Момичета, не знам защо толкова лично и враждебно ни посрещнахте тук.Самият факт, че споделяме точно тук какво ни вълнува и тревожи, е показателен как ние оценяваме и виждаме дейността на сдружението, как ние искаме да бъдем част от него.Да, аз знам че доста неща се правят за двойките с репродуктивни проблеми, но като че ли всичко това остава на тъмно. Няма информация в медиите/а нали те са най-масовата комуникация/.Информация за всичко това има само в нета. Да, аз ти и всички вие които пишем тук имаме достъп до нея, но помислете колко хора нямат достъп до интернет. Това, че нямат средства или са по-малко образовани или нямат време да се ровят, значи ли че нямат право да получат консултация и отговор на въпросите които ги вълнуват.Защо непрекъснато гледаме по телевизията разследващи репортажи как някой е ощетен от държавата или от институция и това привлича общественото внимание и се взимат мерки. Защо не се направи някакъв репортаж със реални двойки които са готови да признаят за проблема си/защото много от тях не искат да говорят за това/, които да разкажат за перипетиите и патилата си и как държавата нехае и не иска да разбере, че тя може много да помогне и то с не чак толкова големи средства.Никой не поставя под въпрос професионализма на лекарите от клиниките за стерилитет. Напротив, ако ги нямаше и тях и малкото което се постигна в тази област нямаше да го има,и макар и скъпо все пак много двойки получават шанса да станат родители. Разбира се че тези процедури са доста скъпи, разбира се че те са доста по-евтини отколкото на запад. Но на запад една нормална работна заплата е около 3-4 хиляди евро А тук е около 500 лева. Една най-опростена инвитро процедура е около 2000 лева, а реалната цена е около 4-5 хиляди лева. Направете си сметка колко двойки могат да си го позволят.Разбира се, че клиниките не трябва да работят без пари, процедурите са скъпи, защото лекарите които ги извършват са високо специализирани, изисква се непрекъснато обучение, обновление на скъпоструваща апаратура и ред други неща/да не правя себестойност/.Но защо държавата не субсидира част от изследванията и манипулациите в тези клиники/разбира се на двойки с доказан репродуктивен проблем/на здравно осигурени двойки. Та нали затова са здравните вноски които внасяме. Аз, пък и вие внасяме всяка година средства в този бюджет и искаме когато ни се наложи да ползваме качествени и своевременни здравни услуги.Сега сме млади и нямаме здравословни проблеми, единственият проблем който имаме е този, че не можем да се сдобием с рожба и имаме нужда от такива здравни услуги за момента.Защо тези вноски не бъдат насочени за това.Защо голяма част от изследванията -имунологични, гинетични, фоликулометрия, хормони и ред други/да не ги изброявам, всички вие знаете какво е нужно да се направи преди инвитро или след поредица от аборти/, са платени и не се поемат от здравната каса. Защо не се обръща внимание на жени които забременяват и не могат да износят и имат поредица от аборти. Нима при тях положението е по-добро.Да, вече има доста добра инициатива за заем при облекчени условия от Сибанк, съвместно със фондация Искам бебе. Но отново жените които не могат да износят не могат да се възползват от нея.И пак казвам, не става въпрос само за финансовата страна на нещата.Става въпрос и за емоционалната. Да има към кого да се обърнеш, та дори и съвет само да ти даде- специалист в родния ти град, който да те насочи какъв е евентуалния проблем, да може да ти даде информация за клиники, лаборатории, за това какво поема касата и какво не, колко струват определени изследвания и каква е нуждата да се направят, пък и една спермограма ако щете да ви разчете ако трябва. Нямам нищо против клиниките за стерилитет, не ме разбирайте погрешно, но аз посещавах такава/доста реномирана/ и останах доста неприятно изненадана. Отидох с големи очаквания, бях готова да не жаля средства, исках само да получа качествено обслужване.Какво получих насреща/и не само аз а и други момичета с които съм разговаряла/- чакане на почти месец за час, чакане на 2 часа пред кабинета, преглед и консултация за 10 минути, изследвания, които така и не виждаш, защото се пазят строго в досието ти и не ти се предоставят за да не отидеш при конкуренцията, въпреки че си платил доста по-скъпо, отколкото ако отидеш директно в лабораторията да направиш.И така след поредица от посещения при един и същи лекар, разбираш че тя не помни за какво си отишла при нея/даже не си е направила труда преди прегледа да ти погледне така строго пазеното досие/ и ти дава съвети и насоки не точно по проблема ти. Това е една малка част от това което аз изпитах по време на 4 годишната борба за рожба. Простете, ако някого съм обидила. Но аз съм обидена на държавата, за нехайството и за това че нея не я интересува, че аз и хиляди други жени искат да родят здравите си дечица точно тук в България, а не някъде другаде и искат да ги възпитат точно тук, за да станат един ден нейни достойни граждани. Минават ми мисли да събера средства и да опитам в чужбина, но детето ми няма да се роди тук и няма да се нарече българин.