Мила ми, толкова съжалявам, че виждам темата ти толкова късно.
Радвам се, че си споделила невероятната си история - сега и аз ще я разказвам по-спокойно на онези, които имат нужда от надежда.
Че си силна и смела е ясно за всички тук, но за онези които не те познават, да кажа, че премина през всичко с невероятен оптимизъм, че момента когато си каза "Стига" не бе примирен, а щастлив, спокоен и ведър.
Наистина не знам защо ми благодариш - Ти, Ти и пак Ти (както и милото момче, което несправедливо наричаш 'мъжа'
) сте 'виновни' за щастието си. Естествено, че страдах и се радвах с теб, но ти имаше вяра и сила, за да преминеш през всичко.
Възхищавам ти се и си ми пример за куп неща. Скоро ще разбереш колко много
И се чудя кога ли най-накрая ще го нагушкам и аз този Исак