Сигурно ще си помислите, че съм най-лошият човек на света като разберете какво е провокирало мъката ми и ЩЕ СТЕ ПРАВИ. Дъщерята на шефката ми,която е мой набор, е станала майка. В първия момент новината ми подейства като шамар, та нали тя се омъжи септември...Веднага пресметнах-станало е почти веднага. Не знам, но когато разбрах, че снахата на една колежка е забременяла дългоочаквано-7 години бяха чакали, нямаше по-щастлива от мен, сякаш аз бях бременна. Но сега е друго, сигурно стерилитетът ме променя и аз не мога да се позная.
Сърцето ми се къса, а знам че трябва да се радвам заради нея, но не мога, не мога!!!!В момента плача с глас, не искам да натоварвам никого с проблемите си, крия се дори от партньора и майка ми, но ми е толково мъчно, толкова много. Имам чувството, че никога няма да забременея, че се въртя в омагьосан кръг и сълзите ми напират. Станала съм толкова злобно човече, а не бях такава.Мразя се.Мразя това, в което съм се превърнала.
Извинявайте, момичета, за печалното ми настроение, но изпитвам желание да споделя с някого, който ще ме разбере.Заслужавам всички ваши упреци

Не се упреквай за тези чувства!
И аз съм ги изпитвала в търсене на моята "велика справедливост" , но тя ,за съжаление не се влияе от човешката логика...
Знаеш ли какво , ти си едно голямо и силно момиче ,защото освен че си в най-великата борба , имаш смелостта да си признаеш за всички емоции.
Прегръщам те и ти казвам ,ще успееш , ще успеем всички!
Въпрос на време е!

   Няма да се опитвам да ти казвам да се успокоиш, да не мислиш за това и ... Защото и аз съм изпадала в такива ситуации и знам как се чустваш. Когато разбрах, че етърва ми е бременна плаках цяла нощ, отидох с подути очи на работа и се чудех какво да измисля да кажа. Един месец не исках да видя етърва си, защото не знаех какво да й кажа, как да я погледна без да се разплача........  
Чувствах се отвратително, и аз мислех, че съм ужасна и злобна. Не мисли, че си станала "злобно човече", просто сме станали прекалено чувствителни на тази тема.
Поплачи си, размисли, остави времето да върви и всичко ще си дойде на мястото. Това е живота, трябва да си извървим пътя колкото и да е трънлив.
Пожелавам ти скоро да се сбъдне твоята мечта, пожелавам го на всички, пожелавам го и на мен.........
    

Нямаш представа колко добре те разбирам, мила Гале. Това, което прочетох, можеше спокойно да е написано от мен. Не веднъж съм се борила със същите чувства и съм се упреквала хиляди пъти, точно като теб. Вярвах, че съм зъл човек и че напълно заслужавам омраза от хората, както и че заслужавам дори нещастието си. Чувствах се отговорна дори и за един спонтанен аборт, който, за жалост, една моя позната преживя. Упреквах се, защото й бях завидяля, когато ми съобщи бременността си...
Сега мисля, че чувства като тези са част от човешката природа и не се срамувам от тях. Не бих упрекнала слепия, че завижда на виждащите. Ако това, което ние с теб, както и други като нас, сме преживели и наричаме злоба и завист, са наистина такива, то тези чувства не са разрушителни и пагубни, не са насочени реално срещу другите, останали са скрити за всички останали и на никого не са причинили зло. Един вид, произвели сме си още болка и мъка за собствено потребление`. Никой друг, освен нас не е пострадал и затова е излишно чувството ни за вина. Останали сме си човечи, каквито винаги сме били- слаби и уязвими, но това не ни прави по-малко добри. Едва ли някой може да монтира на душата си филтър за чувствата, които не му харесват и добре, че е така... Аз, напротив, те поздравявам за това, че имаш силата и куража да признаеш това, което много други биха отрекли. Прегръщам те с пожеланието да не губиш себе си, а щастието, което чакаш и тъсиш, нека много скоро те намери!

Не се упреквай за тези чувства!
И аз съм ги изпитвала в търсене на моята "велика справедливост" , но тя ,за съжаление не се влияе от човешката логика...
Знаеш ли какво , ти си едно голямо и силно момиче ,защото освен че си в най-великата борба , имаш смелостта да си признаеш за всички емоции.
Прегръщам те и ти казвам ,ще успееш , ще успеем всички!
Въпрос на време е!

всички вървим по този път, но трябва вяра и надежда, че ще стане - а то ще стане, въпрос на време е!  

Гале мила, не си само ти
И аз вчера хем се радвах, хем плаках по подобен повод. Радвах се за нечия сбъдната мечта и плаках за себе си, за моята мечта, която можеше тези дни да стане реалност, но не било писано  Днес съм по-добре, животът продължава, това е положението. Ако знаеш колко пъти съм се чувствала като тебе. Не се обвинявай мила, не си лоша, а просто си много чувствителна. Всички тук сме станали чувствителни ...
Най-много ме е боляло, когато съм виждала как хората крият щастието си от мен, защото знаят за проблема ми  В такива моменти се чувствам като прокажена  Не им завиждам, бих се радвала за тях, но не бих могла да не поплача за себе си, човешко е ...

Мила galeto напълно те разбирам. Моя приятелка забременя и аз го споделих със
съпруга ми. И му казах защо съм толкова егоистична, че при мен не идва тази радост. Даже тя като ми каза сърцето ми се сви, а аз и отвърнах че се надявам и аз да съм бременна. То и така стана, но уви загубих го. Даже и вътрешно чувствах, че не искам да излизам с нея на кафе. Но го преодолях и сега вече почти всеки ден се виждаме.
От време на време и аз си плача, че чудото не става. Но трябва да сме силни, защото така си вредим на здравето и става по лошо с тези притеснения.
Пожелавам ти скоро да сбъднеш твоята мечта и се помъчи  да не мислиш лоши неща.  

Мила Гале, не си лош човек, просто емоциите понякога ни идват в повече. Всички сме изпадали в подобни ситуации и се чувстваме по този начин. Много сме чувствителни когато става въпрос за бебета, особено когато се борим  по-дълго време за така желаното дете. Но не бива да се отчайваме. И нашето време ще дойде - дали е въпрос на седмици, месеци или години, ще стане. Хубавите неща стават бавно, нали знаеш. Е, при някои доста по-бавно, но той Господ си знае работата - забавя, но не забравя.  Бременни е имало, има и ще има, и ние ще сме едни от тях!!! Бъди сигурна в това, вярвай и то ще се случи в момент, в който най-малко очакваш!

И аз се чувствах по същия начин като Asss, когато зълва ми съобщи, пред мен и съпруга ми, че ще ставаме вуйчо и вуйна.  А бебето дори не беше планирано. Стана ей така - случайно. Колко сълзи изплаках, не мога да ти опиша. Седмици наред като я видех, сякаш буца застваше в гърлото ми. Бебето вече е 4-месечна кукла, която като ти се усмихне, може да те разтопи. Дори сега, когато остана насаме с нея, очите ми се насълзяват. Започвам да мечтая, ако беше мое дете как щях да го облека, каква лента за коса щях да й сложа и т.н. И неусетно сълзите ми започват да се стичат по лицето... Но зная, че денят, в който ще видя двете чертички е близо, и това ми дава сили да продължа...

Мили момичета, ще ви напиша една мисъл, която много харесвам:

"Когато не се чувстваш добре,
защото не си получил това, което искаш,
просто се стегни и бъди щастлив,
защото Бог е измислил нещо по-добро за теб!"

Не си злобно човече, Гале, тъжно човече си 
Тая история все едно аз съм я писала. Решаваме един ден преди няколко години с мъжа ми да отидем на един спа комплекс, тръгвайки от нас звъним на едни приятели, с които не се виждахме много често, но се харесваме и те са ентусиасти за такива пътувания. И момичето ни казва, че няма как да дойдат, защото е в 6 месец. Тогава ние бяхме женени вече 6 години, правехме опити от 4. И аз сметнах, че при тях е станало още по време на медения месец. Ами срина ми се света, плаках по целия път. Не знам дали им завиждах, но ужасно, ама адски мъчително се самосъжалявах. Никога не съм изпитвала такива чувства, като видя новина тук, но нашите бебета са изстрадани. А в такава ситуация все се чудиш не можеше ли по-справедливо да е разпределена мъката, не можеше ли сега на мен да се случи това чудо, след толкова години, а пък те да почакат примерно 1 година, нищо нямаше да им стане... Не се самообвинявай, изплачи си мъката, после поотупай козинката и гледай напред. По-трудно ще е, но и твоето слънце ще изгрее. Желая ти да е скоро!

Напълно нормални чувства от един изстрадъл човек.
И аз си спомням. Две години опити а една колежка се появява и ми казва: Бременна съм.
Аз се засмях, ми нали ми пойска превръзка преди няколко дни. Попитах я откога, тя каза от снощи, ще видиш. Спукан презерватив. Стана ми смешно, но след няколко дни като ми каза, че теста и е полужителен и аз полудях. Плаках, ритах, чупих и крещах.

Общо взето и на мен ми се въртят в момента същите неща, които вече са написали момичетата.

Нормално е това, което изпитваш. Не се вини за това. Не си нито лоша, нито злобна. Естествено е да изпитваш гняв, че някои получават нещата от живота по-лесно от теб например. Това според мен не е завист, а естествено пожелаване да имаш и ти същото. Има голяма разлика от завистта, при която не се желае добро на другия. И през ум да не ти минава, че това е завист. Нашият случай е различен. Просто нашата радост за другите е през сълзи. Малко по-тъжна радост, за съжаление. Не го виждай това момиче, щом ще те боли. Защо да си го причиняваш, когато просто можеш да си дадеш време да свикнеш с това. Ще си получиш и ти твоето бебе, но приеми, че това ще отнеме малко повечко време. Имай вяра! Успех и горе главата!

  Тези чувства ги изпитва всяка една от нас.Съвсем нормално е предвид нашето положение и не трябва да си мислиш ,че си лош човек.Вечерта преди да станем кръстници на нашите приятели ,ни съобщиха че ще имат бебе и ,че са в трети месец.Такава омраза и злоба почувствах, а те бяха заедно по-малко от година.Изплаших се от себе си и от грозните чувства ,които никога преди не бях изпитвала.Сега обичам малката принцеска ,която е на  3 месеца и след няколко месеца ще я кръщавам в църква.
  Не се отчайвай!И твоето време ще дойде.На всяка от нас желая скорошно бебче!!!

Не се притеснявай от чуствата, които напират в теб.
Хората изпитват злоба и без да имат особен повод, а какво да кажем тогава за нас, които се борим с все сили за нещо.
Аз също изпитвам неустоима злоба към приятелка или по-скоро позната, която забременя на третия месец опити, роди и след 5 месеца пак забременя - случайно.Един път била правила секс него месец. Направо нещо се раздира в мен. А като ходя на лекции седна ли до някоя колежка и се заприказвам и след някой друг месец тя хоп с голям корем. От две години насам няма жена, с която да имам някакъв контакт и тя да не забременее.Имам чуството,че просто съдбата нарочно ме наказва и ми тика такива бременни пред очите. Позната с поликистоза, две години пи лекарства за нея и хоп забременя на втория месец като ги спря.
Аз пък си признавам злобата (не пред тех разбира се). Признавам пред себе си,че я изпитвам, осъзнавам я. Добре,че има и надежда,че с тази злоба просто накъде?/!!
Не се притеснявай от чуствата си,които изпитваш, гледай да ги овладееш доколкото можеш, и си мисли и някога за твоя хубав ден.
Ние не сме светици, не сме ангели, ние сме си обикновени хора, които за определни неща водим по - голяма борба отколкото другите.
Злобея - не го отричам, но съм срещала хора без такъв проблем и с още по-голяма злоба и завист.
Ангели сред хората няма, защо си мислим,че трябва ние да сме такива още повече с този проблем.

не се чувствай длъжна да се радваш на всички събития в чуждите животи. това би било противоестествено.
нормално е човек и да позавиди, и да се поогорчи, и да се депресира, и да си помисли за момент, че няма справедливост на тоя свят.

аз в момента също си го мисля това, последното, но по друг повод.

важното е, все пак, да се стремим да ограничаваме тези негативни емоции - за наше собствено добро, а не защото така било редно.

ще ти мине скоро, изплачи сълзите и ще изсъхнат. после - давай си по плана и задачите, ще изгрее слънцето и на твоята улица.

galeto, не си сама в тези мисли. Аз преди да забременея изпитвах абсолютно същото, много се измъчвах защо е тази злоба, но това чувство си беше по-силно от мен. Сега съм много чувствителна към всяко момиче,което се бори за своята мечта.
Стискам палци за всички нас!

Не се съди толкова строго. Ние сме хора и ниЩо човеШко не ни е чуждо. Чувствата, с които се бориШ в момента са напълно естествени. Едва ли има жена в тоzи форум, която поне веднъж да не ги е иzпитала. И те не са породени от zлобата или zавистта ни спрямо теzи хора, а от болката и мъката, че на нас не си се случва.
Но Ще се случи, сигурна съм. Не губи надежда, а продължавай напред.

И на мен ми се е случвало да изпитвам подобни чувства.
Казвам си, че е благородна завист, ама си е завист.
Така, че не се упреквай!
И на нашата улица ще изгрее слънце.

Знаех си, че ще ме разберете и утешите. Благодаря ви от сърце! Вчера се спуках от рев и тръшкане, но днес не съм толкова безутешна, за което вие имате "вина". Благодаря ви и дано Бог ми прости вчерашните помисли, че бяха от черни по-черни!

И аз имах подобна случка веднъж. Една моя "приятелка" с която не се виждахме доста често но се разбирахме добре изведнъж се оказа че е родила  и аз научих случайно от трети човек. Даже казах: не е възможно, аз преди няколко дни говорих с нея по телефона! Не мога да ви опиша какъв шок изживях и колко рев изревах. Даже мъж ми ми се разсърди че рева за глупости.
Вярно, не бях споделила с нея моите бебешки проблеми, но някакси не можах да и го простя. А и тя не ме потърси, явно и стана неудобно от цялата ситуация.

И на мен ми се е случвало същото. Приятелка на която мъжът и е в чужбина и се беше тук за 10-ина дни се оказа бременна. Като разбрах и ми стана едно..ужасно. След това ми мина  разбира се. Мисля ,че повечето от нас минават през подобни моменти.
Сигурна съм, че и ние ще успеем.