Здравей,
Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които повдигаш.
По отношение на вирусоносителите това, което твърдиш по-скоро ми напомня за болните от СПИН, при тях наистина може човек да бъде вирусоносител дълги години без да развие болестта. Отчасти това е и случая, когато човек, който носи вируса на хепатит C в кръвта си, не стигне до цироза през целия си живот. Това се случва, когато вируса не е активен и уврежда черния дроб в много бавни темпове.
Проблема обаче с хроничния хепатит C обаче е че признаците на болестта са косвени и обикновено хората разбират, че са болни чак когато имат вече сериозно чернодробно увреждане.
По отношение на даряването на семенен материал мисля, че грешиш, никъде не съм прочел за такова нещо. Бащата не може да предаде болестта чрез семенната течност. Хепатит C не е типична полово предавана болест, а ако говорим за други, които се водят полово предавани като СПИН и хепатит B те пак не се предават чрез семенната течност:
Sexually transmitted diseaseНачина, по който една болест се предава по полов път:
Sexually transmitted disease
Many STIs are (more easily) transmitted through the mucous membranes of the penis, vulva, and (less often) the mouth. The visible membrane covering the head of the penis is a mucous membrane, though it produces no mucus (similar to the lips of the mouth). Mucous membranes differ from skin in that they allow certain pathogens into the body.
И пак по отношение на заразяването на полов път слагам един цитат от един от линковете, които си пуснала:
Chronic Hepatitis C: Current Disease Management
Sexual Transmission
Sexual transmission of hepatitis C between monogamous partners appears to be uncommon. Surveys of spouses and monogamous sexual partners of patients with hepatitis C show that fewer than 5 percent are infected with HCV, and many of these have other risk factors for this infection. Spread of hepatitis C to a spouse or partner in stable, monogamous relationships occurs in less than 1 percent of partners per year. For these reasons, changes in sexual practices are not recommended for monogamous patients. Testing sexual partners for anti-HCV can help with patient counseling. People with multiple sex partners should be advised to follow safe sex practices, which should protect against hepatitis C as well as hepatitis B, HIV, and other sexually transmitted diseases.
Използването на презерватив при моногамните двойки не е задължително, докато при хората които често сменят партньорите си или практикуват нестандартен секс е препоръчително, защото все пак има вероятност от заразяване, дори и малка.
Другото което е ,не се постига цялостно оздравяване на всички болни(ти сам по-горе казваш,че успеваемостта е 50%).Каква е гаранцията,че някои от нашите познати които са болни ,няма да попаднат в групата на "неуспешните 50%"?
Съгласен съм, никой не може да знае от кой процент ще бъде, но има фактори които увеличават шансовете, например колкото си по-млад, толкова по-големи шансове имаш да се излекуваш. Затова и аз не казвам, че хепатит C е напълно лечим, а че има лекарство, с което 50% от хората могат да се излекуват. 50% шанс не е никак малък в медицината и мисля, че си заслужава всеки болен поне да опита да се излекува. За съжаление обаче все още не е открито лекарство, което да успее да излекува 100% от болните, още по-зле са нещата при болните от хроничен хепатит B, където процента на успеваемост на интерфероновото лечение е към 40%.
Относно майчинството-всичко е индивидуално.Майката може да го има и в момент на силен стрес(първата бременност е винаги такава за организма),да се прояви и да се разболее от хепатит Ц по време на бременността.Казват 5%,но ако бащата е болен ,а майката носител?Логично погледнато тогава шансовете да се роди заразено дете е поне 50% нали?
Пак искам да уточня, че вероятността от вертикално заразяване не се увеличава при изпълнени допълнителни условия, тя винаги е се оценява на 5%. Виждам, че ме обвиняваш че пускам някаква стандартна информация, която просто цитирам, но се опитвам да бъда достатъчно конкретен за да може всеки да прецени опасностите. Тези проценти, които цитирам не ги казвам, защото съм прочел една статия по темата. От повече от 2 години не спирам да чета много по темата, имам хепатит C, лекувал съм се от него и въпреки че не съм лекар мога да кажа, че познавам добре темата. Аз съм създател и на форумът, линк към който по-горе публикува Антоанета и в него продължавам да говоря по темата и да алармирам за това, че хроничните хепатити се подценяват в България. Каня те във форума, там бихме могли да продължим да дискутираме темата, не знам тук да не станем досадни с писанията си.
Но ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които повдигаш.
Казваш стандартната процедура на лечение,но замислял ли се ,че има и хора които са алергични на тези лекарства или има и такива на които не им влияят?Или че има и хора върху които това лечение е неприложимо поради някои специфичности като заболявания на бъбреците,трансплантция в миналото на сърце,бъбрек,черен дроб.
Така е, има цяла купчина условия на които трябва да отговоаря човек за да му се позволи интерфероново лечение, голям проблем са автоимунните заболявания, които са абсолютно противопоказни за интерфероново лечение.Тогава човек няма друг избор, освен да чака ново лекарство, или да търси алтернативни методи за лечение, като използване на билки и т.н. И това прави проблема още по-голям за тези хора. Много лекари не започват интерфероново лечение, ако болния вече има цироза, защото това само може да влоши състоянието му. Така че още веднъж искам да кажа, че хепатит C не е 100% лечим за всички болни, но има лечение през което всеки трябва да се опита да премине. Много хора дори повтарят лечението, ако първия опит е несупешен, нещо което здравната каса в България трудно разрешава доколкото знам.
И че ако жената е бременна и се разболее ,използването на тези лекарства ще доведе до някаква деформация или дефект по рождение на бебето.
Разболяването не става изведнъж, вируса дори и активен може да увреди черния дроб дроб след доста години, хепатит C е бавно прогресираща болест, освен това в България се чака средно година и половина за започване на лечение. Отделно е изискването при провеждане на интерфероново лечение, че е абсолютно забранено забременяването именно заради опасността от малформации и ивреждания на плода. Забраната важи и за мъжете, които не трябва да стават бащи по време на лечението. Едва 6 месеца след края на лечението се разрешава жената да забременее.
Разбирам, че не мога да те убедя напълно в твърденията си, просто аз цитирам изследвания, които са публикувани и са с конкретни проценти и които по същия начин би ги цитирал всеки гастроентеролог, който се занимава с лечение на хроничен хепатит. И пак искам да кажа, че каквото и да си говорим, най-важното е всеки болен да си намери лекар, на който има доверие и да слуша и изпълнява съветите му. Каквото и да си говорим тук, ние не сме медицински лица и само изразяваме лично мнение. Това винаго го уточнявам и във форума за хепатита - лекарят е крайната инстанция преди болния да предприеме някакво действие.