С години съм си мечтала да имам темичка в дългоочаквана, мечтала съм си да имам и бременна лентичка - дори си избирах от лентичките на броменните момичета, коя искам да си сложа (така и не успях да сложа точно тази, която исках
), всички знаете как е....
Моята история на кратко
2000 г. - бременна съм - естествено забременяване след близо 2 години не много усилени опити. Аборт в 25 г.с. Тя живя 45 дена, казваше се Вая и беше най-красивото и смело бебе на света
.
2000 - 2002 г. - посещение на некадърни лекари
2002 г. - първо посещение на клиника по стерилитет. Първа спермограма и тежката новина - мъжки фактор. Препоръки 3 - 6 инсеминации и ако не стане инвитро. Последваха 2 инсеминации и друга тежка диагноза ЛУФ синдром с препоръка за инвитро.
2002 г. - първо инвитро. Надеждите са огромни. Процедурата е скъпа (горе-долу цените бяха като сега, но заплатите бяха в пъти по-малко). Няма значение - теглим заем и сме яхнали крилата на надеждата. 12-ти ден от трансфера - М. идва. Препоръка - трябва да се направи следващо. Да, ама няма пари!
2002 - 2005 г. - аз се рея на крилата на забравата - не искам и да мисля за бременност, в душата боли, но само в душата, а иначе, при неуспеха боли повече. Гръм от ясно небе - мъж ми се обръща към мен и ме пита "Ти какво мислиш да правиш - не си вече първа младост, вземи някакво решение." Края на 2005 г. - второ инвитро по дълъг протокол. Този път надеждите са по-малко - ако не стане догодина ще кандидатстваме по касата, кроя планове за по-нататък. 12-ти ден след трансфера М. идва. Тогава мъж ми ми казва - стига толкова, искам здрава жена до себе си, дай да си осиновим дете. Но аз имам планове за лечение и следваща стимулация, не може така. Тогава той отговаря - добре, направи каквото си решила, но след третото инвитро, край - ако е неуспешно осиновяваме, точка.
Началото на 2006 г. - лапароскопия - диагноза - ендометриоза, дясна тръба не пропуска, лява пропуска на капки под налягане. Лечение - 5 месеца подтискане функцията на яйчниците, след което инвитро по междинен протокол. Хубавата новина е, че като дойде критическата няма да съм много зла
. 12-ти ден от трансфера М. идва.
Край, това е - обещала съм, а и отсрещната страна е непреклонна.
И тогава откриваш, че не е толкова страшно да кажеш край, откриваш, че след края идва ново начало. Откриваш, че това което си мислил за предаване е победа.
Вече не зависиш от тялото си, от биологията, от лекарите, твоята мечта ще се изпълни, ти ще бъдеш мама, а той ще бъде татко и никой не може да попречи на това.
Началото на 2007 г. - подаваме документи за вписване в регистъра на осиновителите. Социалната ни работничка е злато и проучването провокира много въпроси в мен и много отговори на тях. Откривам, че не съм сама, има много жени, които са осиновили и те се чувстват пълноценни майки.
май 2007 - вписани сме в регистъра, валят писма от различните дирекции - събираме ги, броим ги, отмятаме ги в списъка, накъсали сме времето на части - така се чака по-лесно.
края на май 2007 г. - М ми закъснява, това не е нормално за мен, но сигурно е от времето. След една седмица закъснение не издържам - тайно си купувам тест. Кротко изкарвам 5-те минути в очакване на отрицателния резултат, но все пак искам да съм сигурна, за да съм по-спокойна. Две ярки червени чертички - не мога да повярвам - показвам го на мъж ми, който излиза и купува още 4 теста от различни марки.
Десетина дена след теста ни предлагат момченце на 2,5 години - един невероятен бъдещ батко (надявам се). В събота Исак за първи път ми каза "мама" и сякаш реки от мед се изляха от устата му. Усещането е невероятно и пожелавам на всяка една да го изпита, независимо по какъв начин. За мен няма разлика между Исак и бъдещото ми дете - те са моите деца и нищо не може да промени това.
Нататък е ясно... Надявам се всичко да бъде наред и през януари да имам още една темичка в дългоочакваната...
Не пиша това за поздравления, не мисля, че съм ги заслужила по някакъв начин, пиша го защото искам да ви дам надежда - по един или друг начин, всички ще станем мами и ще бъдем най-щастливите жени на света.
Искам да благодаря специално на Пети-Пати, че беше до мен през цялото време на проучването, че ме изтърпя с хилядите ми безсмислени въпроси и тюхкания
, на Фуси, която винаги ме е подкрепяла, на Лали, която може и да не ме помни, но няколко пъти ме свали на земята, на Осиана, която забеляза лентичката ми, без да съм казвала нищо (Осиана, това значи много за мен и беше страхотно от твоя страна
), на мамите от форум осиновяване в бг-мама - тези жени са невероятни, Юлия, ако ме четеш от някъде (надявам се), колкото и да ти е чудно, без теб нямаше да стигна до тук
Стига толкова, че няма да се спра.
Обичам ви момичета
