относно осиновяванията - занимавах се близо две години с осиновявания на деца от чужденци - предимно французи. Процедурата е отвратилно разтеглена - прави им се психологически профил, един милион изследвания, разследвания, декларации, че децата няма да служат за даряване на органи, преосиновяване и т.н., доходи, данъци, здравни осигуровки, декларации, че не са болни от СПИН и други ОВЗ. Социалният доклад се изготвя на базата на няколко срещи с кандидат-осиновителите, които трябва да не са на възраст над 45-години /мисля, че сега така го направиха/. Оглеждат им къщата, план за стаята на детето, детска градина или училище в близост... Това трае близо година и половина. После идват в България, чрез една организация Medecins du Monde, която ги изпраща при нас и ние започваме обиколка из домовете. Директорите на домовете подготвят списъци с деца за осиновяване, които имат пълни документи - отказ от майката /евентуално бащата/, здравни документи, решение за лишаване от родителски права на майката, ако е оставено без подпис и още много други. Кандидат-родителите прекарват известно време с децата и директорите пишат едни декларации, че семейството и детето са си допаднали - т.е. преценява, че има съвместно разбирателство и любов. После следват делата, преводи, легализации, тичане по министерствата и накрая децата заминават. Общо взето, ако някой решава да осинови дете от България - да се въоръжи с огромно търпение!!! То излиза, че хем децата за осиновяване са много, хем не могат да бъдат осиновявани, защото някой не си е свършил работата както трябва.