, но когато се осеферих след раждането, лека полека почна да бие леко отбой, а и все пак сега само той работи. Ние също много излизаме навън, още от 13-ия му ден прекарвахме много време на чист въздух. Общо взето и ние сме от обикалящите, но засега леко сме се заседяли. Единственото което ме притеснява все още е храненето и спането на дребосъчко. Спи много неспокойно, буди се на често и реве, не заместваме още нито едно от храненията, все си търсим АМ, а и малко трудно се храним.. Продължително пътуване все още в тази връзки несмея да предприема, а определено ми се иска. Бях запланувала в началото на май една разходка до Пловдив, но живот и здраве на есен, може и това да стане. Запланувала съм също така и поне един уикенд на планина, но на видим дали ще ни разреши Тони.