Благодаря много за всичко което си написала и за това,че ми отговори толкова бързо,Фуси!Да ти кажа тайно се надявах да ми отговориш точно ти.Всичко което си написала все едно съм го мислила аз.И страховете дали ще го възпитам правилно от прекалено старание,защото ако е твое като трябва и ще го напердашиш,а няма
ливсеки път да се питам *ако наистина беше твое така ли щеше да постъпиш*и да го разваля от глезене и скрупули?-но вече си мисля,че като го обичаш всички въпроси ще отпаднат.Само от това още ме е страх - ако трябва и да го гледам болно и че се мъчи а аз да не мога с нищо да му помогна не знам как ще го преживея.А аз нямам време (кажи сега че всичко е случайно) на годините на приятелката ти съм точно!
   Още веднъж много ти благодаря и успех във всичките ти начинания!

Аз също съм сигурна, че няма нищо случайно.
Така е, разбирам страховете ти, аз ги имам същите, те не минават като зъбобол  
Но, какви гаранции можеш да имаш дори за собственото ти дете...
В моето семейство има едно голямо истинско нещастие с голямата ми братовчедка (няма да го описвам, защото изобщо не му е тук мястото). Тя е рожденно дете на вуйчо ми, роди се здрава, права, всичко беше наред докато не се разболя .... вуйчо ми не успя да издържи, леля ми и досега се грижи за нея.
Нищо не можеш да предвидиш, за нищо не можеш да имаш гаранции...

  Помисили добре преди да решиш и си прецени силите и чак тогава вземете решение. Но съм убедена, че ще бъдеш прекрасна майка.....

Ох, Фани, толкова хубави и верни неща пишеш, че да ти кажа, вече помагаш на други хора в този тежък момент, както са помогнали на теб!

И аз точно като теб мисля, че гаранции няма, дори да е собственото ти дете (за болести)  - ние си имаме една фамилна обремененост, от която пък колко ме е страх....  Но гаранции няма.

Мисля, че като мине известно време, повечето въпроси на въпзитанието няма да са различни - едва ли ще си спомня човек, че не го е раждал това дете. Единствено съм съгласна с терзанието, дали няма да си мислиш все, че е виновен "другият" генетичен материал ...
Една приятелка преди време ми каза нещо подобно. Тя се е разделила с нейния веднага след раждането на детето, и той 16 години въобще не се интересува от тях, бездушен. Та на тия теми като сме си говорили, казва ми - знаеш ли колко е страшно, някой път го виждам в очите на дъщеря си - та гена си е ген, но гаранция няма ни за собствени, ни за чужди.

Здравейте!
Много искам да ви кажа,че сте страхотни момичета и ви се възхищавам страшно много!  
И при нас вече се говори за осиновяване!Освен всички неща за които сте писали имам и още притеснения,за които ще съм ви благодарна ако изкажете мненията си!Пъвото нещо,което ме притеснява,е че с приятеля ми нямаме сключен граждански брак-искаме да сме заедно без да ни задържа лист хартия.Възможно ли е така да осиновим дете?
Другото,което ме притеснява е,че в службата ми предстои съкращение и може известно време да остана без работа.Дали ако остана безработна за известно време няма да попречи на процедурата!
Хубаво е,че ви има момичета!Пожелавам на всички много щастие и скоро поне една детска усмивка озари дните ни!

Това е често задаван въпрос. Отговорът  ще разделя пак на две части:
Първо, да кажа две думи за правната същност на осиновяването. То е два вида - пълно и непълно. На прост език това означава, че:
При пълното осиновяване,  осиновителя, поема пълните родителски задължения върху осиновения, а осиновения има право на:
- право на името на осиновителя
- право на родителска грижа
- право на издръжка
- право на наследяване (то не е точно задължение, но тук го пиша така за по-лесно)

Иначе казано пълното осиновяване замества кръвното родство между осиновител и осиновен. Между тях възникват отношения на произход, вкл и със всички близки на осиновителя. Издава се нов акт за раждане и в него като родител се вписва осиновителя.

При непълното осиновяване, осиновения НЕ придобива част от горните задължения. Осиновеният:
- запазва рожденото си име
- запазва биологичната и социалната връзка с биологичните си родители
- придобива право на наследяване ЕДИНСТВЕНО на осиновителя (но не и на близките на осиновителя).
- придобива право на издръжка от осиновителя (но изгубва правото на издръжка от рожденния родител или пълния осиновител)

Иначе казано при непълното осиновяване се получава връзка само между осиновител и осиновен, но не и между близките на осиновителя.


Така! Сега към въпроса ти:

І По закон
Според Семейния кодекс
Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи.
Това означава, че двама души могат да осиновят пълно едно дете само ако са съпрузи.
Няма пречка двама души, които не са съпрузи, да осиновят едно лице като:
1. единият ще осинови пълно и ще замести напълно рождения  родител
2. другият ще осинови непълно

ІІ На практика

В дирекциите социално подпомагане, приемат документите на всички двойки (а такива има много), които живеят без брак, а искат да имат дете.
На такива двойки се гледа точно като на женените ( от гледна точка на соц. работник, който изготвя доклада ).
Такива двойки НЕ са в по-неизгодна позиция, в сравнение с женените.

Но! Негативните последици са за детенцето, защото:
1. Само единият ще го осинови пълно
2. В акта за раждане ще бъде вписано - името на единия родител, а на мястото на другия ще бъде вписано - неизвестен.
3. Когато единия осинови детенцето напълно, (сега не подскачайте) няма как да принуди другия да осинови непълно. В живота се случват шарени неща, всичко е възможно! Може втория да се уплаши в последния момент и тогава първия ко прай, а детето?
4. Ако един ден се разделите (не казвам, че ще стане, но първо нищо сигурно няма, а за такива неща, човек си мисли с главата), само единият от двамата (непълният осиновител) ще има задължение за родителска грижа и издръжка.
Може много меркантилно да звучат тези неща, но това е живота!

Ако ти прави впечатление, никъде не споменавам мъжа/жената. Няма никакво значение кой ще осинови пълно и кой непълно. И двата варианта са напълно възможни.

Моят опит
Когато в началото на тази година, подадохме документи за осиновяване, бяхме изправени прад горната дилема. Да се женим ли или да не се женим, като ни бяха ясни последиците и от двата варианта.
Аз ревах, тръшках се, виках, че не ща да се женя, че ме принуждават, че ме изнудват... просто беше ужас!!! И така един месец!  И преди това сме говорили за сватба, ама аз не та не! Доводите ми за това, не ща да ги споделям тука, че много ще ми се смеете....
Горкият ми мъж изтърпя всичко това. Накрая каза:
"Е докара го най-накрая до мечтата на всички жени - мъжа по корем да се влачи и да се моли:  Зъмни ма Радке, а ти да викаш - не, не! А,  мирясай най накрая!!!"
Та, в крайна сметка аз седнах, размислих и реших че:
1. МНОГО ИСКАМ да имам дете.
2. Най-важното е детето, а не аз, моето его и моите простотии и затова не мога да лиша едно дете, което и без друго е имало ужасната съдба да го оставят, от един родител, след като ИМА възможност да има двама.

Та така! Подписахме се почти за два дни, за да можем да пуснем документите навреме, а сега ще се женим истински (за мен църквата означава истински) в  средата на юни.
И да ти кажа никак, ама никак не съжалявам!!!!!

При непълното осиновяване, осиновения НЕ придобива част от горните задължения. Осиновеният:
 .....
- придобива право на издръжка от осиновителя (но изгубва правото на издръжка от рожденния родител или пълния осиновител)

4. Ако един ден се разделите ..., само единият от двамата (непълният осиновител) ще има задължение за родителска грижа и издръжка.

Фани, това пък за първи път го чувам - за пълно/непълно осиновяване... Непълно се прави в кои случаи на практика, предимно от партньор на пълен осиновител ли? Защо въобще са измислени тези две форми, особено непълното?

И това, което извадих от постинга ти, не ми е ясно    - частта с издръжката по принцип и в случай на раздяла.

Глей ся!

Непълното осиновяване се предвижда в случаи, когато някой иска ... грубо казано да подпомогне сериозно другиго, без да ангажира с това близките си и без да прекъсва връзката на осиновения с рождените му родители.
Например, човек без деца и близки иска да остави имуществото си на някого или да подпомага някого, бз да го разделя от рождените му родители. Вместо да дарява, да плаща такси и т.н. - го осиновява непълно.

По-късно този институт започва да се използва и от двойки, които живеят без брак, но искат да осиновят дете.

Fussii,благодаря ти за изчерпателната информация!
Пожелавам ти много успех и щастие!

Ма ти си психотерапевт плюс енциклопедия     !

Радвам се ако съм те била полезна. Насреща съм за всякакви въпроси. А съм наясно, дотолкова, доколкото и аз минавам по тази пътека.

Иначе просто съм среднознаещ потребител! Ти да видиш другите момичета тука..... направо акъла ти ще се вземе, дане цитирам имена, че ще излезе като рекламоподмазвачество      

Ма ти си психотерапевт плюс енциклопедия     !

 

Честито Фанииии! На скоро и аз така на една бърза сватба бях свидетел, беше чудесно. Значи да се обръщаме вече така: мила госпожо... Много щастие ти желая! и весела сватба през лятото

Благодаря ти много!

може и почитаема...и тогава ще те гризна по носа и ще видиш!!!

Благодаря ти още веднъж

Мили момичета, ще ви споделя нещо, с което много искам да ви вдъхна кураж и искрица надежда! Борих се дълго със стерилитета, но имах толкова много проблеми, че и докторите ме отписаха(не искам да ви натоварвам с моята история) Един ден влязох в черква и поисках от свещеника да ми прочете молитва за детенце. Никога няма да забравя как ме погледна и каза: "Я ми кажи, според теб, коя жена е повече майка - тази, която е родила детето си  или тази, която не го е родила, но го е отгледала, обичала, грижила се е за него във всеки един момент?..."Скоро след това категорично реших да си осиновя дете. Помислих си: "Нима не обичам децата на приятелките ми, душа давам за тях, пък те не са мои?...Значи ще мога да обичам и осиновено детенце! А колко много деца са изоставени и имат огромна нужда от обичта, с която е изпълнено сърцето ми!"
Със сълзи в очите споделих решението си с една от най-добрите си приятелки и изведнъж ми олекна. Оставаше само да убедя съпруга ми. Знаех, че задачата щеше да е много трудна, още повече, че проблемът беше в мен. Но бях решила и нямаше връщане назад! Същия месец ми закъсня и се оказа, че съм бременна!!! Пиша тези редове, за да ви кажа, че най-много искам същото да се случи и с всяка от вас, защото сте ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ жени! Но и да предприемете голямата и трудна стъпка към осиновяването, това няма да ви направи по-малко майки! Прегръшам ви с обич

И АЗ ОБМИСЛЯМ ТОЗИ ВАРИАНТ ОТ ДОСТА ВРЕМЕ, НО ВСЕ НЕ СЕ РЕШАВАМ. ОМЪЖЕНА СЪМ ОТ 15 ГОД. И ЧАК МИНАЛАТА ГОД. СЪБРАХ СМЕЛОСТ ДА ГОВОРЯ СЪС СЪПРУГА СИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС. ТРЯБВА И ДВАМАТА ДА СМЕ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, НО ДАЛИ Е ТАКА..... ЩЕ СИ ДАМ ШАНС ОЩЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА И ТОГАВА ЩЕ РЕША ОКОНЧАТЕЛНО.

Единственото нещо, на което си се чудя е - защо чаках досега...."

Цитатът е на Fussi.Мисля ,че това е въпросът за който ще съжалявам...

    Вече писах в съседната тема, а сега като чета тази и все едно аз разказвам за моите си неволи - просто съм изумена колко сходно мислят хората в подобни ситуации!!!

   Мила Фуси и скъпи момичета, вашата искреност ми помага страшно много.В момента изживявам същите терзания и много се притеснявам как да убедя съпруга си.Все си мисля, че трябва сам той да го поиска, а не аз да му внушавам, но си давам сметка, че ако го оставя ще загубим години може би.Той страшно обича да бяга от проблемите и да се прави, че не ги забелязва.Неговите роднини също ме притесняват, а искам когато осиновим на детенцето да му бъде комфортно поне от страна на роднините.Имах сериозен разговор със свекърва си и тя ми отговори - трябва да изчакате още малко, аз знам, че ще си имате свое дете, с което ме разби.

Как да и обясня, че всеки цикъл за мене е тежка депресия и след това ми трябват страшни сили да заживея отново...Мисля, че и тя го разбира, но не може да превъзмогне егото си.За сега ще я оставя да приеме идеята, пък и аз трябва да започна нова работа, но повече няма да се отказвам и да отстъпвам.

baracudке мисля, че сме в сходни етапи от борбата за бебче и ми звучиш много познато - мисля, че когато иска да стане майка една жена не може да бъде спряна и Бог и помага, ако има вяра.

Успех на всички и  благодаря, че ви има!

baracudке мисля, че сме в сходни етапи от борбата за бебче и ми звучиш много познато - мисля, че когато иска да стане майка една жена не може да бъде спряна и Бог и помага, ако има вяра.

Благодаря ти мила vmg7! :balk_21:Аз си мисля,че вече и да искам не мога да се "успокоя" и да "не мисля постоянно за бебче"е безнадеждно..Уж тайно си плача,та да ми мине,ама мойто мило ме засече вече два пъти и направо не повярва.Колкото и да ме успокоява,нещо се е пречупило в мен...Сега смятам да започна да пия жълт кантарион,пък може и да "загладя нервата" :balk_56:Не съм вярвала,че мога да рухна толкова,ама кво да се прави:Горе главата , смело и безотговорно напред към заветната цел! :balk_50:Късмет на всички!

Спокойно! Всичко минава...... И аз след неуспешното ми ИКСИ бях убедена, че от мъка се умира и че аз съм се запътила към "по-доброто място" 

Вече мина една година от тогава и явно още не съм се справила с това. Вчера си записах час при Док, да видим ще се мъчим ли още, и вече съжалявам за това. Само мисълта за предстоящите поредно разочарование, за пореден неуспех, за пореден юмрук в корема в областта на АРТ ме скапват. Май ще отменя часа.

Единственото, което прави живота ми хубав и то много хубав и изпълнен с надежда е факта, че сме вписани в регистрите по осиновяване. Заради това не съм депресирана, заради това не плача, заради това не се чувствам непълноценна.

Давам си сметка обаче, че това решение е трудно за всеки и по-добре да си наистина силно мотивиран  и наистина да го искаш, за да го направиш.

Пожелавам на всички момичета от все сърце да стигнат до своите отговори, когато му дойде времето.

 

   Благодаря ви за бързите отговори момичета!Много е хубаво когато се чувствам подкрепяна и разбирана в начинанията си.

Фуси напълно те разбирам въпреки че никога не съм се подлагала на подобни мъчения и именно нежеланието ми да го правя ме кара да се отдам напълно на борбата за осиновяване на детенце и надеждата, че на един по-късен етап когато се успокоим и не мислим за това, не се чувстваме непълноценни ще имаме и друго дете.Твоят избор в момента е много труден и ти като здравомислеща жена ти е трудно да послушаш какво ти казва сърцето.Моят съвет е да направиш това, което ще те направи щастлива и спокойна.Звучи просто и лесно и съм наясно, че не е така на практика, но ако следваме това правило животът ни ще е много щастлив.Отскоро се опитвам и аз да го прилагам .Бог да е с теб каквото и да решиш!!!Зная, че тук много хора те обичат и подкрепят - успех и дано си в края на трудния път по който вървиш 

baracudке абсолютно същото се случва и с мен.Вече дори секса не се получава и е все по-рядък и обременяващ.Усещам силното желание на мъжа ми да си имаме детенце и огромният му страх да осиновим.Нямам колебания и съмнения за след това, но докато го убедя ще е страшно трудно, а после дори няма да ще да признае, че се е дърпал.Проблемът идва от моето нетърпение/разбираемо от всички вас / и неговата безспорна способност да избягва проблемите до безкрайност.Виждам, че и при вас е така за съжаление и ти пожелавам да имаш сили да се пребориш за бебчето си и дано си по-убедителна от мен ...