Момичета, вече си задавам този въпрос.... толкова години издържах (6 вече) , но май вече не мога, стоях и чаках смирено, дали ще ми дойде или късмет, но уви.... вече не е така.... писва ми.... дойде 29 ден и само за това мисля и говоря, улавям се, че се настройвам че вече съм бременна, говоря с всички че май този път вече е станало. До преди няколко месеца знаех, че имаме някакъв проблем, стоях и нищо не правех, махнаха ми неотложно миомата и аз повярвах на доктора - ДА СЕГА ВЕЧЕ ЩЕ СТАНЕ, СПОКОЙНО САМО!!! Да ама не.... вече 4 месеца след операцията, да съм спокойна.... да сигурно може... но вече не и аз.... живота  е много гаден... днес пак отрицателен тест.... вече втори.... и пак си казвам, .... може би е рано.... искам прекалено много, но уви.... зная че и този месец трябва да преглътна, обещах си да не плача.... и няма.... поне ще се постарая... Знаете ли какво, вече си мисля, че за да забременее една жена, трябва с мъжа й да са носители на нобелова награда. Може би просто някой горе е казал, че имам да изкупувам някаква вина и не трябва да имам дете, камо ли няколко... сигурно не ставам за майка... Съжалявам, че ви отекчих и настроих песимистично.

Никой не си отекчила. Всички се чустваме така/поне така си мисля/.
Толкова е трудно особено като ти дадат надежда. Миналия месец Владимиров ми каза че може би ще стане и толкова се надявахме и двамата.
Мъжът ми е фармацевт и в деня в който трябваше да ми дойде ми донесе един тест и букет цветя, като ми каза:
 "Букет за майката на моя наследник"
Направих си теста - отрицателен.
Не трябва да се отчайваш, бъди силна, заедно, поткрепяйки се ще преминем през този труден етап от живота ни.

Ти успя съвсем да ме разревеш..... Благодаря за подкрепата.... дано имаш успех този месец

Mila Kristianna...6 godini sa ujasno mnogo vreme i vseki chovek, dori s naj - zdravata psihika, bi imal momenti na otchaqnie i bezputica.
Ne mislq, che tuk stava vupros za - dobur chovek sum - zaslujavam, ne sum dobur chovek - ne zaslujavam.
Prosto jivotut e takuv ponqkoga...qvno.
SIGURNA SUm CHE TI SI PREKRASEN CHOVEK< KAKTO SHTE BUDESH I PREKRASNA MAJKA!
Vse trqbva da ima nqkakuv balans, nqkakvo ravnovesie v tozi jivot i osven loshi, da ima i dobri neshta.

Jelaq ti mnog, mnogo shtastie!

Mnogo sujalqvam, no imam nqkauv problem s kirilicata.

Знаеш ли Криси, след като спрях да меря БТ, най-лошото нещо е, че психиката ми се води по фазите на менструалния цикъл... Доколкото мога се опитвам да забравя...Ами и аз като тебе, няма да се тръшкам че този месец  ми е дошло.
Лично аз ... си настройвам психиката на следното ниво: правя каквото правя до 35 години и предприемам мерки за осиновяване на дете. Но да ти кажа някак си отсега започвам да свиквам с мисълта...
Незнам точно как да го обясня.
А за греховете, аз си мисля че изплащам не само свои /не съм безгрешна/, но и чужди грехове... Понякога е така, невинния тегли хомота.

Не, не и не, нееееее!!!!!!!
Само не си мислете такива неща! Нима вярвате, че аз, или ти, или тя е нагърбена да изкупи греховете на половината човечество, нима вярвате, че сте неспособна да бъдете майки - погледнете, как се грижите за вас, за мъжа до вас, за родители, роднини, приятели. Винаги в момента, в който ми мине през ума, че не ми е отредено да бъда майка си мисля .... защо, та аз ще съм прекрасна майка. От години съм самостоятелна, не съм безотговорна, имам здрава психика и изглежда имам подход към децата, защото се разбирам и с най-буйните и непослушните. Нооооо..........тогава се намира някой да ми каже "Ти ще си прекрасна майка" и всичко въпроси започват отначало......кога? защо? как?.....
Но ще видите, ще дойде деня, в който ще докажем, че и ние можем да сме майки, не по лоши, а може би и по-добри от тези получили децата си "даром"

Благодаря Василена!

Браво Васи, ей така трябва да сме всичките, то и аз като трябва да давам кураж съм много силна, ама стане ли въпрос за мен, ставам едно голямо г.............о, ама няма как.

Здравейте всички!И аз си задавам същите въпроси:Защо ми се случва това?Дали има някаква причина?Докога ще издържа?Но човек е невероятно силно животно,издържа повече отколкото си е мислил,че ще може.Особено когато е поставен в трудна ситуация.Навремето когато още незнаех,че ще имам такива проблеми,подсъзнателно съм се страхувала най-много от това да не ми стане нещо и да немога да имам деца.Даже помня,че съм казвала,че това е по-страшно и от смъртта Но сега,когато се сблъсках наистина с тоя проблем,станах невероятно силна и борбена.Така е устоен човек.Лошото е,че забравяме,че съществуват у други хубави неща около нас,освен децата.И аз съм,като всички вас-падам,ставам и продължавам,боря се със зъби и нокти пък каквото излезе-накрая поне ще кажа "Ами направих всичко възможно..."Знаете ли как се изненадах онзи ден когато майка ми,след като за пореден път се изказах,че незнам дали изобщо ще имам деца,каза : "А ти знаеш ли колко хора ти завиждат на теб ?"Толкова се изумих,че неможах да повярвам на ушите си:"Че за какво ?"И като се замислих,сигурно има и такива и сигурно има за какво. Защото не ходя с табела "Не мога да забременея от 5 год.",а напротив давам вид,че всичко ми е ОК.Та замислете се дали някой,пък не ви завижда за това,което сте?За живота,който водите,за външността ви,за работата ви,та дори и за мъжа ви?

Знаете ли как се изненадах онзи ден когато майка ми,след като за пореден път се изказах,че незнам дали изобщо ще имам деца,каза : "А ти знаеш ли колко хора ти завиждат на теб ?"Толкова се изумих,че неможах да повярвам на ушите си:"Че за какво ?"И като се замислих,сигурно има и такива и сигурно има за какво. Защото не ходя с табела "Не мога да забременея от 5 год.",а напротив давам вид,че всичко ми е ОК.Та замислете се дали някой,пък не ви завижда за това,което сте?За живота,който водите,за външността ви,за работата ви,та дори и за мъжа ви?

Знаеш ли Ели, всеки ден, когато се прибираме с мъжа ми виждам изпиващите погледи на мъжете и завистливите - на жените пред блока. Защото аз съм хубава жена. Нека не звучи нескромно. Мъжът ми ме обича и това е очевидно за всички около нас. Но това не ме интересува. Какво като ми завиждат, че съм хубава и обичана като нямам дете, като не чувствам онова вътрешно спокойствие и удовлетворение. Нищо лично

Благодаря Ви момичета, прекрасни сте....

А аз си мислех, че само в моя песимистичен ум се въртят подобни мисли  (това в кръга на майтапа разбира се).
Знаете ли - откакто чета в няколко подобни форума (2-3 месеца) забелязвам, че всъщност повечето, които пишат тук са все жени постигнали много в живота, уредени, поулегнали с любящи половинки...но мечтата е ясна.
Това в подкрепа на изказаните мнения, че хората ни завиждат, а всъщност не знаят на какво завиждат.
Криси, пътят ти е бил дълъг и труден, но не се предавай. Това, което не ни убива ни прави по-силни.
И при нас ще огрее слънце - трябва да вярваме в това.
И аз съм благодарна, че тук има на чие рамо да поплача и че момичетата винаги са готови да те покрепят с топла дума. Така че не го задържай в себе си - изливай си мъката.
А следващия път ни позволи ние да сме в ролята на хленчещите.
Дръж се. Прегръщам те горещо

Момичета, вече си задавам този въпрос.... толкова години издържах (6 вече) , но май вече не мога, стоях и чаках смирено, дали ще ми дойде или късмет, но уви.... вече не е така.... писва ми.... .

Миличка ти си страшно силна жена възхищавам  ти се    за това ние бебеправим едва от 6 мес и аз всеки месец изпадам в депресия по време на лелката а ти толкова години ....,    Запази този силен дух и аз се моля този месец да е последен с лелка и чакането най после да се окаже    
Много силни прегрътки от мен  

Страшно силна ни е психиката,момичета,дори и не предполагаме колко...Когато постъпих за раждане в деня на термина с изтекли води си мислех,че това е най-шастливият миг в живота ми...И когато чух думите "бебето е загинало във вас" мислех,че ще умра Нищо не ме успокои,казаха ми след всички изследвания.че е страхотен малшанс,че н е имало никакви аномалии,просто си вързало пъпната връв на възел  и не му е стигнал кислорода     Отгоре на всичко си я видях моята малка красива бебка след ужасното  раждане на мъртъв плод...Мислех,че това ще е моят край,но не,милички,продължавам да се боря!Една година и два месеца минаха,сега пък не мога да забременея,правих много изследвания и след раждането и сега,уж всичко е наред,вероятно стресът е основна причина при мен,така ми казват лекарите,трябвало да спра да го мисля Е,опитвам се и доколкото мога живея,та ви казвам много,много сме силни и трябва да успеем и ще успеем!

Понеже в предишния ми постинг имаше и теза за грехове и тяхното изкупване и ровейки се в нета, установих, че и в библията са описани безплодни двойки. Ако на някой му е интересно, може да прочете
http://www.pravoslavieto.com/life/09.09_sv_Joakim_Anna.htm. За мене беше определено интересно четиво.

http://www.pravoslavieto.com/life/09.09_sv_Joakim_Anna.htm

Само да ти оправя линка, Лейди