Май тази тема трябва да се позачисти малко от модераторите, защото някои хора са я взели много навътре  .
П.С. Освен, ако Госта не е случайно жена му на БигБен    .

Благодаря за коментарите.

БЛАГОДАРЯ НА LALI

Ако  науча ,че съпругът ми изневерява  ще му тегля един хубав бой и ще го изхвърля на улицата ,където му е мястото ,а ако ще да върви и на майната си -ве ми е едно !!!

Здравейте,
конкретен отгор на въпроса - любовницата няма място в едно семейство, но помага на мъжа да "избие" комплексите си. Когато той е изгубил вяра в способностите си или е с "разклатено" самочувствие, бърза да го възстанови при Другата...
Не говоря "на изуст", минала сам през това. Макар, че моят Екс беше съвсем коректен и ми "сподели" още в самото начало (след 11 години заедно). Разбрахме се като зрели хора, разведохме се, а сега сме добри приятели. Интересно, но всичките ни стари об6ти познати и роднини са меко казано възмутени, от нормалните ни отношения...
Отплеснах от темата - в нашия случаи любовницата беше бързо сменена от следващата...

Ако мъжът ми ми изневери това за мен значи че на него не му пука за мен, чувствата ми, достойнството ми брака ни и т.н. Това е моята гледна точка. Следователно след като не му пука за мен - няма място в живота ми.
Същото се отнася и за мен разбира се...
От прочетеното до тук бих казала: Лали , за първи път срещам човек като теб- Възхищавам ти се.

Цитат на: Dideto

а не е ли по-добре любовник?

Не не е! Въпроса е така формулиран и не подлежи на преформулировка....

аре бе, не подлежи. това е прилагане на двоен стандарт и не минава - ако щеш

Според мен , за да има любовница мъжът, значи има проблем в семейството , най вече сексуален

ми не е вярно, нямат проблем в семейството ами антропологичен. виж, жените като изневеряват е по-често заради някакъв проблем, но пак не е задължително. абе.....

Никой не споменава за ЛЮБОВНИКА? Той има ли роля в "семейството" и каква? Колко от вас са изневрявали? И защо? Я си кажете, ама честно...каква е била причината? И какво е станало след това? Колко от вас са биле причината за да се развали семейството - само мъжете ли са виновни за това? Според мен е 50/50... делите си поравано вината!

Значи всеки случай е индивидуален. Не можем да слагаме всички под един знаменател пък камо ли да делим вината 50 на 50. Ако  аз реша да си хвана любовник, щото еди кой си мъж ми хареса и не мога да си ударжа хормоните, не виждам в тази ситуация мъжа ми ква вина има.
Той се сбъхтва от работа, прибира се в къщи, не сяда а се чуди кое по напред да свърши. Помага ми, не спи по цели нощи когато не ми е добре и т.н. Естествено това е и от моя страна. Естествено всеки си има и отрицателни страни. Въпроса е с какво тази любовница(любовник) ще е по добра от мен или от него. Може мъжа ми да не докарва заплата от 1500 лв на месец(примерно), а любовника ти да ги докарва и повече, но когато разбиеш 8 годишния си брак заради въпросния любовник и един ден се ожениш за него, времето минава и си казваш: да тоя има пари ама уважава ли ме като негова и единствена жена? И сядаш и мислиш че вината която си му слагал че тои не е учил и не е банкер примерно а работник и това е бил повода да го смениш с друг , е била едно голямо извинение за твоята глупост и твойте хормони. И вапроса ми е такъв, защо си мислят някои хора че могат да разбият многогодишния си брак заради своята слабост и ние трябва да ги резберем. Пък и да слагат 50% вина и на съпруга си това вече е прекалено. А и преди да сключат брак недостатъците и на двамата са си същите, какво значи : Аз късно го разбрах. Това си го знаел и преди да сключиш брак, но в случая е едно прекрасно извинение.  Аз съм свидетел на 3 разтрогнати брака и съм чула какви ли не поводи. Никога не е имало намеса от моя страна, няма и да има. Но тези хора са жалки. Това че женати е надебеляла, ми че тя и преди това не е била фиданка, или тя не е добра в леглото, ми тя и преди брака е била така. Тя непрекъснато вика по мен а другата си трайка, да де ама след 8 години брак тази другата едва ли ще е склонна да ти събира чорапите под леглото примерно и ще си трайка . Извинения много, но вината си е твоя. Леле колко дълго, пак се отплеснах    

Lidia, съгласна съм, че всеки случай е различен, но за съжаление не мога да се съглася с теб относно брака. Да, човек като се жени избира партньор за цял живот, но по някога се получава така, че с времето хората се променят и в един момент се оказва, че това не е точно човекът, за който искаш да си женен. Какво се очаква да направиш тогава - да продължиш да живееш с него, само защото преди n-години си мислил, че е той, или да се разделите и всеки да се опита да намери щастие в живота. Разбира се, това няма нищо общо с наличието на любовник/любовница. И не винаги при разтрогване на брак има виновни - може просто така да са се стекли нещата. Аз лично съм щастливо разведена от 11 години, с бившия ми мъж имам най-искреното приятелство на света - радвам се при всеки негов успех и споделям всяка негова болка - същото намирам и от другата страна. В същото време от 7 години живея с човека на моя живот и нито за минута не съжалявам, че преди 11 години сме взели това решение.

В твоя случай се съгласявам. Когато и за двамата е бреме няма смисъл.
Но без любовници, криеници, лъженици и тем подобни простотии.
 Цивилизовани хора сме все пак. Кажи на човека, аз съм до тук. Решете какво ще правите и прави квот щеш. Тогава и 10 ги завъди ако искаш, но другия да е наясно.

Здравейте.
Много интересен форум.Обаче имам чувството,че сте се качили на някакъв розов идеалистичен облак и гледате света от там.Мисля,че е необходимо малко да се разчупят рамките на така наречената съпружеска вярност. Ако всичко,което се отнася до емоционалните,физиологически и т.н. аспекти на единия от партньорите и той го изнесе пред другия  с цялата сила на доверието и обичта,мисля че някакъв любовник или любовница никак няма да пречи на онова по-голямото-наречено Съвместен Живот На Двама...Може би и аз застанах на някакъв химерен облак..Но все пак - момичета-вижте какво става наоколо..Ако ти не можеш да простиш /или по-скоро разбереш /мотивите за една изневяра,изритването и боя няма нищо да направят за онова нещо ,наречено Любов или Обич , или там - каквото е

СТранно ми е , че много двойки/говоря от моите наблюдения-познати/ си имат любовници, знаят ли , не знаят ли, но си живуркат заедно.
Аз не мога да кажа дали ще простя, афекта  при разбирането , че не съм Единствената не знам накъде ще отприщи емоциите.
При всички случаи ще съм зверски обидена, та с какво `другата` ме превъзхожда?!?!
Съвместното съжителство търпи промени, в началото на връзката сме `любовници`, после `гаджета`, после `двойка`...
Смятам, че дори и жената да прости винаги остават следи и тя ще се сеща цял живот за това и няма да има пълно доверие на половинката си.

Любовницата /любовникът/ заздравява семейството, колкото и да не си го признавате. Условието е да не стига до ушите на другия и по този начин да не го наранява - всичко трябва да се прави много деликатно. А иначе - една връзка навън заздравява и сексуалния живот и зарежда с положителни емоции, а това е нужно на всички в тоя скапан живот.

Условието е да не стига до ушите на другия и по този начин да не го наранява - всичко трябва да се прави много деликатно.

 
Ами според мен рано или късно ще стигне до ушите на другия, друг е въпроса дали този другия ще е склонен да си затвори очите, и какво ще изгуби кръшкащия и дали си е заслужавало.

Любовницата /любовникът/ заздравява семейството, колкото и да не си го признавате.

с това пък изобщо не съм съгласна. Но може и аз да съм с остарели разбирания

Мили момичета, заобиколени от собственото си грижи, сгушени в семейното гнездо, радвайки се на обичта и топлотата на съпрузите си, "нагазихте" в проблем, който дори не знам как е намерил място в този форум?Много малко мнения прочетох, в които наистина личи задълбочено осмисляне на проблема"любовен триъгълник".Общо взето мненията са  остри и заклеймяващи любовницата.Както се казва всяко правило си има изключения.Ще пиша за триъгълник, в който действащите лица са подчинени на любовта, а не за "отклоненията и кръшканията".Знаете че любовта идва без да си я повикал.А когато е бурна, страстна и...не можеш да й устоиш?И искаш да си винаги толкова щастлив, без да мислиш за околните, за факта че нараняваш други хора.ДА - аз съм любовница.Бях, съм и ще бъда.От 6 години съм с този човек, от 2 живеем на семейни начала.Той не желае да се разведе.Съпругата му ме мрази ужасно много и няма да му даде развод.Има дете, вече на 13 г.Винаги когато е необходимо е с тях/съпругата и детето/.Осъзнавам колко болка съм им причинила и може би Бог ме наказва, защото от три години се опитваме да имаме дете и не успяваме...Но никой не знае аз какъв АД преживявам.Да не говорим за родителите ни.
То това малко стана като изповед, но мисълта ми беше, че не винаги любовницата разваля семейните отношения, понякога тя се явява когато бракът вече съществува само де юре.Мога смело да кажа, че благодарение на мен те са много добри приятели.Просто нямат време да се карат/а преди да заживеем заедно тя беше подала молба за развод и той като си изнесе багажа, я оттегли/Разчитат един на друг не само за отглеждането на детето.Тъжно е само че в един такъв многоъгълник страда именно то.
И повярвайте ми - мъжете много рядко признават изневяра.И така е по-добре, защото не знаете колко боли.
Пожелавам на всички ви щастливи бракове, много любов и щастие.И много скоро да си родите по едно бебоче и да не си тровите главичките с такива проблеми.
А аз - аз съм също като вас, исках да ви представя и "другата" гледна точка.
Оставам с уважение към всички ви/защото може би някой ще са разочаровани от мен/и ви пожелавам късмет

Мила Скрита....

Много добре те разбирам. Аз също съм била любовница, отдавна, преди да срещна настоящия си мъж.

С човека, с когото бяхме "заедно" много много много се обичахме, но той КАТЕГОРИЧНО отказваше да се разведе, за да не страда детето...

И аз направих своя избор - тръгнах си, макар че МНОГО ме болеше...

Надявам се нещата при теб да се оправят, и да имаш най-сетне истинско семейство, но наистина мила - просто си помисли заслужават ли си тези всички жертви и страдания в морален аспект, на които сте подложени всички????

Ти най-добре знаеш как виждаш бъдещето с него, но... Не знам, аз не бих приела тази ситуация, в която си....

Скрита,
мисля, че когато в една "извънбрачна" връзка се породи истинска, изпепеляваща и страстна любов, на която не може да се устои, тогава е време да се сложи край на семейството. Това, според мен, би било в интерес на всички страни - извинения, от рода, заради детето/децата не се развеждам, са неоснователни.  Та кое дете би било щастливо, когато баща му(в случая) живее с друга жена, а същевременно е в брак с майка му?! Една цивилизована раздяла би регламентриала нещата, би дала възможност всеки от бившите съпрузи да търси своето щастие с друг човек, а детето-то си остава общ ангажимент, това не пречи всеки от родителите да намери личното щастие в лицето на друга жена/мъж. Това е моето мнение.  Един любовен триъгълник само наранява участниците, включително и децата, не мислиш ли?