Всички непрекъснато повтарят, че когато има психологическа бариера, защото забременяването се е превърнало в идея фикс, зачеването става много трудно. Все казват "спокойно, не мисли за това и нещата ще станат от самосебе си". Аз, обаче не мога да забравя за това. Как така ще ЗАБРАВЯ??? Че нали това е едно най-важните неща в живота на човек, не можеш просто да не мислиш за него? Нали тъкмо за това са всичките тестове за фертилност, овулационни календари и изобщо цялото семейно планиране? Как да правя любов, да ходя на работа, да се срещам с приятели и да изключа от мислите си възможността да забременея, да имам дете?
А иначе ми е ясно, че няколко месеца все още не означават нищо, но с всеки следващ цикъл, аз ставам все по-неспокойна? Кажете ми, моля, как да НЕ МИСЛЯ за това?

Ами мила дано да не ти се налага, ама със времето почваш по-малко да мислиш, но за сметка на това когато се сетиш е по-тежко, но е по-рядко. Оф, стана ли ясно. Аз ти пожелавам да не разбираш що е то десетки пъти неочакване на М.

След неуспешна парва инсеминациа,моиат гинеколог ми препорача пална почивка,ремлаь и....да не мислиа за това.Това пусто забремениаване го чакам вече повече от 3 години...Усещамиа,трепетни ошакваниа,очертано в розова рамка мислено бадещо маичонство...и после ежемесечното жалко разочарование!!!Като ми прокапе,веднага ми идва спасителната мисал:"сигурно е цветна бременност!!!",но уви...като реклама на тото:"не губете кураж до следващиа тираж!!!"! Наистина , как да не го мислиш,като "доброжелателни" познати уж мислеики ти доброто намират една камара гадни начини да ти го намекнат,това ми се случва наи-вече ,когато се варна в Българиа има една порода наши "доброжелатели",които не пропускат да ми кажат,колко много се радвали за мен,че сум се устроила в чужбина,че мажа ми бил чужденец,че...ээе,ВЕЧЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ СМЕ СИ НИАМАЛИ ДЕЦА,но то и това щиало да се оправи,представи си!!!Или пак да гледаш разочарованите и питащи погледи на своите близки:"...нищо мамо,не се притесниаваи,другиа месец ще стане,сигурна сум!!!"Пониакога ми е идело да крещиа,да ме оставиат на мира с тиахната загриженост!Гинекологат ми ме посаветва,ако чувствам нужда да се посаветвам с психолог,та нали...аз самата сум психолог по образование!!!Случи ми се в краиа на август,биах си в Булгариа,на брега на морето,седнах една привечер с моиата сестра и с една приателка,коиато след 5 години чакане наи-после беше забремениала та с известна доза реализам,автосугестиа и ниаколко искрени думи от тиах двете проумиах,че наистина се биах вманиачила на тази тема,не могеш да не мислиш,но могеш да не го превращаш в идеиа фикс,има толкова хубави неща ,които те заобикалиат...Настрои се позитивно(метод добре известен още от древността)! Сега сам много по-спокоина,сминалиа месец все още не биах готова за втора инсе,но го приах савсем хладнокравно,сега си пиа лекарствата,благодариа на Бога(ако има такав),че имам подкрепата на мажа ми и чакам удодниа момент за втора инсеминациа.Повиарваи ми,че сега се диша по-леко!Успех

МОМИЧЕТА,аз съм много раздвоена ,когато се отнася до това дали има или не психологическа бариера при забременяването .Сестра ми се опитваше да има бебе 3г.и все не се получаваше,сега е бременна в 5м.и казва ,че в момента,в който е престанала да мисли за това се е получило!Но аз също съм от хората,които не могат да не мислят за това!Как да заповядам на сърцето и ума си какво да чувстват и за какво да мислят?Когато искаш нещо много силно и истински, можеш ли да забравиш за него?А и си мисля,че ако няма причина ,която да възпрепятства забременяването,едва ли мисълта за бебето би могла да попречи!

Здравейте и от мен!
По въпроса за психологическото отпускане - и на мен са ми разказвали тези истории, че точно когато забравиш за проблема, тогава се случва най-неочаквано, очакваното събитие. Историите стигат до там, че се добавят и примери за забраменяване, едва когато си осиновиш дете. Аз може би съм прекалено голям песимист, но не мога да се съглася и да приема това. Защото никой никога не споменава тези, които така и не постигат желанието си - независимо колко са се отпуснали психичски, дали са си намерили работа и са започнали да мислят за друго, или са си осиновили дете и вече се насочили вниманието си към него. Просто "дружелюбните" познати и приятели много услужливо разказват и преразказват тези истории.

Когато има сериозна и нелечима причина за безплодието психологическото отпускане не помага:(

Наистина ли има такова нещо като психо бариера? Това всъщност исках да разбера. И ако има, как точно се преодолява тя?

Всички имаме познати или познати на познати, или приятели на познати, които знаят поне един случай, в който жената, след като най-после по неясен за мен начин е спряла да мисли за забременяване, чудото е станало. Но аз имам позната, с точно обратния вариант. Приятелят й я "пазеше" цели 5 години и наистина през това време тя не забременя. След тези 5 години, един хубав ден се оказа, че е бременна /на всички ни е ясно колко ефективен метода на пазенето/. Тя твърди, че е забременяла, защото много го е искала. Казва, че месец-два преди това направо е била откачила на тема бебета - обръщала се след всяка количка, влизала във всеки бебешки магазин, гледала с часове децата по градинките. Твърди, че прекрасното й малко момченце се е появило, защото е мислела само за това.

Е, питам, как тогава на едни мисленето за зачеване пречи, а на други излиза, че помага?  Благодаря ви, че се опитвате да разнищим темата и да открием отговори, ако ги има.

/и пак ми дойде, аман/  

Да си призная, при мен вече проблемът не е психическата бариера - не мога да повярвам, че жена, която осъзнае реално, че има проблем със забременяването, може да бъде изцяло психически спокойна и да не мисли за това. Аз се опитва да не се депресирам тотално и да изпадам в много сериозни емоционални психически дупки, в дните когато ми дойде. За съжаление, за сега не успявам да се справя успешно с това.

Аз също мисля,че се преувеличава с това за мисленето и немисленето.Даже се дразня вече от тези приказки,че едва ли не съм някаква луда маниачка,която сама си пречи и да съм се успокояла и т.н./знаете как е/Аз, т.е. ние,като спряхме да се "пазим" първите две години не съм имала никаква психологическа бариера.Просто си казах-ако стане,стане,ако не по-нататък...Но на третата година взех да се притеснавам - нормално е!Да не съм някакъв дебил,естествено,че ще се разтревожа.Започнах да търся причината и все още я търся..Та мисълта ми беше,че явно притеснението си оказва някакво влияние,но далеч не е достатъчно да спреш да го мислиш и хоп...току виж станало.Може би има и такива чудеса,но ще повярвам,като ми се случи на мен. Не мога да се успокоя-ако спра да ходя по доктори,виждам как времето лети без нищо да правя-съответно откачам.Другия вариант-да "ръчкам" ,да търся причината - да пия билки,хапчета,да ходя по изследвания и т.н.-пак нерви.Само едно може да ме успокои   :bbbycarrage: НИЩО ДРУГО!

Добре де! А нали уж казват че когато искаш нещо много силно то става?! Защо при желанието за бебе е наобратно и трябва да не мислиш за това! ТОВА не е ЧЕСТНО!!!  

Здравейте
Знаете ли какво си мисля аз, че в тези съвети за "успокояване и да не го мислим" стои нещо друго. Може би от медицинска гледна точка имат предвид нервността. Сигурно не се изказвам правилно, защото нямам медицинско образование, но си мисля, че ако няма някъкъв сериозен преблем (остановен)за забременяване, важна роля играе емоционалното състояние на човека. Това е като пред испит, когато човек му се свива корема от притеснение, гади му се, и други симптоми. Нещо като диагноза на "нервна почва".Знам че звучи тъпо, но има нещо вярно в това. Повечето проблеми произтичат от притесненията и неспокойността, а от друга страна други проблеми създават у нас тези състояния, та общо взето се получава омагьосан кръг. Трудното е да се измъкнем от него. Аз от нерви и язва и гастрит и косопад си докарах.....само че за тея нерви си имаше причина А сега заради липса на бременност направо се вбесявам, отчайвам... Въпроса е да се опитаме не "да не го мислим", а да мислим спокойно и оптимистично за бебето, да няма нерви и шашкане.....  

Направо си е така, Али, ако няма сериозен проблем много мислене - много пречи, но ако има проблем,  колкото и да не ти пука - ефект няма. Четох в една статия в едно списание на Огънче за Мишел Пфайфър - тя така 10 години се е борила и е научила повече и от гинеколозите, какво ли не направила - причина няма и така и не открили. Оказало се силен психогенен фактор. След като си осиновила и след това забременяла. Така че и това го има , ама като то пък най-малко е в наш контрол....  Файда никва.

По повод психогенния фактор :мисля,че зависи от това доколко човек е амбициозен и упорит по принцип,затова дали ще се изнерви или не толкова.Ако преследваш всяка цел до край,ако си свикнал да постигаш целите си цената на всичко без да се отказваш докато не стане, да контолираш нещата,тогава наистина много се изнервяш,защото това е нещо,което ти "се изплъзва" .Ако човек е по-посредствен и ниско интелигентен,едва ли би се трогнал толкова много.Да сте виждали циганка да се бори със стерилитет?Интересно,по мой набюдения по-нискоинтелигентните жени забременяват от въздуха...Може би има връзка с мисленето все пак. Като нямаш капацитет и да искаш,неможеш да мислиш много,много и по-добре...

По-скоро интелигентния човек е свикнал да се бори и да успява, и в един момент е в патова ситуация, когато всичко е извън силите и контрола му, независимо от желание, упоритост, амбиция и ум. Това допълнително усложнява нещата, мисля.

аз съм на мнение, че психологическият фактор дава отражение при процеса на забременяване.
моят лекар също мисли така.

И аз мисля като Джам.
Една стара лекарка, вече пенсионирана като се разговорихме на темата ми каза - ако нямаш сериозен и доказан медицински проблем спираш цигарите /защото може от тях да се прави спазъм на тръба/ и по време на овулацията - успокоително хапче за теб и него. От съображения за сигурност не казвам наименованието на медикамента

Хей,това с успокойтелните е много добра идея!Струва си да се пробва!