Радвам се за теб,ve4e mama! Пожелавам ти от все сърце на теб и всички минали през подобни проблеми цялото щастие на света! Трогнаха ме вашите истории, а на bubulina79 искам да кажа да се успокои и да не си задава такива въпроси. И аз не спирах да плача през пъвите седмици, питах се същото - защо се случва на мен след като толкова много го искам и толкова много го чаках. Има толкова майки, на които несправедливо се дава тази титла, а после захвърлят децата си. Питах се само защо и плачех безутешно.
Години наред /с необходимите почивки, разбира се/ бях на хормонални противозачатъчни, тъй като имах фоликулярни кистички. Проблеми нямало, но трябвало да се подтисне овулацията, за да изчистят. Миналата година ги спрях и започнахме опитите. Пет месеца по-късно тестовете показаха + +. Бях на седмото небе от щастие. В 4 седмица от оплождането / тъкмо си бях записала час при гинеколог/ се разболях - настинка. Болеше ме гърло, температура - подържах 37.2, сополки и така. Пиех само осцилококцинум и смучех фитолор. След седмица прокървих и ме приеха в болницата за кюртаж. Изследвания никой не пожела да ми направи - било от настинката /вирусите убиват/, или дефект в хромозомите. Болка, сълзи, въпроси, самообвинения и т.н. Пазихме се три месеца и след това подновихме опитите - винаги, когато ми дойдеше изпадах в депресия, но гледах да я преодолявам бързо и да гледам напред. След още пет месеца / с нередовен и проблемен цикъл/ отново + + тест. Така се зарадвах и благодарих на Бога. Сърцето ми ,обаче, се страхуваше да не ми се случи втори път. Четири седмици след оплождането пипнах някакъв вирус - цяла нощ повръщане и разстройство. Отидох на преглед - да имало струпване на клетки, направиха му снимчица и ме извикаха след седмица, за да видят дали има развитие. Вече пет дена съм на сирене и препечен хляб, на прахчета смекта и положителни мисли, но нямате представа как ме е страх. Днес съм на преглед - стискам си палци! Вашите истории ме изпълват със сила и кураж - благодаря ви!