jam хубаво е да имаш денонощно педиатър на разположение, но всичко си има граници. Не е нормално постоянно да мислиш, че внучето ти е болно от нещо и постоянно да го подлагаш на травмиращи за него процедури. Винаги когато е изразявала някакво мненение съм го приемала, чела съм, консултирам се с другата ни педиатърка, както и с Д-р Бърди и винаги, не преувеличавам, се оказва че греши. Не мога да живея в постоянен стрес, затова че тя си измисля диагнози. Може би се обижда че винаги проверявам, но за детето си не приемам нищо на доверие, след като по неин съвет захраних Наско на 45 дни. Грешката беше моя, че не бях чела достатъчно, затова се старая да не я повтарям.
Когато й кажа, че не съм съгласна с нея се започва: "Ти мен ли ще ме учиш", "Аз толкова деца съм отгледала...", "По интернет деца не се гледат", "Личната му педиатърка нищо не разбира".
А и едва ли и ти би позволила, да дават на детето ти храни които ти си преценила че не трябва да яде, зад гърба ти. Или да ти казват как да го гледаш и възпитаваш.
Може би греша и не съм права, но така се чуствам. Всичко прекалено не е хубаво.