едно лексотанче за отскок   розово хапче за розови сънища

Не знам дали лексотанчето не е прекалено силно-нещо билково не е ли по-добре? Валериана, маточина?
А, че има значение психологическия фактор съм убедена. Даже вчера докторът ми каза, че "какъвто съм философ на тема забременяване, сигурно има и психогенен фактор 25/100."
Както може би някои от вас си спомнят,  през ноември забременях( за кратко). Да ви споделя как се случи:
Очаквах лапароскопия през януари и си казах, че дотогава ще си почина и ще вляза във форма. ПОдстригах си косата, изрусих се, започнах с една приятелка да ходя на фитнес и аеробика, пих сироп за кашлица(защото бях чела, че разрежда цервикалния секрет и си бях купила предварително), по мои сметки правихме секс 1 ден преди и 1 ден след овулацията и въобще не очаквах да е станало нещо. Отдох на планина - носене на раница, алкохол, пътуване с автобус, недоспиване. Като се върнах си направих тест- 2 черти. След седмица прокървих и т.н.
Убедена съм, че мисълта, че януари ще открием каква е причината ми помогна. Лошото е, че сега знам какво е спонтанен аборт и се страхувам да не го предизвикам сама ако не се пазя след Ову. Е, как да не мисля като все се пазя от вдигане на тежко, от колоездене, от физическо натоварване ит.н.

Когата една жена силно желае дете и с годините това не се получава няма начин тя да се примири с това и да се остави на течението.Не мога да не мисля за това.Очаквам го ,желая го!Но истината е ,че съм стресирана от това чакане.Аз,партньора ми ,близките ми всички са под напрежението ,което аз им създавам.Не мога да се абстрахирам от мисълта за дете.Не мога да си НАРЕДЯ да не мисля.

Наталия е.
Аз започнах от известно време "психологическата бариера" да я свързвам със страх от СТРАХА. Толкова много всички ме убеждават, че трябва да съм спокойна, да намалявам стреса и хладнокръвно да си изчаквам, че събуждайки се сутрин, понякога съм уплашена, че за пореден ден ще съм притеснена. Сиреч стрес изпитвам не заради предстоящо изследване, а заради това, че ако резултатът е кофти ще съм в стрес. Затова си мисля, че съветите "спокойствие" всъщност само вредят.

Психологическият фактор при едни е по-силен, при други по-слаб. При силно емоционални жени-ревливи, кресливи, скачащи от радост, с припадъци от щастие, изпотяващи се от нерви, треперещи от страх и т.н.-ясно е, че е по-силно изразен.

При мен установените конкретни проблеми са нищожни. Убедена бях, че е психологически фактор. Отне ми 2 години да го осъзная и да се стабилизирам. Бременността ми не беше успешна, но все пак забременях. Ето как:

1. Спрях да се САМОСЪЖАЛЯВАМ.

2. Представих си бъдещето по 2 начина: ако я карам все така психопатската и фиксираната и ако я карам по друг начин. Другият начин ми хареса повече.

3. Отговорих си ясно и кратко на въпроса: защо на мен? Ами защото така. Не всички на този свят забременяват, аз съм една от тях.

4. Спрях да правя тестове за овулация, да си броя дните в цикъла по 100 пъти на ден, да си следя признаците. Правя лЮбов, когато ми се иска, а не когато трябва. В края на месеца си очаквам М. не финансирам вече аптеките.

5. Започнах да си правя план кога, къде и как ще си намеря нашето детенце, което може би в момента някоя жена ражда за мен.

Не знам дали пак ще забременея. Може и да не. Но ще бъда майка. Майка със здрави нерви, силна и с колкото се може по-малко бели коси и бръчки.

Мари

Браво Мари! И аз тъй правя /старая се/, но не си търся дете, на което да стана майка.
Просто и в ума си и в разговор казам: когато имам дете. Знам, както аз, така и ти ще имаме СВОИ ДЕЦА - ВЪПРОС НА ВРЕМЕ !
УСМИВКИ И ЦЕЛУВКИ!

Знаете ли, с първото си дете правихме опити 8 години и нищо!!! Бяхме не просто притеснени, а отчаяни! Нещата се получиха когато се бяхме вече отказали, по време на едно дълго пътуване в чужбина! Детенцето ми е чудесно!  
  Сега правим опити за второ! И сме в същата дупка въпреки че имаме едно, дори сега се чувствам по-притеснена, по-амбицирана! Това няма обяснение!