Бях на 18 години, млада и красива. Имах стабилна връзка с приятел, влюбихме се, връзката ни беше страстна и красива. Той учеше извън България, а аз тук. Идваше си през 3-4 месеца и аз го чаках с толкова любов и нетърпение, които отдавна не усещам.

Случи се пролетта. В един майски слънчев ден- той си идваше, аз на летището чакам тръпнеща, вече цели 3 месеца не сме се виждали. Желанието за секс летеше във въздуха. Исках го веднага. И така малко след първата прегръдка, търсехме място където да се слеем в едно. Нямахме много възможности и затова решихме- в колата!
Очаквах да ми ми дойде мензиса всеки момент, даже закъсняваше, но то по принцип си закъсняваше, и тогава му казах "може и без презерватив, то скоро ще ми дойде"....той свърши в мен. Колко съм била наивна.

И познайте...чакахме, а все не ми идва. Притесних се, но чаках. Болеше ме корема, чувствах се зле, но не подозирах защо. Една сутрин се събудих с горчилка в устата и повръщах до обяд....и чак тогава се сетих- тест за бременност- и беше положителен. Бях заченала от 1 път секс, като по филмите.

Плаках много,много, много. Беше ме страх. Знаехме че не може да го задържим. Аборта, които направих беше най-големия ужас в моят живот. Имах приятелки, които също абортираха, но някак го преживяха леко. Аз страдах ужасно, защото знаех че аз съм виновна, че заради мен стана. Чувствах се безотговорна, болеше дълго.

Сега съм на 27 години, щастливо омъжена от 1 година за прекрасен човек. Искаме бебе и аз бях убедена, че ще стане от първия път, та нали така стана в миналото.

Но господ, аллах, съдбата или каквото и да е там (понеже не вярам) ме наказа жестоко. Държа пред себе си листа, на който пише "мъжки стерилитет". Плаче ми се, но трябва да сме силни. Спомням си, когато преди години държах положителния тест за бременност и пак плачех. Искам го отново, искам го обратно. Навремето майка ми ми каза "дъще твое е решението, но знае че има риск, и след време може да искаш дете, но да няма". Тогава тя ме "дразнеше" казано по тийнеджърски, не обърнах внимание, казвах си че пак започва с нейните излишни страхове и прогнози....

Оказа се права. Собствената ми майка постави най-тежката диагноза "може и да не стане бебето след време". Заспивам и се събуждам с тази мисъл всеки ден.

Не мога да споделя с мъжа си, не мога с никой, затова го написах тук. Защото съм една от вас.

Знам,че ти е трудно да приемеш тази диагноза ,но тя не е окончателна,има още изследвания при мъжът ти- може да е лесно разрешим проблем,възможно и да стигнете до ИКСИ или донорска инсеминация,осиновяване.
Това не е краят на желанието ти за дете,това е началото на борбата.
Не се упреквай за миналото,освен че е безмислено-тогава си избрала най-доброто решение,ще ти трябват много сили и надежда и вяра,че всичко все някога ще се оправи.
Минах по твоя път с обвиненията,омразата към себе си,чувството че някой ме наказва за някакви грехове,но осъзнах че това не помага,а само трезвото осъзнаване на ситуацията и възможните избори.
Успех!

Заслужила, много тъжна тема, която е близка до сърцата на много момичета.
Аз искам да ти кажа само едно нещо - не се отказвай от идеята. Намерете точната причина за да не става. Открийте вашият лекар и проблема ще бъде решен.
Не си писала от кога опитвате, правили ли сте изследвания? / това за мъжки стерилитет - нещо по-конкретно /.Ако дадаеш повече информация ще получиш повече и по-точни отговори, а и напътствия с какво да започнете.
Аз съм сигурна ,че един ден ти ще станаш майка, вярвам в това.
Късмет и горе главата. Ние сме с теб!

Съгласна съм с Габи. Не знам дали има тук някоя от нас, която да не се е обвинявала и да е търсила грехове в себе си или пък в мъжа си. Та нали всички сме грешили по един или друг начин. Аз имах дълга връзка със сегашния ми съпруг (9години), живеем заедно от 7 години, но все чакахме да се изучим, да си стъпим на краката и какво ли още не. И на нас през това време са никазвали да не чакаме много защото може да дойде време да искаме детенце пък да не се получава. И ето, че това време дойде, но подобно нещо може да се каже на всяка двойка, която изчаква, нали? На това според мен му се вика "семейно планиране" и в него няма нищо лошо. Останалото е съдба, с която сме длъжни да се борим. Така че, мила- кураж и сила оттук нататък. Попаднала си на правилното място. И дано не се задържиш дълго тук, но дори и това да стане-НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ И НЕ СЕ УПРЕКВАЙ. Бъдете силни и изпълнени с вяра. Тук ще намериш подкрепа и ще преживееш по-леко трудностите.  
Не забравяй, че твоето малко човече те чака някъде там. Намери го.  

момичета, ако на улицата имаше толкова добри хора като вас, които с няколко думи да те вдигнат на крака....щях да съм сигурна че живея в прекрасен свят

Ето регистрирах се. Ник 'заслужила' не ми хареса, избрах си калинче, защото ако някой ден имаме момиче бихме го кръстили Калина. Но е рано да си мечтаем.

Мъжкия стерилитет е заключението от няколко спермограми в инвитр. клиника. Астенотератозоспермия- само да не сбъркам. Имаме си и операция от варикоцеле,преди месец. 1% нормална морфология....и шансове за ИКСИ. Но преди това доктора каза да чакаме поне година. Аз имам нередовен цикъл от както ми е дошло за пръв път. Не знам дали имам овулация, не знам дали имам проходими тръби, не знам дали след онзи аборт имам усложнения....но ще прегледам темите за проблеми при жените за да си отговоря на по-лесните въпроси. За по-трудните разчитам на гинеколога си.

благодаря ви за подкрепата

дори ако беше запазила детето заченато преди 10 год диагнозата на мъжа ти пак щеше да е същата и нямаше да има нищо общо с избора който си направила тогава. не виждам смисъл да се упрекваш за миналото, дори и да си направила грешен избор тогава. по-добре помислете с лекаря ти какво може да се направи сега, когато искаш дете от този мъж.

пп и аз имам аборт на 19 от един единствен непрекъснат акт с все противозачатъчните, които взимах тогава. сега имам ужасно много проблеми които ми пречат да забременея но нито за миг не съм си помислила че аборта тогава е бил грешка или е довел до сегашното ми състояние.

постановката на мисълта ти е погрешна - ти нямаш вина за проблема на съпруга ти. а такъв проблем имат все повече мъже в наши дни, не е като да си "специално наказана".

изобщо, миналото си е минало - не го рови, а гледай с вяра и смелост в бъдещето. добре дошла в тези форуми, тук ще срещнеш съвет и подкрепа за всичко, което те вълнува.

Калинче, няма за какво да се обвиняваш мила. Лили ти го е казала много вярно, каквото и да си направила в миналото, то трябва да си остане там и няма нищо общо с диагнозата на мъжа ти.
Щом лекарката ви е казала да изчакате за подобрение след операцията, ти използвай времето да си направиш основните изследвания. Провери из подфорума за стерилитет при жената кои са задължителните изследвания и си ги направи.
И не се отчайвай и предавай! Ние тук не правим така - падаме, ставаме, отръскваме се от прахта и продължаваме. Ако имаш нужда от морална подкрепа, от някой да те изслуша, от рамо на което да поплачеш, знай че сме тук

Калинче, не се тормози, миличка. Не можеш да върнеш времето назад и да промениш каквото и да било.
Аз също имам 2 аборта по желание преди 14-15 год., но тогава бях млада, неразумна, живеех с мъж, който вече не обичах и не виждах смисъл да създаваме повече деца /имам един син на 17год./. Сега съм на втори брак, щастливо омъжена, но вече 2 години не мога да зачена. Оказа се, че и ни е сме с мъжки фактор и ще правим ИКСИ.
В моментите, когато ми е тежко и аз си мисля, че съдбата ме наказва... но всъщност не е така... трябва да загърбим миналото и да гледаме напред.

Обичай човека до себе си, радвай се на всеки миг, в който сте заедно, а бебчето ще дойде... някой ден... може би много по- скоро отколкото се надяваш.

Пожелавам ти много, много късмет! 

момичета, ако на улицата имаше толкова добри хора като вас, които с няколко думи да те вдигнат на крака....щях да съм сигурна че живея в прекрасен свят

Има много добри хора на този свят!
Добре дошла 
Тук ще намериш много информация, приятелски и дори професионални съвети 
За миналото... то е минало, не го мисли. Гледай смело напред 

Калин4е!!!Горе главата каквото е станало в миналото си остава там.Тогава за теб самата си взела правилното решение няма за какво да се обвиняваш.Имай вяра,правете опите и ще видиш,че и вашият ред със съпругати ще настъпи!!!Тук имаш пълна подкрепа от нас

Най-важното е да не се чувстваш виновна! Каквото е било в миналото, то ще си остане там, не го изравяй.
Освен това - ето ти пример, аз никога не съм правила аборт - тогава за какво съм наказана?
Не бива да разсъждаваш по такъв начин, това само ти вреди.
Успех и късмет 

Изобщо ти е забранено да имаш подобни мисли.
Всичко ще си дойде на мястото. Наслаждавай се на любовта, която имаш и бъди щастлива.

Калинче, момичетата преди мен вече са написали за вината и нейната ненужност.
Аз съм от момичетата, които никога не са правили аборт, никога не са забременявали спонтанно и са били сюрпризирани с диагнозата "Мъжки стерилитет".
Нито за миг не съм търсила вина в мен или съпруга ми. Просто приех фактите и започнах да се боря. Избрах този мъж не заради оплодителните му способности, а заради самия него. Винаги съм знаела, че ще сбъдна мечтата си за дете с него, по един или друг начин.
Морфологията ни беше 2%, съпътствано от много малко количество (1,5-2 мл), много ниска концентрация (под 1 млн.), много лоша подвижност (ок. 20%), варикоцеле.
Имам три опита ИКСИ, последният - успешен.
Не съжалявам за нито един ден от тази борба, за нито една игла в тялото ми.
Благодаря, че срещнах този човек и имах възможността да плача на неговото рамо...
Всичко на този свят е възможно, трябва само желание.
Късмет и кратък път към мечтите.

Калинче, всяка от нас, независимо дали е правила аборт или не, минава през тези моменти на самообвинения. Търсим причината, отговор на въпроса "Защо на нас?". Аз още не съм го открила, но пък спрях да се самообвинявам и да мисля - ами ако не бях пила противозачатъчни, ами ако не бяхме се пазили 5 години, ами ако... Няма "ако", има път напред, който трябва да извървим и да стигнем до нашите желани дечица!
И няма как да си виновна чрез аборта си преди години, че мъжът ти има лоша спермограма - няма никаква логика в такова заключение

Не мисля ,че това е наказание,просто това е едно от изпитанията,които ти поднася живота.Аз никога не съм правила аборт,а вече 9 години немога да забременея.Бъди силна.Живота не е лек,но ще видиш ,че всичко ще се оправи.Бори се за мечтите си.Всички ще станем  майки,най-важното е да го вярваме.След всяко падане ,колкото и да боли ,ще ставаме и ще продължаваме.Прегръщам силно всички момичета от този форум.

Аничке

Калинче, чудесни неща са ти написали момичетата, верни!

Просто много хора в днешно време страдат от стерилитет, но медицината е насреща и съм сигурна, че с желание и упорство нещата ще се подредят!

Животът е толкова пъстър, че няма смисъл да се губим в нишките, които можем въображаемо да изградим!

Късмет и успех!

Калинче, наистина миналото е приключило, сега си в настоящето. Вярвай и подкрепяй половинката си и ще си имате своето желано дете. Само бъди силна и не го накърнявай, а му покажи волята и желанието си за дете от него. успех